Съдът на ЕС в Люксембург реши, че европейската заповед за арест, издадена от българската прокуратура без санкция на съда, е невалидна. Уестминстърският съд в Лондон е прекратил всички дела, образувани от Иван Гешев и неговите предшественици по европейски заповеди за арест.
Защо чак сега стана ясно, че европейските заповеди за арест, които България издава, не съответстват на европейското законодателство?
Темата коментира по БНР адв. Михаил Екимджиев.
“Само с едно уточнение, важен детайл, че решението на Съда на Европейския съюз визира само тези европейски заповеди за арест на прокуратурата, които са издадени в хода на т.нар. „прокурорско“ 72-часово задържане.“
Налице е един частен случай, но пък, статистически погледнато, най-често прокуратурата издаваше европейски заповеди за арест точно в този период. Точно защото прокурорският арест не подлежеше на никакъв съдебен контрол. Така се затваря един порочен кръг, защото нашата прокуратура във всеки един момент може да обвини всекиго във всичко. И няма съдебна институция, която да може да вразуми това прокурорско постановление.
Въз основа на това произволно обвинение автоматично прокуратурата издава постановление за 72-часово задържане, въз основа на което пък се издава европейската заповед за арест и се иска от всички държави членки на ЕС там да бъдем арестувани и да бъдем предадени в България, където да бъдем задържани под стража, за да бъдем ефикасно разследвани.
Това е цялата логика и именно в този парадокс, че актовете на прокуратурата за повдигане на обвинение и за това 72-часово задържане не подлежат на никакъв съдебен контрол, те не дават дължимата според правото на ЕС защита срещу произвол, е базирано това осъдително решение.
Важно е да отбележим, че този филм някак си поне в сходен сценарий сме го гледали преди повече от 20 години. Припомням, че през 1999 г. другият европейски съд, Съдът по правата на човека в Страсбург, постанови две решения по български дела – първо беше “Асенов и други срещу България“, второто е “Иванка Николова срещу България“, когато се прие, че прокуратурата няма право самостоятелно, без съдебен контрол, да налага мярка за неотклонение задържане под стража. Тогава съдът в Страсбург влезе още по-дълбоко в темата и констатира, че прокуратурата, макар да е формално разположена в съдебната власт според Българската конституция, поради специфичната ѝ роля в наказателния процес и по-конкретно поради факта, че в съдебната фаза на наказателния процес тя е страна, поддържаща обвинението, тя не може да бъде съдебен орган.
Надявам се в някой следващ казус пред Съда на ЕС да се влезе още по-дълбоко в темата, за да излезе тази безпощадно ясна констатация и истина, че българската прокуратура дори не би трябвало да има право да иска европейски заповеди за арест, без преди това да има съдебен контрол върху повдигнатото обвинение.“
Темата коментира и адв. Андрей Янкулов, бивш прокурор, експерт към Антикорупционния фонд.
“На базата на решенията, които анализирах в началото на 2020 г., според мен беше ясно, че този проблем в един момент ще се постави с пълна сила, относно европейските заповеди за арест, издавани от прокурор у нас.“
“За съжаление не се обърна никакво внимание на тези решения на Съда на ЕС от 2019 г. от компетентните органи тук. Не се приведе законодателството в необходимото синхронизиране с правото на Съюза. И сега изпаднахме в тази ситуация, която съвсем спокойно можеше да бъде предотвратена. Т.е. към момента да нямаме механизма издаване на европейски заповеди за арест. По-скоро те могат да бъдат издавани, но изпълнението от изпълняващите органи в другите държави членки на ЕС и реално невъзможността да си търсим наши обвиняеми на територията на ЕС.
Моето обяснение на тази ситуация е, че като цяло винаги когато трябва да се пристъпи към някакво ограничаване на процесуалните права на прокуратурата в наказателния процес, това става много трудно на родна територия. И винаги под давлението на някакви чужди институции.
Според мен тук логиката на нашите компетентни органи е била, че докато не се наложи в резултат на решение по българско дело, т.е. в момента, когато това ще бъде неизбежно вече, както се случи сега, можем да се правим, че такъв проблем няма.“