Исковете на Миню Стайков срещу прокуратурата и спецсъдилищата бяха отхвърлени

Преди повече от две години Миню Стайков заведе дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като твърдеше, че повече от 8 месеца е задържан незаконно в нарушение на Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Според него прокуратурата и спецсъдилищата са нарушили правото му на свобода и сигурност по чл. 5 от конвенцията и затова поиска от Софийски градски съд (СГС) да ги осъди солидарно да му платят исканото обезщетение от 30 000 лева, припомня „Лекс“. Искът беше отхвърлен от СГС.

Собственикът на винпром „Карнобат“ беше задържан на 5 септември 2018 г. и обвинен за данъчни престъпления и организирана престъпна група за незаконно производство на цигари. След 8 месеца той трябваше да бъде освободен, защото изтече максималният срок за задържане в досъдебното производство, но тогава прокуратурата го обвини и за злоупотреба с еврофондове, заради което спецсъдилищата отново го оставиха в ареста. Второто дело вече е и в съдебна фаза, а едва миналата седмица Апелативният спецсъд освободи Стайков под домашен арест.

В исковата молба на Стайков до градския съд се казваше, че след първоначалното му задържане спецсъдилищата механично са потвърждавали най-тежката мярка за неотклонение, в резултат на което той се чувствал безпомощен и е загубил доверие в институциите. Специално внимание беше отделено на заключенията на лекарите, че Стайков е претърпял мозъчен инсулт след задържането и според тях трябва да се лекува в домашни условия с редовни посещения за рехабилитация, а такова лечение в болницата на затвора не може да получи.

Защитниците му подчертаха тогава, че спецсъдът е нарушил и презумпцията за невиновност на Стайков, като при обсъждането на наличието на обосновано предположение за извършено престъпление няколко пъти е говорил за извършено от него престъпление, а не за предположение.

Специално внимание в исковата молба беше отделено и на това, че тя е насочена и към съдилищата, а не само срещу прокуратурата. Акцентът е свързан с неприложимост на Тълкувателно решение №5 от 2015 г. на Гражданската колегия на ВКС, според което съдилищата са отговорни само при незаконно наложени настаняване за лечение и принудителни медицински мерки и при прилагане на административна мярка, когато тя бъде отменена.

Според защитата на Миню Стайков тълкувателното решение е неприложимо в случая, тъй като в мотивите и диспозитива му е посочено, че се отнася до приложението на ЗОДОВ преди измененията му от 2012 г., с които държавата отговаря вече и за вреди от нарушения на конвенцията за правата на човека. В изброените в ЗОДОВ случаи, в които държавата е отговорна за нарушени права по конвенцията, са и такива, които би трябвало да бъдат защитавани именно от съда.

В решението си СГС споделя тези изводи и отхвърля претенциите на прокуратурата и на специализирания съд за нередовност на исковата молба.

Съдия Невена Чеуз обаче отхвърля и всички аргументи на защитата за нарушение на чл.5 от конвенцията – бланкетни основания за задържането, неразумен срок на продължителността му и формален подход на съдилищата при обжалването на мярката за неотклонение.

В решението си тя подчертава, че постановлението за привличане на обвиняем е предявено на Стайков в присъствие на адвокат и в него подробно са описани деянията, за които е обвинен, а за възражения срещу действията на съдилищата СГС казва, че не може да ги ревизира.

В заключение съдийката допълва, че дори и да имаше процесуален ред за контрол на актове на наказателния съд от страна на гражданския, в конкретния случай пак щеше да е невъзможно да се прецени разумността на срока за задържане, тъй като защитата на Стайков е представила като доказателства за това само 6 протокола от заседанията в специализираните съдилища.