Галъп: Повече и по-образовани мъже, но по-малко жени са гласували в сравнение с 2017 г.

Най-четени

Loading

48,3% мъже са гласували на парламентарните избори в сравнение с 44,7% през 2017 г. Това е увеличение на дела на мъжете с близо 4%. Противоположна е тенденцията при жетине, които през 2017 г. са били 55,3%, а през тази година са 51,7%. Това показват данни от сравнение в структурата на вота през 2017 г. и през 2021 г., изготвено от „Галлъп Интернешънъл“, предаде репортер на БГНЕС.

От анализа ясно личи по-големият дял млади хора сега, в сравнение с 2017 г., и по-малкият дял възрастни 24,2%, в сравнение с 29,7% през 2017 г. Това личи и в структурата на вота по заетост – работещи 64,4% и незаети 17,4% са повече сега, в сравнение с 2017 г., когато са били съответно 60,8% и 17,8%, а пенсионерите са 18,3%, което е по-малко, в сравнение с 2017 г., когато са били 24,4%.

Според социолозите спадът може да се дължи на страха от COVID-19 (една от причините за ниския вот на БСП), който препятства гласуването на възрастните хора. Друг фактор, при това основен, е политизирането на младите хора от протестите през лятото на 2020 г. насам, текла основно в социални медии. Последните се оказаха и основен канал за комуникация в тази кампания. Това облагодетелства партии с млад или високообразован и работещ електорат.

Формации като „Има такъв народ“ са основният избор сред младия вот. В същото време партията на Слави Трифонов водеше кампания срещу свръхакцентирането на COVID-19 сред млади хора, тъй като те не са и толкова уязвими. Това е и една от причините ИТН да измести от второто място БСП.

Провелият се екзит пол е показал, че около 600 хиляди души са взели решението за кого ще гласуват между 1 и 4 април. Вотът на младите е типичен непредвидим фактор, който обикновено решава в последните дни и дори часове. Младите гласуват следобед, за разлика от „твърдите“ и зависими гласоподаватели.

Анализите показват, че динамиката на през самия изборен ден се е променила драстично в следобедните часове. С ръста на активността и младата „вълна“ за ИТН и „Демократична България“ следобед са, „олекнали“ дяловете на твърдите подкрепи за големите партии.

Следобедният „спринт“ е и обяснението за разликата с моментните снимки на електоралните нагласи няколко дни по-рано. Според социолози става дума за мобилизация в последните дни и в самия ден на вота. При ДБ тази кампания в самия ден беше видима и организирана, а за партии като ИТН тя произтича от спецификата на младия електорат. Тези млади електорати, за разлика от възрастните, се влияят и лесно в самия ден от социалните медии. Затова и кампаниите от типа „излез и гласувай“ се случват лесно именно в тези групи, а не сред възрастните.

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Провалът на века: Защо никой вече не вярва на социологическите агенции

Социолозите започват да се превръщат в емблема на провалени прогнози, разклатени доверия и съмнителни методологии. Докато техният образ дълго...

Вижте още