Ами сега? ВКС потвърди регистрацията на ПП „Гражданска платформа Българско лято“

С Решение № 38/02.03.2021 г. по т. дело № 346/2021 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението на Софийския градски съд (СГС) по ф. д. № 2/2021 г. за вписване на политическа партия „Гражданска платформа Българско лято“ в публичния регистър на политическите партии. Решението не подлежи на обжалване.

Припомняме, че Българско национално обединение стана мандатоносител на „Българско лято“ на Васил Божков, с което той се явява на изборите. Председател на БНО е Георги Георгиев-Готи, който преди 2 години подкрепи за евроизборите жената на Николай Банев – Евгения, но после оттеглиха доверието си от нея.

През 2017 г. пък същите се явиха на изборите с над 10 формации в коалиция, но не събраха и процент подкрепа. Той издигна за кандидат за президент Митьо Пищова, а за кандидат за вицепрезидент Радо Шишарката.

Ситуацията е патова за Божков, който трябва да реши какво ще предприеме относно решението на ВКС.

В мотивите си съдебният състав на ВКС приема подадения протест срещу решението на СГС за неоснователен. Регистърният съд е направил верни фактически констатации на базата на представените документи и служебни справки от Националната база данни „Население“. Твърденията в протеста, че не е посочено как точно и по какъв начин е било проведено „онлайн“ учредителното събрание се опровергават от съдържанието на протокол за проведено учредителното събрание, нотариално заверени декларации на участниците, декларацията по чл. 15, ал. 3, т. 8 от Закона за политическите партии (ЗПП) на ръководството на политическата партия, от които се установява, че учредително събрание е проведено на 03.01.2021 г. посредством телеконферентна връзка чрез приложението livewebinar.com.

Обстоятелството, че учредителното събрание е проведено на територията на Република България, в съответствие с императивната норма на чл. 12, ал. 1 от ЗПП, се установява от съдържанието на представените с молбата за вписване документи, в които е посочено, че то е проведено в гр. София, ул. „Московска“ № 43. От страна на представителя на прокуратурата не са посочени никакви факти и доказателства, пряко или косвено опровергаващи данните от представените декларации, а удостоверителната тежест на изявленията в последните следва да бъдат зачетени с оглед охранителния характер на производството по Глава втора на ЗПП.

По отношение на съдържанието на учредителната декларация и по-специално, че в нея се съдържали обидни квалификации по отношение на съдебната власт, то трябва да се отчита, че посочените в протеста като такива цитати се намират в „преамбюла“ на документа и не представляват част от уреденото от закона съдържание, изискващо определяне на основните принципи и цели на учредяваната политическа партия. „Последните са намерили своята ясна формулировка в съдържанието на разделите „мисия“ и „основни принципи“, поради което и учредителната декларация отговаря на изискванията на закона“, се казва в решението на ВКС.

Относно направената от първоинстанционния съд служебна проверка в системата на ГРАО върховните съдии пишат: „Извършените от СГС справки от Национална база данни „Население“ са реализирани по реда на Наредба № 14 за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението – Национална база данни „Население“, в рамките на законодателно възложения на регистърния съд контрол за законосъобразност на извършените действия по учредяване на политическата партия“. В решението на ВКС се напомня, че производството по вписване на политически партии е охранително и за него не се прилагат правилата за събиране на доказателства, относими за исковия процес, на които се позовава прокуратурата. Липсва и оспорване на данните от тези справки в самия протест. „Следователно оплакванията в тази насока за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, включително и относно отказа на съда да допусне експертиза за установяване на горните обстоятелства, са неоснователни“, категорични са върховните съдии.

По отношение доводите за проверка на идентичността или приликите на емблемата на политическата партия с подобни на други съществуващи графически изображения тричленният състав на ВКС посочва, че следва се има предвид тяхната неотносимост към преценката, която СГС трябва да извърши в производството по Глава втора от ЗПП. „Член 5 поставя като единствени ограничения политическите партии да използват в своите символи герба или знамето на Република България или на чужда държава, както и религиозни знаци или изображения или да накърняват общочовешките ценности и да противоречат на добрите нрави, в каквито насоки твърдения от страна на прокуратурата не се сочат“, се казва в мотивите.