През последната година се наслушахме на гръмки фрази за “първа линия”, ръкопляскахме, палихме свещи, отдавахме нужната почит на “ангелите в бяло”… За съжаление обаче, както повечето неща в България и тази реалност има своята обратна страна и тя далеч не е така гръмка и велика. В нашите болници всекидневно умират хора, да хора, те не са само част от статистиката, те са част от обкръжението ни. Те имат близки, роднини, деца…безпомощни в хватката на системата, безпомощни да помогнат на когото и да е. Те се доверяват на екипите, които ги карат на места, не винаги така лицеприятни, както се отразяват в медиите.
Затова реших да ви разкажа тази история, да ви покажа как мой близък приятел едва оцеля 27 дни в ада на една пловдивска болница – “Св. Мина”. Ето как описва той пребиваването си там, веднага щом може да говори, защото състоянието му все още не е добро и месеци наред ще се бори с последствията от заразата, въпреки че прилежно се ваксинира с вярата, че това е правилното решение.
“27 дни в Болница Свети Мина Пловдив.
Ковид отделението, което се грижи за мен водено от доктор Янев е нещо, което няма да забравя никога. Феноменален лекар с гигантско сърце, който дава от собствения си джоб за да подобри условията в отделението. Не само той, а и сестрите, които са там от дълги години се опитват да променят общинската простотия но уви не успяват. В отделението на 1вия от двата ковид етажа има една тоалетна, няма НИТО ЕДНА работеща чешма в нея. Мухъла и влагата са унищожили всичко. Няма баня.Къпането става в леглото с антибактериален спрей, кърпички или ако можеш да седиш прав на малката чешмичка в стаите. В стаите няма бутон за повикване на помощ(има на стените но не работят, нито един). Дежурните сестри биват викани и по другите етажи. Оставали сме сами и без помощ не малко пъти. Няма хигиена, не се чисти, а чаршафите ми ги смениха на ден 19….. Санитарите(повечето), които взимат заплата 1000 и бонус за ковид 1000 не си мърдат пръста да помагат на пациента, а никой не може да им каже и дума. Непрекъснато се появяват и натрапени нови доктори, пратени от общината, които нямат никакъв опит и вредят на пациента.
Имам пусната официална жалба срещу една такава докторка, която открадна лична медицинска техника от мен, и без преглед ми постави несъществуващи диагнози. Крадът се скъпи лекарства и консумативи. Вкараха от кардиологоята човек, който се оказа без ковид….в моята стая…при 4 ковид болни в нея (макар и за няколко часа). Добрите лекари там и пациентите не заслужават това. Готов съм да разкажа цялата покъртителна история за твзи 27дни. Дано тази седмица се реши, че мога да продължа леченоето вкъщи а не в друга болница…
А вие разгледайте снимките от Свети Мина, където се лекуват Ковид болните.
Споделете снимките, за да има шанс пациенти и лекари да са в по-добри условия.
За финал на този тъжен пост искам да благодаря на човека, който спаси живота ми (и буквално и преносно) сестра Люба Драганова
Update: вече съм изписан на домашно лечение. Ще поживея няколко месеца с кислородна машина но ще се оправя”.
Това разказва оцелелият на косъм Олег Петров, на когото стискам палци да се възстанови и физически и психически, а изводите оставям на вас…