Проф.Румен Кънчев, координатор на сектор „Национална и международна сигурност“ в ПП „Републиканци за България“ и част от Евро-атлантическия център за сигурност, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.
Остър задочен диалог на най-високо равнище изправя пред разрив отношенията между САЩ и Русия. Поредното повишаване на градусите започна след като в телевизионно интервю американският президент Джо Байдън се съгласи, че руският му колега Владимир Путин е убиец и го предупреди, че ще го накара да плати цената заради руски опити за намеса в изборите в САЩ миналата година. Поводът за думите на президента стана съдържанието на публикувания доклад на американското разузнаване – доклад за чуждестранна намеса в президентските избори, в който се заключава, че руският президент Владимир Путин е ръководил мащабни усилия, целящи да очернят кандидатурата на Байдън. Според Москва, обвиненията са безпочвени, но Русия привика посланика си от САЩ за консултации. И въпреки че руският държавен глава отговори на американския си колега с пожеланието да е жив и здрав, той направи исторически преглед за колонизирането на Америка и робовладеенето там в стил „Ами вие защо биете негрите?“. Тези събития част ли са от поредната ескалация в отношенията между двете държави? Наш гост е проф. Румен Кънчев координатор на сектор „Национална и международна сигурност“ в ПП „Републиканци за България“ и част от Евро-атлантическия център за сигурност. Проф. Кънчев, как се стигна до тук? В какъв контекст се разменят на най-високо равнище американо-руските любезности?
Това е много важен въпрос, да видим контекста, тоест, основните тенденции в момента в американо-руските отношения. И ако започнем да даваме отговор на този въпрос, трябва да кажем, че през последните години след анексирането на Крим от Русия, Русия употребява изключително гигантски усилия за превъоръжаване на армията си. Още 2016 година беше отделена специална сума от 20 трилиона руски рубли, която беше дадена на военнопромишления комплекс за разработване на качествено нови системи оръжия и бойна техника. И вече се появяват и тези системи, Русия вече има хиперзвуково оръжие, поразява с него. Нека да кажем, че хиперзвуковото оръжие е с много висока скорост. То се движи със скорост от порядъка на 20 маха и същевременно носи бойни глави с мощност от 100 до 150 килотона. Това е огромна мощност. До 2024 година Русия планира по плана, който е предоставила за усвояването на тези средства 420 такива ракети. Същевременно междуконтиненталните балистични ракети рязко също увеличават своя брой в Русия. Докато през периода на Елцин тя произвеждаше 8-9 междуконтинентални балистични ракети годишно, сега производството е достигнало до 60 ракети годишно. Иначе казано до 2022-2024 година тя ще произведе още 400 такива ракети. Всяка от тях може да носи до 10 бойни глави с мощност от 200 килотона. Нека за сравнение на вашите слушатели да кажем, че бомбата, която беше пусната над Хирошима, беше само 8 килотона, а тук става дума за мощности от порядъка на 200 килотона. Така че същевременно вчера четох в доклад на Американския институт по изследване на войната, в който се казва, че в последните 6 години около Москва Русия на дълбочина 300 м е изградила бункери и укрия за над 175 хиляди души. Тоест, това е висшето политическо ръководство, администрацията на ниво военно ръководство, администрацията на страната. Същевременно се планират да построят още 5 000 бункера за цивилното население. Разбира се, трябва да посочим, че московското метро също е построено по такъв начин, че да може да поеме голямо количество хора. И в последните 1-2 години западните експерти и европейските, и американските, и дори Китай поставят един въпрос, който на мен ми изглежда реторично – защо се прави всичко това?
Защо Русия извършва това гигантско превъоръжаване?
