Данните на Българската народна банка разкриха, че през третото тримесечие плащанията, осъществявани от българите зад граница към техни роднини у нас, са се сринали почти десет пъти – от 303 млн. евро до 38 млн. евро. Подобен спад със сигурност звучи като медийна сензация, а и има кръгло число, което лесно се използва в заглавие. Да видим обаче какво означава той за икономиката.
Кой получава пари от чужбина
Едва ли много хора, които имат постоянен трудов договор и получават над около 1500 лв. нетен месечен доход разчитат на пари от свои роднини и близки. Затова непосредственият ефект вероятно е съсредоточен изцяло върху групата с най-ниски доходи. А този ефект се изразява в следното: относително понижаване на разполагаемите парични средства през тримесечието, респективно относително влошаване на стандарта на живот.
Това не е единственият финансов удар, който тази категория понесе през този период на годината. Както показаха данните на Министерството на финансите, именно това беше и групата, в която броят на хората, получаващи трудови доходи, се понижаваше през лятото, докато броят на индивидите в останалите подоходни групи растеше, посочва money.bg. Това означава, че безработицата се е увеличавала в немалка степен заради освобождаването на нискоквалифицираните индивиди, а всички изследвания показват ясна корелация между равнището на образованието и нивото на доходите.
Две добри новини за хората с по-ниски доходи
Все пак за индивидите, които са получили по-малко средства от своите близки и роднини зад граница, има две позитивни новини. Първата е, че данните се отнасят за третото тримесечие. По това време на много места все още имаше забрани на много обществени дейности, а публични заведения бяха затворени. В последствие в някои страни мерките бяха вдигнати или разхлабени, което означава, че българите там имат известен шанс да са се върнали на работа, ако не са се прибрали в България – решение, което взеха немалко наши сънародници.
От тук следва, че през последните три месеца на годината, точно за Коледа, когато се правят и най-големите парични трансфери, негативното представяне през третото тримесечие може да се е обърнало.
Втората позитивна новина е, че понижението се случва в период, през който сметките традиционно не са високи. Това е от особено голямо значение, защото при индивидите с ниски доходи плащанията за храна и комунални услуги заемат по-голям дял от доходите. И това ни отвежда към ценовите динамики през третото тримесечие.
Индекс на потребителските цени и доходите
По отношение на цените, има два пункта, които трябва да се обсъдят. Първият е свързан с относителното понижение на потреблението на хората, които са получили значително по-малко средства от чужбина. Резултатът от това е, че цените на определени стоки – най-вече на стоките и услугите, които те биха си купили с „пълната“ сума, ако я бяха получили – са останали малко по-ниски, отколкото биха били иначе. Това все пак е относително добра новина за всички останали.
Вторият е свързан със самите цени. И тук индивидите, които са получили по-малко средства, са изправени пред негативна тенденция. Въпреки че индексът на потребителските цени като цяло се понижава, именно стоките от първа необходимост отбелязват покачване.
Как спадът на изпращанията на пари се отразява на икономиката изобщо
Ако сравним сумата на изпратените пари с някакъв ориентир, например с разходите на черния петък, ще стане ясно, че само един от онлайн магазините е реализирал продажби в размер на над 47 млн. лв. Това е един магазин за един ден. Казано иначе, спадът несъмнено е съществен и удря хората с на-ниски доходи. Но на фона на доходите изобщо, понижението на парите, идващи от чужбина, не представлява сериозна икономическа драма.
Казвайки това, не трябва да се разбира, че се омаловажава финансовия шок върху хората с ниски доходи, които зависят от тези плащания, особено като се има предвид цялата остана конюнктура.