Три мисии – до Марс, до Луната и изграждането на космическа станция са в дневния ред и на Китай за следващите няколко години. Това се случва на фона на текущите мисии на САЩ, ЕС и Русия. Защо в Covid кризата космическите изследвания не са в криза?
Вълнуваща година се очаква да е тази за китайската космическа програма. След като в края на миналата Пекин върна от Луната космически апарат с проби, през 2021-ва се очаква друг апарат да се приземи на Марс. Паралелно с това е планирано изстрелването на първия модул на орбиталната станция „Тянхъ“, а до края на 2022-ра г. конструкцията на станцията трябва да приключи.
Борис Манов, който в момента пише дисертация, посветена на китайската космическа програма, обяснява ставащото и в Китай, и в САЩ, и в Русия като част от нова космическа надпревара.
„Нещата бяха затихнали от 1990-та до 2010 година. Не се случваха толкова много неща на тази сцена. И сега наистина има все повече мисии, все повече се говори за това“, отбелязва Манов.
„Виждаме освен държавните играчи, които са стандартни там, и започват с техните реформи и повече финансирането към този сектор и планове, доктрини, стратегии, виждаме как идват и вече частни играчи на стената, които могат да си позволят да оперират такава индустрия, космически ориентирана.“
Новата космическа надпревара ще е за ресурси
След като технологията е достъпна и за частни корпорации, тогава и новата космическа надпревара придобива други измерения. Тя е не за имидж, а за нови ресурси, предполага Борис Манов. По думите му в момента всички големи нации – играчи в Космоса, се опитват да стигнат първо до Луната, а след това до Марс. Всички в момента са се ориентирали към Космоса, икономически, защото знаем, че ресурсите на Земята ще привършат, коментира той.
„А ако може с това, което имаме, да стигнем до материали, които знаем как да използваме, за да го преработим – това би било идеалният сценарий. Много голяма индустрия ще бъдат космическите мини. Първият трилионер на Земята ще бъде първият, който успее да направи мина върху астероид. Машини, роботи да копаят и да изваждат от астероидите ценни материали.“
„Отделно искат, ако могат да качат самата продукция, примерно на една фабрика, в Космоса, в орбита на Земята. Първо, ще е по-чисто и няма да има вредни газове от нея. После, в нулева гравитация дори могат да се правят неща, които не могат да се правят на Земята като сърце, орган, или бял дроб. На Земята не може да се прави, защото имаме гравитация. 3D принтерът не може да го направи така, както го прави в нулевата гравитация.“
Китаистът Марияна Тиен обяснява, че новите мисии са част от глобалната политика на страната за нови технологии.
„Това е част от т. нар. възраждане на китайската нация, което започна отдавна и това е много важна държавна политика. По времето на Ху Дзинтао се наливаха невероятни средства именно в науката и технологиите. Освен на железен път на коприната, тази година те ще наблягат много силно на дигитален път на коприната и космически път на коприната. „Чанъе-4“ каца на обратната страна на Луната, което беше за първи път в историята на човечеството.“
Както във всички други сектори, и космическите битки се очертават като много сериозни, смята Мариана Тиен. „Битката за Луната ще бъде може би най-сериозна. Дори и от личен опит мога да кажа: малки дечица, дори още не ходят на училище, едно време им подаряваха пистолети, картечници, стрелят с китайско знаме. Сега им подаряват ракети.“
Тиен прави смело предположение – в космическия туризъм Китай ще изпреварят САЩ.
Като главен секретар на Глобалния център за партньорство на Китай с Централна и Източна Европа Марияна Тиен твърди, че България също може да участва, но засега не са правени постъпки, въпреки традициите в някои сектори.
Борис Манов вижда шанса на България преди всичко в европейските програми за космически изследвания. Според него участието в каквито и да е програми за Космоса би било плюс за страната ни.
