Рио не е единственият град, който знае как да организира стилен карнавал. През седмицата преди Великия пост милиони хора в Латинска Америка излизат по улиците за да се насладят на танци, жива музика, пиене и истинска забава.
В Парати, Бразилия, участниците покриват телата си с кал; в Тринидад и Тобаго се мажат с разтопен шоколад. В Парагвай посетителите на карнавала се пръскат помежду си с изкуствен сняг. В Панама водоносачки охлаждат тълпите, а в Мексико партито започва с изгарянето на гигантско изображение от папие-маше.
Изгаряне на лошото настроение (Quema del Mal Humor) – Мексико
В Мексико карнавалът започва с обичана традиция: Quema del Mal Humor или Изгарянето на лошото настроение. Ритуалът започва с огромно чучело на нехаресвана политическа фигура или знаменитост. Куклата се запалва и посетителите на карнавала се забавляват и празнуват, докато чучелото гори. Традицията е символична: пламването на куклата е знак за хората да забравят ежедневните си грижи и да се насладят на началото на празненствата.
Изгарянето на лошото настроение се случва в цяло Мексико, особено във Веракрус и Мазатлан, където през 2019 г. по време на тържеството е изгорено изображението на бившия президент Енрике Пеня.
Кален блок (Bloco da Lama) – Бразилия
На повече от 100 мили от проблясващите светлини на Самбадрома в Рио има по-малко известен празник от този в историческия град Парати. Вместо пернати шапки и крила с пайети, много посетители на карнавала са покрити с кал.
Bloco da Lama има скромен произход: по време на карнавала през 1986 г., след тропически пороен дъжд, група тийнейджъри играят с кал на плажа, а след това дефилират по улиците, неузнаваеми за собствените си приятели и семейство.
Така се ражда годишната традиция. Всяка година посетителите на фестивала се блъскат в локви от кал, като я размазват по телата и лицата си, хвърлят я, борят се в нея и след това танцуват на живо самба и регетон като част от по-големия карнавален празник. Това е единствен по рода си спектакъл, който на практика е пълна противоположност на блясъка и неоновите светлини на карнавала в Рио.
Снежни тържества – Парагвай
В спокойния град Енкарнасион в Парагвай почти никога не вали сняг. Това обяснява защо флаконите с изкуствен сняг са неразделна част от местните карнавални тържества. Ако се присъедините към тази улична забава, вероятно ще бъдете напръскани в лицето със „сняг“, ще бъдете обливани с крем за бръснене, а може да се окажете омазани и с бяла боя.
Илюзията за зимно време през лятото е част от фантазията в Енкарнасион, самопровъзгласилата се „Карнавална столица на Парагвай“. Това е име, което градът заслужава, като се има предвид, че в Енкарнасион се провежда един от най-оживените празници в региона, който побира едновременно до 12 000 веселящи се.
Карнавалът в Оруро – Боливия
Карнавалът в Оруро, Боливия се радва на специално отличие: Юнеско го нарече Шедьовър на устното и нематериалното наследство на човечеството. Тези ежегодни тържества имат дълбоки местни корени и история, която датира от древни времена, когато районът е бил основен религиозен център. Испанските колонисти забраняват местните церемонии и налагат въвеждане в католическите традиции.
Една от тези традиции все още е връхната точка на карнавала в Оруро. Цветовете и звуците на карнавала са в пълния си блясък по време на Диаблада (Танцът на дяволите), ритуален танц с участието на стотици дяволи в декоративни костюми, гротескни маски и развяващи се перуки. Това е битката между доброто и злото, която включва група костюмирани дяволи и ангели, плюс танцьори, представляващи седемте смъртни гряха: гордост, алчност, похот, гняв, лакомия, завист и леност.
La Mojadera – Панама
По улиците става горещо по време на карнавалните празненства в Лас Таблас, Панама. За щастие местните тълпи са подготвени за тропическото време. Всяка година водоноски паркират на площадите и бавно се движат по улиците и пръскат с вода посетителите на фестивала, докато танцуват, пеят и пият обилни количества бира.
Носете бански: когато партито е в разгара си, е невъзможно да избегнете la mojadera (воден спрей), който може просто леко да ви намокри или да ви изкъпе от главата до петите. Всичко зависи от вашия късмет. Участниците в карнавала също носят водни пистолети и водни балони и е лесно и забавно да попаднете в кръстосания огън. Когато температурата наистина се покачи, някои местни жители прибягват до още по-дързък подход. Не се изненадвайте, ако някой излее кофа със студена вода директно над главата ви.
J’Ouvert – Тринидад и Тобаго
В Тринидад и Тобаго, Карнавалът започва в зори. J’Ouvert (думата се счита за производно на креолски френски термин, jou ouvè, което означава „разсъмване на деня“) е буйното тържество, което бележи официалното начало на празненствата.
Улиците се пълнят с хора, които танцуват и празнуват, но за разлика от Рио и много други известни карнавални дестинации, участниците не носят бляскави костюми с пайети и пера. Те носят стари дрехи и се покриват с шоколад, масло, боя или кал.
Традицията датира от дните на робството. Въпреки че не са канени или включвани в партитата на собствениците на плантации по време на карнавалния сезон, поробените хора не искали да бъдат изолирани от празненствата. Използвали каквито материали имат под ръка и се маскирали, за да бъдат неразпознаваеми на уличното парти.
Днес това е кимване към историята на региона и също така се разглежда като начин за размиване на расовите и етническите различия. Това е един от елементите на Карнавала, за който границите не важат. Празникът е всеобхватен и всички са добре дошли. Колкото повече, толкова по-весело, независимо къде се присъединявате към партито.
Превод и редакция: ГЛЕДНА ТОЧКА