Всеки си задава този въпрос и тук-там вече някои експерти дават и отговора. И за съжаление отговорът е много неприятен. Така например в Института за стратегически изследвания на Военната академия на САЩ експертите отговорят, че Русия се готви за ядрена война със Запада. Няма тук увъртания, няма неяснота, изводът е точно тоя. И той не е само единствен, няколко водещи стратегически центъра, включително в Европа, в Лондонския институт за стратегически анализи се стига до същия извод: Русия очевидно се готви за война със Запада, която включва ядрена война. Следователно всичкия този потенциал, за който става дума, той ще бъде употребен в такава война. Затова говори още нещо – така например Русия е планирала да обнови изцяло наземно базираните си стратегически ядрени сили в периода до 2024 година. Да кажем американците, които имат същия такъв клас ракети – 450 ракети минимум, те планират да ги сменят чак след 2030-2032 година. И те отново си задават въпроса: защо е това бързане, защо е тази подмяна на всички стари нападателни ядрени средства с ново поколение оръжие? Така че изводът е, че вероятно стратегическите центрове, които дават оценка в политиката на Русия, са верни. Очевидно Русия има някакви планове, свързани с подготовката за война.
Проф. Кънчев, това превъоръжаване, тази подготовка не изпомпва ли БВП на държавата? И не може ли по този начин да се обясни сериозното влошаване на икономическо състояние на Русия?
Това е любимият ми въпрос по тази страна от руската политика. И аз винаги обичам да цитирам статия на известния икономист от съветско време Виталий Шликов, той е доктор по икономика, и се занимаваше с руската икономика и като вицепремиер в правителството на Горбачов, и той след края на Студената война написа една книга: „Назад към бъдещето“, в която анализира икономиката на Съветския съюз. И основният извод на този учен е, че в края на Студената война Русия е изразходвала за военна-промишления комплекс около 40-42% от годишния брутен национален продукт на страната. Също така съгласно теорията, когато разходите за отбрана надминат 25% от годишния брутен национален продукт следва колапс на икономиката. И затова е много, много, много резонен въпросът, който и вие задавате – има ли капацитет сегашната руска икономика, чийто годишен брутен национален продукт е около 1.7-1.8 трилиона долара, докато на САЩ е 34 трилиона, тоест 20 пъти по-голям, та въпросът е, има ли капацитет руската икономика да поддържа тази стратегия във военната област, за която стана дума преди малко. И това разбира се е реторичен въпрос. Защото знаем, че в края на Студената война Русия загуби Студената война именно поради това, че икономиката на Русия не успяваше да настигне високотехнологичната лансирана от президента Рейгън инициатива за стратегическа отбрана, известна още под популярното име „Звездни войни“.
Проф. Кънчев, как ще отговори Западът на руското дрънкане на оръжие? Дали няма да се стигне до поредна надпревара във въоръжаването?
Вижте сега, Западът не е ясно как ще отговори, пък и не е толкова важен този факт. Имало е периоди, в които отношенията между Русия и САЩ са били много добри. Да кажем когато младият Буш посети Путин през 2007 година, той каза: „Погледнах в очите този човек и разбрах, че той е надежден. И можех много да се поуча от неговия дух на човек, дълбоко съпричастен към своята родина.“ Така че имало е много хубави оценки, размяна на оценки. След това имахме опит при Обама да се рестартира процесът. Но тези приготовления за гигантско превъоръжаване, в момента Русия разполага с над 7 600 ядрени бойни заряда, които много надвишават онзи минимум, за да се поддържа т.нар. „стратегическа стабилност“ между САЩ и Русия. Тези ядрени заряди 2.5 пъти надвишават тавана на ядрените заряда по Договора „Нов старт“ от 2010 година. Така че това са едни някак си много неясни, ако не приемам тезата, че се готви за война, действия на Русия. Така че Западът ще продължи да се държи твърдо с Русия, тъй като някак си президентът Тръмп успя да се скара с европейските си съюзници, на 2 пъти искаше да извежда страната и плашеше европейците с излизането на САЩ от НАТО. За разлика от него сегашната администрация е изключително стабилна – това са много солидни експерти с над 25-годишен опит в политиката, в отбраната, президентът Байдън също, и те няма да се огънат. Между другото, сещам се сега, като ми зададохте този въпрос, за един период, разбира се, историята никога не се повтаря, но така Никита Сергеевич Хрушчов от Парижката конференция 1960 година си събува обувката…
Да, с тропането по масата.
