Тайвански биолози установиха, че мутацията D614G – първото солидно изменение в генома на коронавируса в пандемията, го е защитила от дестабилизация на обвивката при ниски температури, съобщи сайтът bioRxiv.
Тази особеност на вируса може да се използва при разработването на ваксини.
Първата голяма промяна в генома на коронавируса настъпи в началото на март миналата година, когато в Европа започнаха да се разпространяват нови щамове на коронавируса, притежаващи обща мутация в така наречения ген S, който кодира тази част от обвивката на SARS-CoV-2, която е пряко свързана с проникването му в тялото.
Сега мутацията D614G е в почти всички варианти на коронавируса. Бързото му разпространение показва, че тази „печатна грешка“ в РНК вероятно е полезна за него, но учените до момента не са успели да установят точния характер на ефекта й върху вируса.
Група молекулярни биолози, водена от Хсу Дани, изследовател в Института по биохимия към Тайванската академия на науките в Тайпе, намери обяснение защо мутацията D614G много бързо стана доминираща във всички региони на света. Експериментите им показват, че оригиналната форма на S-протеина е много нестабилна при ниски температури и следователно може произволно да промени формата си, което почти не се наблюдава в присъствието на мутацията D614G.
По-специално 96 процента от протеиновите проби без тази мутация губят първоначалната си форма приблизително шест дни след поставянето им в хладилник, докато това се случва само с 12 процента от молекулите с мутацията D614G.