Социалният министър Деница Сачева не приема изводите в доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) за влиянието на пандемията върху заетостта и трудовия живот в ЕС и подготвя възражение за неласкавите констатации, става ясно от съобщение в профила на социалното министерство във „Фейсбук“.
Докладът на европейската агенция показа съвсем различна картина от тази, описвана в предизборните срещи на управляващите, припомня „Сега“. България изпъква в доклада със срив от 5.6% на заетите през второто тримесечие на 2020 г. в сравнение със същия период на 2019 г. По този показател по-зле от нас в ЕС е само Испания, където намалението в броя на заетите е 6.1%. Испания обаче, за разлика от нас, преживя много тежка първа вълна, докато нашето правителство нямаше причина да бави спасяването на работни места. Другото ни незавидно място е по отношение на размера на предоставената помощ. В доклада на Eurofound, който изследва действащите схеми в ключовите месеци от март до септември, нивото на заместване на дохода от държавните мерки в България е едва 60% – най-ниското в ЕС. За сравнение Австрия, Чехия, Полша, Швеция, Дания и Нидерландия са покрили между 90 и 100% от заплатите на засегнатите служители.
„В констатациите в публикуваното на 11 март изследване, които се отнасят за България, са допуснати неточности. Министерството на труда и социалната политика ще изпрати писмо до европейската фондация с настояване данните за страната ни да бъдат коригирани“, пише социалното министерство във „Фейсбук“. Оттам отбелязват, че в резюмето на доклада е отбелязано, че данните за България са в процес на преразглеждане.
Докато министърът успее да опровергае едно последно място обаче, страната ни зае друго последно място в сходна европейска статистика – по подпомогнати работници с инструмента SURE. Инструментът редовно присъства в хвалбите на правителството, но малцина имат представа какво е неговото предназначение, а още по-малко са получили достъп до средствата по него. Всъщност броят на подпомогнатите у нас е най-малкият в ЕС, показва справка, разпространена вчера от Европейската комисия.
Инструментът предоставя финансова подкрепа под формата на заеми, отпуснати при благоприятни условия от ЕС на държавите членки, за финансиране на национални режими на работа при непълно работно време и други подобни мерки за запазване на заетостта и подкрепа на доходите. Като специален негов приоритет бе определена групата на самостоятелно заетите лица, които останаха почти без подкрепа у нас. Досега Комисията е предложила финансова подкрепа в размер на общо 90,6 милиарда евро за 19 държави членки.
Нашето правителство одобри присъединяването ни към SURE през декември. Тогава финансовият министър Кирил Ананиев отбеляза, че се очаква средномесечно между 4500 и 5000 работодатели да бъдат подкрепяни за запазване на около 140 000 служители и работници. Максималният размер на средствата, които ЕС може да отпусне на България по SURE, e 511 000 000 евро, с 15-годишен максимален среден срок до падежа. Срокът на разполагаемост на предоставената финансова помощ е 18 месеца, считано от 30 септември 2020 г. От справката на ЕК се вижда, че и този финансов ресурс остава недостъпен за самостоятелно заетите лица у нас, тъй като в статистиката липсват данни да са подпомогнати хората от тази група на трудовия пазар.
До европейските експерти не е достигнала информация за безпрецедентното решение правителството да наруши законите на страната, като прехвърли отговорността за здравното осигуряване на хората в принудителен неплатен отпуск на самите тях. Едва ли има друга страна, която в кризата да прехвърля свои задължения на най-пострадалите.
В момента България е в третия си локдаун от началото на кризата. Ограниченията принудиха хиляди хора да стоят в неплатен отпуск, като за някои от тях този принудителен престой продължава 4-5 месеца. Законът за здравното осигуряване предвижда в такива случаи осигуровките да са за сметка на този, по чиято инициатива е неплатеният отпуск. Правителството на Бойко Борисов обаче реши, че ще ги прехвърли на самите хора, въпреки че те имат най-малка вина за положението си.