Тропането по масата: „Ние ще ви унищожим, ще унищожим този загниващ капитализъм.“ Но ако пък се върнем към президентската реторика виждаме, че Путин многократно на т.нар. „Валдайски срещи“ – които всяка година през есента се провеждат, е обиждал европейските народи. Нарече Европа „старушка Европа“ – „старата Европа“, която за нищо не става, която е изхабена, която е деморализирана. Той говори, че от 100 години в Европа има декаданс и деморализация. Но никой не му е искал от западните лидери да се извини за това, че обиди цялата европейска цивилизация, и то не веднъж и два пъти. Така че не очаквам кой знае какво извинение и от американския президент.
Аз обаче искам да ви попитам, проф. Кънчев, какви стряскащи данни съдържат докладът на американското разузнаване пред Сенатската комисия по отбрана? Та предизвикаха реакцията на президента Байдън.
На 16-ти беше изслушан доклад на началника на Дирекцията за разузнаване на Пентагона, и на съветника по киберсигурност и киберразузнаване, новият съветник на министъра на отбраната на САЩ, също присъства и офицер от главното разузнаване. Те изнесоха кратки брифинги. Аз ги чух тази сутрин тези брифинги. Основното което е, че Русия води активно разузнаване в киберпространството, като разпространява в глобалната мрежа, тоест е в състояние вече да разпространи на глобално ниво, тоест, глобалната аудитория на интернет абсолютно погрешни, неверни данни за отношенията между САЩ и съюзниците им, за отношенията в Европейския съюз, за противоречията между тях и т.н. Тоест, тя води активна кибервойна със САЩ, със света на западните либерални демокрации. Данните, които те изнесоха на тези брифинги – всеки може да ги чуе като влезе в сайта на Конгреса – те са ужасяващи, доста стряскащи са. Освен това, тя е водила активна кампания срещу, и в двете президентски кампании когато за демократите кандидат беше Хилъри Клинтън, и сега – Джо Байдън. Не вярвам, че Джо Байдън е толкова чувствителен, но фактите на разузнаването са си факти, и аз лично мисля, че американският президент е длъжен да слуша своето собствено разузнаване а не това, какво се говори от средствата за масова информация да кажем в Москва.
Как ще се развият събитията оттук нататък? Изглежда Путин засега реагира хладнокръвно, но речта му в стил „Защо биете негрите?“ май демонстрира и скърцане със зъби?
Не, Путин знае в какво състояние се намира икономиката на страната. Просто за мен е необяснимо защо – аз мисля, че той не е глупав човек, освен това около себе си е събрал добри експерти, високо професионални експерти, но се чудя, защо той отново тръгва на конфронтация със Запада. Само преди 30 години Студената война завърши, силите бяха премерени и някак си Русия не можа да се представи в тази гигантска глобална битка по добър начин. Тоест, сега връщането отново към тази конфронтация от тип Студена война, влизането във веригата на ескалация на превъоръжаването, сигурно е ясно за всеки, че при положение, че САЩ имат 20 пъти по-голяма икономика от руската, очевидно е, че и в САЩ сега ще отделят средства за отбрана. Между другото, преди 2 седмици републиканците без да знаят какво ще се случи, предлагаха да се увеличи с още 5% бюджета на Военното министерство на САЩ. То без това е вече 740 млрд. долара, а тези 5% бяха обосновани в доклада като да бъдат изразходвани именно за киберсигурност. Така че започва надпревара в превъоръжаването, при което в момента тя ще бъде усилена от 4-та индустриална революция, в която навлизаме. Тоест, ще бъдат построени високотехнологични и скъпи системи. И след това в един момент ще се окаже, че те са ненужни, защото в крайна сметка светът трябва да остане свят, да остане жив, хората не искат война. И тогава те стават ненужни тези системи така, както в края на Студената война, аз съм го казвал и друг път, бяха произведени и от двете основни ядрени сили САЩ и