В хода на ожесточена конфронтация, продължила четири десетилетия, Вашингтон и Москва многократно са се оказвали на ръба на Третата световна война – особено по време на кубинската ракетна криза, когато страстите се нажежиха до краен предел. И двете страни са имали случаи, когато ядрена война – поради технически провали и човешки грешки – е била спряна буквално в последния момент. На фона на риска от ядрена война, каквато САЩ изпробваха при бомбардировките над Хирошима и Нагасаки, в Кремъл се възцари параноя, пише британският вестник Daily Express, цитиран от Агенция „Фокус“.
Руският изследовател Павел Шубин откри документ от март 1976 г., който разкрива произхода на тези страхове. По това време в САЩ е построена първата совалка „Ентърпрайз“, която обаче е без двигатели и топлинен щит и служи само за тестове в атмосферата – не може да извършва операции в космоса. Първият полет на американска совалка в космоса е на 12 април 1981 г., а последният – на 8 юли 2011 г.
Документът е написан от Юрий Сихарулидзе и Дмитрий Охоцимски от Института по приложна математика, който изчислява траекторията на съветските космически кораби.
Както американският космически историк Дуейн Дей пише в своя блог: „Докладът заключава, че американска космическа совалка от военновъздушната база Ванденберг в Калифорния, летяща над Съветския съюз от юг на север, ще може да се „гмурне“ от орбита над Москва и ще пусне ядрено оръжие.“
Този метод би позволил ядреният заряд да бъде пуснат директно от совалката и да бъде взривен над Москва само за 200 секунди – много по-бързо, отколкото американска балистична ракета, изстреляна от подводница, би могла да се справи с тази задача.
Очаква се тази бомбардировка с ядрено гмуркане да бъде част от нокаутиращ удар, за да се унищожи превантивно съветската мрежа за командване и контрол, което прави невъзможно СССР да отвърне.
Според Шубин докладът е изпратен до Централния комитет на комунистическата партия. Там избухна спор, след което съветският премиер Леонид Брежнев разпорежда разработването на редица алтернативни мерки за защита на страната от подобна атака.
Шубин пише, че докладът е бил разпространен между няколко съветски организации и е оказал значително влияние върху съветската космическа програма.
В допълнение, отбеляза Дей, докладът е написан, след като СССР решава да пусне собствена космическа совалка – по този начин е пренаписана важна глава в историята на Студената война.
„Един от основните митове, вкоренени в кръга на съветските и руските космически историци, беше, че докладът от 1976 г. е обосновката за съветския космически кораб „Буран“, обясни Дей.
„Но белгийският изследовател и историк на съветските и руските космически програми Барт Хендрикс показа в книгата си от 2007 г.„ Енергия-Буран: Съветската космическа совалка “, че решението за построяването на Буран предшества доклада за предполагаемата бомбардировка с американската совалка с пет седмици „.
Как докладът от март 1976 г. наистина е повлиял на развитието на съветска космическа и отбранителната политика, предстои да разберем.