Почина журналистът Стойко Тонев – д-р Тони Филипов

Почина едно от ярките български журналистически пера – Стойко Тонев, съобщава в. „Сега“. Той бе известен най-вече с политическите си коментари, обагрени с чувство за хумор, под псевдонима Тони Филипов, д-р. Що се отнася до титлата – наистина бе доктор, по политология.

Завършил е социология в СУ „Св. Климент Охридски“, по-късно защитава и докторска степен. Бил е главен редактор на в. „Новинар“ в най-силния му период, зам.-главен редактор на „Монитор“ и „Експрес“. Автор е на пет книги. Бе сред авторите и на хумористичния в. „Прас-прес“. Eдин от най-яростните критици на Пеевски и неговия медиен модел.

Съвременните читатели го познават най-вече от седмичната рубрика „Из делниците на един луд“, която публикува от 2002 г. насам в различни вестници и интернет сайтове. Стартират във вестник „Монитор“, където оцеляват пет години, след това за кратко живеят във в. „Експрес“, а през 2011 г. Тони Филипов съобщава в блога си: Дали ще ви е удобно малко да се преместите? С приятели създадохме един „хроно-синкластичен инфундибулум” на адрес Reduta.bg, където ще събираме всичките си умни и не толкова умни мисли.

В „Редута“ той списваше заедно с автори като Веселина Седларска, Любослава Русева, Владимир Шопов и др., а се представяше така: Д-р Филипов е роден отдавна. И далече. Учил е тук-там. Завършил е това-онова. Работил е на различни места. Написал е доста статии и малко книги. В момента се укрива от последния си работодател, който е заплашил да закупи всяко издание, което го вземе на работа.

Ето какво пише Докторът за собственото си писане в безподобния „Въвод“ към първата книга с „Делниците…“, от 2008 г.: Аз например вземам комплект вестници и го нарязвам на дописки. Слагам ги в един голям леген, разбърквам ги и почвам да ги разказвам със свои думи. Тук-там мушкам по някой виц от Интернет. Всички така правят. За авторитет вкарвам и по някоя мъчна дума – било от Речника на чуждите думи, било от речника на Найден Геров. И така, като ги накаканижа чужди думи, старовремски думи, като ги сложа в устата на смешниците от новото (пък и от старото) време, и се получава един направо макаронически стил.

А това бяха твърдите му позиции, заявени преди 4 години пред в. „Култура“: Имам две табута, две самоограничения. Не участвам в политически организации, дори не гласувам, за да мога да пиша без „наш’те“ и „ваш’те“. И другото табу са радиото и телевизията. Канен съм в почти всички предавания, но винаги отказвам. Ако имам нещо за казване, предпочитам да го напиша.

Поклонението пред Стойко Тонев ще е в сряда, 3 февруари, от 14 часа в столичния храм „Света София“.