Филип Виденов е кандидат за народен представител, втори в русенската листата на ПП “Републиканци за България”. Виденов е роден на 12.06.1980 г. в София, а през 1998 г. завършва Гимназията за европейски езици в Русе. Дипломира се със специалност „Социология и криминология” в Western Kentucky, САЩ. Професионалната му спортна кариера на баскетболист от 2003 г. до 2018 г. е свързана с много спортни клубове у нас и в чужбина. През 2015 г. е избран за посланик на „Спешъл Олимпикс“ в България. На следващата година става спортен директор на БК “Дунав” Русе. Бил е капитан на баскетболните отбори на Дунав Русе, Лукоил Академик, Азад Юн. (Иран), Национален Отбор на България.
Докъде стигна войната с плакатите? Вие бяхте първата партия, която се оплака.
Ние сме може би първата партия, която има някаква стратегия. Война би трябвало да се каже, ако двете страни агресират. Става въпрос за това, че ние си лепим плакатите и веднага идва една група тъмни субекти и ги сваля. Това не е нормално и ще вземат необходимите мерки като пуснем жалби, имаме и документирани много неща.
От днес сме в нов локдаун. Вие като спортист как го приемате?
Локдаунът е много странен, защото някои неща са отворени, други – не. Не съм сигурен, че има някаква последователност в това. Ако човек наистина иска да спортува и да се грижи за себе си, има начин да го направи. Въпросът е дали децата и подрастващите имат възможност да отидат и да спортуват, а не да са затворени вкъщи, както е с училищата и с всякакви други неща. Просто трябва да има движение.
Да, но и времето ни изненада със снега. Няма как да се тича навън, а и залите са затворени…
Едно време като падаше сняг, излизахме навън. Снегът до дни няма да го има.
Вие сте координатор на секторни политики “Спорт” в партията. Какво предвижда Републиканци за България за развитието на спорта? Нивото на спорта в България ежегодно спада надолу.
Като партия имаме няколко точки, които искаме да покрием. Спортът вече е много комплексна дисциплина, както професионалният, така и масовият. Става въпрос за специалисти в различни области, които трябва да обърнат максимално внимание на децата, необходим един комплексен подход.
Може би най-важното нещо, което от доста време се чака в България е Законът за спонсорството и меценатството. Което ще рече, че ако някои иска да инвестира в спорт, ще бъде облекчено по някакъв начин. Унгария вече има такъв закон. Няколко години играех в Турция, там спонсорите се редят. В Сърбия, Испания, Италия – да не говорим…Там е държавна политика, спортът да е напред.
Докъде обаче е ролята на държавата?
Ролята на държавата е да създаде достатъчно добри условия и правила. Защото България я знаят по света с големите спортисти и с киселото мляко. За съжаление, това са ми ли лични наблюдения. А нашият сектор е оставен на самотек, на оцеляване.
Тука се припокрива с други наши проблеми, например спортните училища. Ние от Републиканци от България предлагаме те да се превърнат в елитни гимназии или да се образуват спортни паралелки в другите училища. Защото и аз съм родител, бих желал детето ми да учи в елитна гимназия. А децата, които искат да станат професионални спортисти, при тях трябва да има повече време за тренировки. На този етап трудно ще се случи, но трябва да се започне от някъде. Да вкараме спорта в образованието и обратно.
Трябват много пари – това са физкултурни салони, зали, не във всяко училище има базата, преподаватели…
Треньорите трябва да са достатъчно компетентни, така че да развият желанието на едно дете, физическата му активност, начина на движение, за да няма контузии и т.н. Процесът е много сложен и много време е необходимо. Трябва да се започне от възпитанието вкъщи, после от детската градина и да се премине през развиване на физическото възпитание в училище. Това е много важна част от нашата политика за спорта – удвояване на часовете по физическо възпитание. Според мен е важно всеки ден да има часове за спорт, даже два, но разделени в различни блокове – може би в началото и в края на часовете. Няма как да се преобличат набързо децата, да се изпотяват и после да са в час. Личното ми мнение е, че оценка по физическо възпитание не трябва да има. Ако се въведе час и по теория, може би тогава донякъде ще е оправдано оценяването.
По отношение на масовия спорт почти няма из града къде човек да излезе на места с хубави настилки. Ние предлагаме изграждане на мрежа от площадки, на спортни съоръжение, за да има възможност да си избереш къде да отидеш да спортуваш.
Къде да са тези места?
Има места, дори стари площадки може да се реновират. Ето стадион “Дунав” сега е заключен. На Градския стадион може, но не съвсем докато тренират лекоатлетите. Проблемите са много и трябва да се захванат от някъде.
Въпросът е откъде да се започне?
Едновременно може. Обучението на специалистите по спорт няма общо с площадките, със залите по училищата. Има неща, които трябва да се свършат и могат да се направят, трябва да се работи.
Това може би е за масовия спорт, откъдето дай боже да се родят професионални спортисти. Но какво ще правим с професионалния спорт? Ето при плуването – допинг, щангите – 2024 г. може вече да не са олимпийски спорт, футболът ни го няма никъде.
Много зали се изградиха – арените, но клубове не могат да си позволят да отидат там.
По-добре ли беше с тези пари да се ремонтира наличната инфраструктура?
Да или да се ремонтират, или да се изградят по-малки зали. Аз знам, че трябва да се усвоят по някакви програми средства и да се направят такива зали. Но, те не са функционални, не се използват както трябва.
Друга част от нашата програма е да се създаде нова дисциплина във ВИФ и да излязат мениджъри на такива сгради. Стопанисването на подобни спортни комплекси не е лесна работа.
За професионалния спорт в момента ние нямаме основата. Един вид: имаме една пирамида, на върха все още имаме тук-таме някакви проблясъци, но до основата е много зле. Което значи, че трябва да се работи с подрастващите много по-добре, но едновременно да се обърне внимание на създаването на специалистите, които да са достатъчно добри, че да развият децата от малки. Така ще има много по-голям шанс да се създадат професионални спортисти.
Хората ще си кажат, ка всичко друго ни е наред, че да тръгнем спорта да оправяме. Защо е важен спортът?
Спортът е обединител на нацията. Във времената, когато хората са разединени, това е нещо, което може да ни помогне да се обединим. Друго нещо, по данни на Евростат, 10% от населението ни спортува активно поне 2 часа в седмицата, което е крайно недостатъчно. За ЕС средно е около 40%, например в Дания е 80%.
49,5% от населението на нашата страна е с наднормено тегло. Спортът е необходим, за да сме здрава нация. Това е нещо много важно. Когато децата спортуват, физиката и психиката са здрави.
Здраво тяло, здрав дух. Дано да имате възможност всичко, което сте замислили, да се случи. На 4 април хората ще си кажат тежката дума. Представихме Ви Филип Виденов – кандидат за народен представител от листата на партия Републиканци за България, която е с номер 21 в интегралната бюлетина.
Дано всички хора излязат да гласуват, защото това е най-важното нещо в едно гражданско общество.