Русия 57 хиляди ядрени заряда. Така че това са излишно похарчени пари на народите. Те биха могли да бъдат използвани за много благородни цели. Същото следва да се очаква: надпревара във въоръжаването. В случая обаче ситуацията, която трябва да зачете руското ръководство, според мен, е, че насреща си то има не президента Тръмп, който се скара с всички свои съюзници, поиска да разруши НАТО, а един държавник, който е много наясно. И основният, първият външнополитически приоритет, който той изведе и в програмата на Демократическата партия, е укрепването на съюзите на САЩ, и на първо място съюза с Европейския съюз и НАТО. Така че аз не очаквам нито грам президентската администрация на президента Байдън да отстъпи на този натиск. Този бърз отговор, според мен, това е прибързан отговор да се оттегли посланика, показва нервност в руското ръководство. Освен това, някак си в стратегически план тази нервност не е обоснована, защото ако последва реципрочен отговор от страна на САЩ, тоест, ако те изтеглят за консултация от един месец своя посланик от Москва…
Докъде ще се стигне? Ще се закрият ли накрая мисиите?
Да, тогава стигаме до следващата стъпка – закриването на мисиите и война. Така че мисля, че много прибързано те взеха това решение. Но в крайна сметка, това са велики сили, те имат много потенциал и едната, и другата, и вероятно ще намерят изход. Но ситуацията е изключително неприятна и ние винаги експертите по Америка и Русия обичаме да казваме: това е дъното на стратегическото недоверие. Но ето, че има още нещо и под дъното и продължава…
Да се дълбае дъното?
Дълбае се дъното и стратегическото недоверие нараства. Така че те освен това искам да посоча, че светът никак не е в добра кондиция в момента поради Ковид-19. Това е най-неудобното време за изостряна ескалация на отношенията между Кремъл и Вашингтон. Същевременно в Югоизточна Азия също имаме неприятни събития. В момента държавният секретар на САЩ беше вчера в Южна Корея, тъй като Южна Корея се опасява от заканите и огромната военна мощ, която е струпала на границата Северна Корея. А днес има среща с началника на Международния отдел на Централния комитет на Китайската комунистическа партия по въпросите на ситуацията в Азиатско-тихоокеанския регион, където Китай също се включва по един много активен начин на световната сцена. Тоест, ние имаме от няколко страни тежка ситуация. Преди 2 месеца Китай лансира новата си военна доктрина, съгласно която се предвижда китайската армия да бъде така подготвена, че да може да води едновременно 3 войни. Тоест, виждате колко сложна е ситуацията, за да си позволят две велики сили ескалация на отношенията помежду си. Така че нека да се надяваме този въпрос да затихне и постепенно Русия и САЩ има въпроси, по които само те могат двете държави да вземат решения, и да се върнат на масата на преговорите. Особено е важно да се завърнат към преговорите за контрол върху стратегическите ядрени оръжия, тъй като както вече казах, те много бързо нарастват и трябва да се сложи някакъв ред в тази област. На всичкото отгоре Китай има свои ядрени сили, които той иска да съпостави или те да са съперничещи с ядрените сили на САЩ и Русия, но Китай не участва в нито един от международните договори за контрол върху въоръженията. Така че това е също така сложен проблем. А за Русия ситуацията е още по-сложна, тъй като преди 5-6 години Китай лансира наред с доктрината „Един пояс-един път“ още една доктрина, в която обяви, че китайската външна политика има два приоритета: единият е на Запад, другият – Централна Азия, а Русия е изключително чувствителна към Централна Азия, и възниква въпросът: какъв потенциал има тя да спре една инвазия дали културна, дали икономическа на Китай в Централна Азия. Така че от гледна точка на Русия аз не мисля, че ескалацията на отношенията й със САЩ е от полза на сегашното ръководство.