Демонстрациите в Мианмар не стихват вече седмици, а властта преследва всеки, дръзнал да се изправи срещу управлението на страната. Група протестиращи младежи намират убежище в клиниката, в която работи монахиня-католичка, но властите тръгват след тях. „Убийте мен, оставете децата!“, казва на войниците Ан Роуз Ну Туанг.
„Те бяха притиснати и не знаеха къде да отидат, затова се събраха тук. Полицията все още стреляше след тях, хората се изплашиха и започнаха да бягат. Полицията стреляше, а аз бях толкова отчаяна“, разказва Ан Роуз пред BBC.
Тя изтичва пред полицаите, които се подготвят да изстрелят поредната серия от куршуми и пада на колене пред тях. Полицаите също падат на колене пред нея.
„Те ми казаха, че трябва да изпълнят дълга си, трябва да продължат. Помолих ги да не го правят – хората вече са много изплашени и са страдали достатъчно. Помолих ги да не са толкова сурови, а те ми отговориха, че уважават това, но имат свой дълг. Не исках да виждам още хора, които страдат, затова им казах: „Ако наистина трябва да убивате, убийте мен. Давам живота си“, казва монахинята. Тогава полицията решава да си тръгне.
Децата били гладни, жадни и уплашени. Не искали да се приберат у дома. Малко след като полицията си тръгва, се чуват изстрели в близост до църквата, а от нея излиза дим. „Нямах сили повече. Не знаехме къде да се скрием. Някой каза „Това е начинът“, но полицията вече ни беше заобградила. Точно пред мен пръснаха черепа на един човек, имаше кръв навсякъде. Исках да помогна на този човек, но не можех да го пренеса сама и започнах да викам за помощ. Когато внесохме тялото в църквата, всички ние бяхме обгазени с някакъв газ – очите ни започнаха да сълзят, почувствахме се замаяни, започнахме да кашляме. Децата плачеха, беше като апокалипсис“, разказва Ан Роуз Ну Туанг.