Джо Байдън, който през по-голямата част от живота си е служил във Вашингтон като сенатор демократ, а после като вицепрезидент при управлението на Барак Обама, най-сетне ще поеме кормилото на властта в Съединените щати, пише ДПА, цитирана от БТА.
На 20 януари Байдън ще положи клетва като 46-ия президент на страната. Насред бушуваща пандемия и при засилени мерки за сигурност след съпроводеното с жертви нахлуване в Конгреса, встъпването в длъжност на Байдън обещава да бъде различно от всяко друго.
Приключващият своето управление президент Доналд Тръмп казва, че няма да присъства на клетвата на своя приемник, което бележи още едно скъсване с традицията в края на неговия хаотичен четиригодишен мандат.
Байдън обещава да сложи край на нахалния и безкомпромисен стил на Тръмп и да върне добрите обноски в американската политика.
Той планира веднага да преобърне ключови политики на Тръмп – например като се върне към Парижкото споразумение за климата и отмени извършеното от републиканския президент оттегляне от Световната здравна организация.
Байдън обаче не може да остави Тръмп в миналото толкова бързо, колкото може би иска, след като процесът за импийчмънт на магната на недвижими имоти заплашва да хвърли сянка върху началните дни от президентството на демократа.
Байдън призовава лидерите на Сената да избегнат поглъщащ цялото внимание процес, за да могат да се съсредоточат върху утвърждаването на кандидатите за постове в неговото правителство.
Спешните въпроси в дневния ред на бъдещото му управление включват справяне с бушуващата пандемия от коронавирус, а също със свързаната с нея икономическа криза и хаоса около разпространението на ваксина.
Възможността на Байдън да осъществи своя дневен ред беше подсилена от наскорошната победа на двама демократи в надпреварите в Джорджия за Сената, което доведе до равно разпределение на местата между републиканските и демократическите законодатели в горната камара.
Избраната за вицепрезидент Камала Харис може да изпълнява ролята на човек, който наклонява везните в полза на демократите.
Демократите също така контролират долната камара – Камарата на представителите, където имат леко мнозинство.
Байдън, който е на 78 години, ще положи клетва като най-възрастния президент в историята на страната.
Байдън дълго време беше сенатор от Делауер – място, което за първи път спечели на 29-годишна възраст, преди да бъде избран за вицепрезидент, предоставяйки своя опит във Вашингтон на Барак Обама, който спечели Белия дом през 2008 г. като сравнително нова фигура в националната политика.
Въпреки че все повече побелява, а речта му показва някои признаци на забавяне, Байдън носи десетилетен опит. Неговата склонност да протяга ръка към политическите противници може да помогне постепенно да се сложи край на една епоха на ожесточено междупартийно разделение във Вашингтон.
Някогашният адвокат се представи по време на кандидатпрезидентската кампания като умерен „обикновен човек“, който може да разбере проблемите, с които се сблъскват работещите хора, а същевременно подкрепи някои прогресивни идеи като борбата с климатичните промени и подобряването на здравеопазването.
Той подходи към кампанията без да привлича особено голямо внимание, отчасти заради пандемията, но често изглеждаше, че позволява на Тръмп да бъде под светлината на прожекторите, превръщайки изборите в референдум за представянето на настоящия президент, който често си създаваше проблеми със своите изказвания.
Байдън, който старателно избягваше радикалната политика
през месеците на кампанията, критикува Тръмп като причинител на хаос, а посланието му към избирателите до голяма степен беше съсредоточено върху обещание за завръщане към един по-добър и по-спокоен живот от времето преди Тръмп.
Той е религиозен, но умерен; либерален, но не прекалено. Байдън се възползва от това на изборите, действайки като центрист, като същевременно удържаше лявото крило на своята партия и дори привлече разочаровани републиканци.
Изборната победа на Байдън, който спечели с малки разлики в ключови колебаещи се щати, дойде след две неуспешни кандидатпрезидентски кампании през 1988 и 2008 г. и множество семейни трагедии, преобърнали неговия живот и политическите му планове.
През 1987 г. надеждата на Байдън да стане президент бързо приключи, след като беше основателно обвинен, че е плагиатствал реч по време на кампанията на първичните избори. През 2008 г. изказването му, че Обама още не е готов да бъде президент, се обърна срещу него и го преследваше на изборите.
През 2016 г. той избра да не се кандидатира след осем години като вицепрезидент, след като синът му умря от рак, и реши да прекарва време с внуците си.
Това беше най-скорошният личен неуспех за Байдън.
Неговата първа съпруга и дъщеря му умряха при автомобилна катастрофа през 1972 година. Синовете му бяха тежко ранени. Въпреки това той зае мястото си в Сената, но пътуваше между щата Делауер, където беше домът му, и Вашингтон, за да може да вижда двете си момчета всяка вечер.
Това, че ползваше влак, се превърна в нещо като запазена марка за Байдън и увеличи популярността му. То все още беше използвано от неговата кампания през 2020 г., наред с прочутата му любов към сладоледа, за да бъде представен
Байдън като човек от народа, който разбира хората от работническата класа.
Неговият политически багаж от миналото включва законопроект за престъпността, който според прогресистите е съдействал за увеличаване на броя на лишаванията от свобода, и председателстване на спорното изслушването по случая с Анита Хил за сексуален тормоз – епизод в Конгреса, на който либералите сега не гледат с добро око.
Байдън признава, че е допускал грешки по отношение на подхода си към политиката за лишаване от свобода, и обещава реформи.
Във връзка с външната политика той дава да се разбере, че ще подхожда по-твърдо към търговските отношения с Китай.
Главният приоритет на Байдън обаче е да възстанови стабилността и компетентността в Белия дом. Много от кандидатите му за правителствени длъжности отразяват тази цел, донасяйки опит и надеждност в екипа.
Байдън също така осъществява своето обещание да състави разнообразно правителство, което „изглежда като Америка“, избирайки кандидати, които преодоляват бариерите, като първия чернокож, който да оглави Пентагона, и първата жена начело на финансовото министерство.
Харис също олицетворява тази цел, ставайки първата жена, избрана за вицепрезидент, и първият чернокож човек, който ще заеме този пост в САЩ.