Протестът в България направи така, че има търсене за някакво политическо проветряване. Ще се появяват такива играчи, които да се опитват да звучат непартийно и необичайно, защото такъв е вкусът на времето, такава е обществената поръчка. Това заяви за Dir.bg социологът Първан Симеонов от „Галъп“.
Честно казано, в политиката не всеки път едно плюс едно дава две, понякога дава три, много често може да даде и по-малко от две. Президентът отвори модата на красивите жестове. Tова, което той направи с тази ранна кандидатура, е безусловно опит да се покаже последователност и да се направи един жест, защото презумцията е, че политиката е станала прекалено гъвкава. Борисов през последното десетилетие издигна това в абсолютна норма. И презумцията е, че който иска да е успешен срещу Борисов, трябва някакви други правила да измислят. Това явно направи президентът, да покаже абсолютно обратното на гъвкавост, да покаже праволинейност, което народът чете като последователност и смелост, заяви Първанов.
По думите му президентът рестартира идеята за Общ фронт. „Тоест той поделя света на две, казва „Аз ще скачам“ и „Аз ще бъда срещу Борисов през тази изборна 2021 година“. И тъй да се каже, казва той, останалото е функция на това, тоест той не се струва логично да припознава някаква конкретна партия на тези избори, колкото да внушава, че битката е срещу ГЕРБ, добро – зло, промяна статукво, а не просто БСП – ГЕРБ или Слави – ГЕРБ“, посочи социологът.
Относно подкрепата на Радев от БСП Първанов заяви, че без ясни партийни подкрепи в президентските избори е трудно.
„И аз като Корнелия Нинова ще кажа – нека минат парламентарните избори. Има едно много странно за редовия бесепар „И Радев да не подкрепят“, би било много трудно обяснимо. Хайде, да се скараш с Георги Гергов – добре, да се скараш с кмета си в Перник – добре, ама да се скараш с Румен Радев – някак… как да кажа. Друг е въпросът, че бесепарът цени лоялността и може да се окаже, че ходът на президента Радев му изглежда като прекалена еманципация. Но ако е вярно, че е имало координация на този ход между Румен Радев и Корнелия Нинова, това е друго. Но тук гадаем. Това вече не е политически анализ, а анализ на лични взаимоотношения, което не ми се прави. За това не бих си позволил да правя прогноза. Ще кажа, че без ясни партийни подкрепи в президентските избори е трудно. От друга страна, пак казвам, явно Радев е решил да бута тази игра под други правила. Така че – нека не бързаме“, посъветва Първанов.
На въпроса кой ще обере най-голяма част от негативния вот на тези избори, социологът подчерта, че големият проблем на опозицията е, че са много опозиции и не се очертава един, който да я обере. „В резултат на което вероятно печели ГЕРБ. Защото се пилее евентуалната, протестна и електорална енергия. Затова президентът Радев я обобщава, като казва – от едната страна са братството на честните хора, от друга са другите.“
На въпроса за компроматната война, Първанов смята, че е важно дали ни омръзнало и искаме ли да сменим менюто.
„Моето убеждение е, че е взето още едно стъпало и българското общество е по-придирчиво. Tо такъв модел на управление, какъвто последните десетина години имаме, вече е видяло, видяло му е доброто, видяло е лошото и като че ли наистина иска проветряване. Да, българският народ няма да се изненада от шкафчета, от пачки, няма да му промени мнението за един или друг политически играч. Но то бавно и полека си се трупа и в един момент – и със смяната на поколенията, и с израстването на новите поколения, които ходят на Запад и виждат, започва да иска нещо по-чистичко, по-практично, по-мениджърско, по с очила, по без шкембе, да прилича на това, което е виждал на Запад. Парадоксално за всяка една власт така, а за тези, които най-дълго стоят, най-много се отнася, прогресът произвежда критика.“
Според Първанов, ако Борисов е мъдър, то сам би предпочел малко да поседи настрана, за да може после евентуално народът сам да го извика на сцената. Той смята, че на хората им се иска нещо по-красиво и вероятно времето за това е назряло.