Американският президент Джо Байдън подписа 15 указа след встъпването си в длъжност, отменяйки политики на своя предшественик Доналд Тръмп и предприемайки първи ходове във връзка с пандемията от коронавирус и климатичните промени, предадоха световните агенции.
В първия си ден като президент Байдън издаде изпълнителни заповеди за връщане на САЩ към Парижкото споразумение за климата и за задължително носене на маски във федералните сгради и на федерални земи.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш веднага приветства връщането на САЩ към Парижкото споразумение.
„След миналогодишната среща на върха за амбициите за климата страните, произвеждащи половината от световното въглеродно замърсяване, се ангажираха с въглеродна неутралност“, каза Гутериш. „С днешния ангажимент на президента Байдън това число става две трети“, заяви той.
Решението на Байдън беше приветствано и от Европейския съюз, каза заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс.
При подписването на няколко указа пред репортери в Овалния кабинет Джо Байдън заяви, че „няма време за губене“.
„Някои от изпълнителните действия, които ще подпиша днес, ще помогнат да се промени ходът на кризата с КОВИД, ще се борим с климатичните промени по начин, по който не сме действали досега, и ще се стремим към напредък към расово равенство и оказване на подкрепа на други общности, които не са получавали подходящо отношение“, каза президентът.
Байдън разпореди отмяна на разрешението за изграждане на нефтопровода „Кийстоун Екс Ел“.
Той също така отмени обявеното от Тръмп извънредно положение, помогнало за финансиране на строителството на стена по границата между САЩ и Мексико, и сложи край на забраната за пътуване, засягаща някои страни с преобладаващо мюсюлманско население.
Трима нови сенатори положиха клетва, осигурявайки мнозинство на Демократическата партия в горната камара на американския Конгрес. Демократите Джон Ософ, Рафаел Уорнок и Алекс Падиля положиха клетва пред новия вицепрезидент на САЩ Камала Харис. Ософ и Уорнок спечелиха балотажите в щата Джорджия за Сената по-рано този месец, побеждавайки своите съперници от Републиканската партия. Падиля, който е бивш държавен секретар на щата Калифорния, беше избран да заеме освободеното от Харис място в горната камара, след като тя стана вицепрезидент.
Сега Сенатът е разделен поравно между двете партии – 50 на 50 места, но демократите получават преимущество, тъй като Харис със своя глас може да наклони везните в тяхна полза. Демократите за първи път от десетилетие контролират Сената, Камарата на представителите и Белия дом.
Още в първите часове след „смяната на платната“ в Белия дом Сенатът утвърди предложената от президента Джо Байдън за директор на Националното разузнаване Аврил Хейнс. Тя беше утвърдена с 84 на 10 гласа и стана първият кандидат на Байдън за правителствен пост, получил одобрението на горната камара на Конгреса.
Хейнс ще стане първата жена начело на Националното разузнаване. Тя беше заместник-директор на ЦРУ от 2013 до 2015 г., а също заместник-съветник по националната сигурност при президентството на Барак Обама.
Джо Байдън назначи лично директора на Института на външнополитическата служба Даниел Смит за и.д. държавен секретар. Смит ще заема длъжността, докато Сенатът утвърди номинирания от Байдън за ръководител на американската дипломация Антъни Блинкън.
Новият президент на САЩ назначи временни ръководители на 23 федерални ведомства, включително министерствата на отбраната и финансите, предаде dir.bg.
Първият телефонен разговор на Джо Байдън с чуждестранен лидер ще бъде с канадския министър-председател Джъстин , заяви прессекретарят на Белия дом Джен Саки. На своя първи брифинг тя каза, че двамата лидери ще обсъдят двустранни въпроси, както и решението на Байдън да отмени разрешението за изграждане на петролопровода „Кийстоун Екс Ел“