Покрай всички беди, които ни причини, COVID-кризата стори и едно много хубаво нещо. Окончателно погреба стария свят. Разбира се, и преди беше ясно, че системата, изграждана упорито през последните няколко десетилетия, няма да издържи дълго. Благодарение на епидемията обаче процесите на нейния разпад протичат с невиждана по-рано бързина. Разпада се светът на либералния егоизъм, на пазарния фундаментализъм, на неконтролирания от никакви правила глобализъм.
Дълги години ни внушаваха, че единственото, което има значение, са все по-големите печалби, утвърждаването на пазара като върховна ценност, както и премахването на всички държавни регулации. През 2020 г. ясно се видя, че основите, върху които е изградена днешната цивилизация, са тотално изгнили. Видя се, че толкова обругаваната доскоро национална държава, е единствената, която може да ни помогне да се справим с пандемията.
Вероятно привържениците на безконтролния либерален глобализъм биха посочили избирането на Джо Байдън за президент на САЩ като доказателство за поредната победа на тяхната идеология. Само че това е един крайно погрешен извод. Светът няма как да се върне в състоянието отпреди 10, 20 или 30 години. Дори и Байдън да сложи в администрацията си само хора, които са в плен на догмите от онова време. Хегемонията на една единствена държава в световните дела вече е само спомен. Страни като Китай, Русия, Великобритания ясно показват, че имат достатъчно ресурс, за да защитават националните си интереси.
Завършилият окончателно Брекзит е най-доброто символично доказателство, че сериозните нации вече няма да се подчиняват на нарежданията на анонимни наднационални структури. Няма да изпълняват командите, спускани от Брюксел или от какъвто и да било друг център. Великобритания е достатъчно могъща държава, за да продължава да бъде обикновен изпълнител на разни неразбираеми за нормалните хора евродирективи. И изобщо не е задължително да имаш имперско минало, за да държиш на традициите и националното си достойнство.
Дано през тази година все повече български политици да разберат, че възраждането на националната държава е трайна тенденция, в която и те трябва да се впишат, ако искат да бъдат успешни. През миналата година видяхме един обнадеждаващ знак в тази посока. Основните български политически партии – както управляващи, така и опозиционни, показаха, че повече няма да търпят безочливото поведение на Скопие по наш адрес. Повече няма да толерираме кражбите на нашата история.
Важна е тази позиция и то не само за България. По принцип е важна. Една от основните характеристика на отиващия си свят е пълното пренебрежение към историята на отделните държави и към тяхната национална самобитност. Преобладаващият идеологически догмат беше, че трябва да забравим миналото си, да забравим своята национална идентичност, да забравим, че сме българи, французи, италианци, англичани.
Според „модерните“ идеолози важно било не какви сме по националност, а каква била някаква си там измислена идентичност, базирана върху малцинственост или сексуалност. Целта беше да ни превърнат в безмозъчни винтчета, които удобно да се вместват в механизмите на капиталистическата машина.
Трябваше да бъдат премахнати всякакви „досадни подробности“ от рода на националната държава и историята. Ето защо България беше подложена на такъв силен натиск от наднационалните центрове по повод принципната си позиция към Северна Македония. Неслучайно непрекъснато ни натякват, че „европейците не разбирали нашето вкопчване в историята“. Били сме длъжни да забравим за нея и да правим това, което анонимните европейски чиновници ни разпоредят.
Затова и настоящата битка на България за отстояване на историческата истина има значение не само за нас. Тя е важна за всички онези, които са избрали да не се подчиняват на наднационалния диктат. Опазването на собствената историческа памет е първата стъпка към създаването на силна национална държава. Това е написано от Паисий Хилендарски в неговата „История Славянобългарска“ още през 1762 г. И съвсем закономерно именно тази творба се смята за начална точка на българското Възраждане.
Така че, ако днес искаме да имаме независима държава, трябва не просто да развиваме високите технологии и бизнеса, трябва да пазим историята си. Защото без спомен за миналото никоя държава няма бъдеще.
Коментар на Петър Волгин, БНР