„Има организация, наречена „Кастра“. Тя се опитва да учреди българска космическа агенция. Бихме имали българска космическа агенция, ако плащаме членство в Европейската космическа агенция по един милион на година. Проблемът е, че няма финансиране за членство. Ако имахме финансиране за членство, можехме да си възвръщаме парите на 90% обратно чрез проекти, които бихме печелили от Европейската космическа агенция. Да не говорим, че вече имаме толкова много неща разработени – космическа храна, космически оранжерии, апарати за измерване на медицинското състояние на космонавтите. Всичките тези неща, ако може да се класираме добре в някоя държава, която няма технологията още, може и ние да успеем“, коментира той.
Провалът като успех
През април 2019 година Израел се опита да кацне на Луната. Израелският космически апарат „Берешит“ обаче се разби заради поредица от технически проблеми по време на финалното спускане. „Провалът е успех“, казва Ести Розен, която се занимава с връзките с обществеността в Израелската аерокосмическа индустрия – компанията, участваща в разработката на първата мисия. Повече от година след първата мисия Израел вече подготвя втора. Защо за една държава е важно да има собствена космическа програма?
Космосът е най-голямото технологично предизвикателство, изтъква Ести Розен.
След изстрелването на първия си космически сателит преди 30 години Израел решава да развива независима космическа програма с възможности от А до Я. Защо държат да са на Луната?
„Ние искаме да сме там и станахме седмата държава, която изпрати сателит, който да се върти около Луната. Четвъртата, която се опита да го приземи с така нареченото „меко кацане“, но не успяхме.“
Всичко започва в рамките на състезание на Google
„Те просто обявиха този конкурс. Попитаха всички стартъпи, също така и за хората от науката – кой иска да отиде до Луната, това трябва да го направите без държавна подкрепа. Тоест да бъде една частна инициатива, без с подкрепа на държавата.“
Трима израелски инженери създават свой бизнес модел, който не е комерсиален. „Всичко това имаше за цел да създаде т. нар. ефект „Аполо“ – да насърчи млади момчета и момичета да започнат да изучават инженерните науки и математиката, технологиите. Искаме децата да започнат да мечтаят за Космоса, да искат да отидат на Луната.“
„Имаше няколко версии на апарата. В последната година на мисията нещата започнаха да придобиват форма. Сблъскахме се с проблеми като теглото например. Когато проектираш подобна система за кацане на Луната, трябва се направи дублиране на критичните системи и компоненти, но ние не го направихме. Щеше да ни струва много скъпо да го направим. В Космоса не можеш просто да изпратиш някого, който да ремонтира това, което лети. Но не го направихме, защото всичко – от системите, до извеждането му в орбита, щеше да струва много за една частна мисия. Проверихме всичко, което можеше да бъде проверено, докато още беше на Земята“, разказва Ести Розен.
„Надявахме се, че ще успеем да приземим нашето устройство на Луната, но все пак стигнахме на около 15 километра. Затова казваме, че мисията е произвела този „Аполо“ ефект, ние го наричаме ефектът „Берешит“ на името на сондата, която изпратихме. Това на хибру означава „в началото“, а Берешид е името на първата глава в Библията. В Израел всички говореха за Космоса и когато беше Пурим, еврейския Хелоуин, децата се обличаха като астронавти. Дори да разбием нещо, пак е образователно за младото поколение. При разработването на технологии, нови системи, едва ли от първия път ще постигнеш успех. Ето, „Аполо 11“ приземи САЩ на Луната, но преди това имаше 10 мисии. Преди „Аполо“ имаше програмата „Джемини“. Това е път. Затова има много да бъде научено от тази мисия. Казваме на децата: „Трябва да опитвате. Ако успеете – чудесно! Ако не – ставайте и опитвайте отново“.
„Това не е състезание, макар да стартира със състезание на Гугъл. Това не е състезание за Космоса, но Космосът отваря ума, изследването му движи технологиите напред, иновациите и науката. А това е важно да бъде правено именно в Израел“, категорична е Ести Розен.
Според нея „Спейс екс“ е променила мисленето с частните си ракети.
„Правителството и бизнесът си сътрудничат. Как използваме Космоса – за туризъм, за наука – това просто се развива изключително бързо. Сега движим нещата по-бързо заради компютрите, отколкото през от 60-те и 70-те години.“
Розен прогнозира експоненциално нарастване на частните мисии.