Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) потвърди уволнението на съдийка, забавила с години стотици дела.
Става дума за Йорданка Ваклева от Софийския районен съд (СРС), която въпреки предишно наказание за същото провинение и предприетите през годините мерки в нейна подкрепа, продължила системно да не спазва сроковете по делата и необосновано да бави актовете. Стигнало се е дори до там, че заради нейните забавяния има заведени искове по ЗОДОВ, информира специализираният сайт news.lex.bg.
Срещу Йорданка Ваклева имаше три предложения за налагане на наказания. Две са от 2017 г. и са на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на бившия шеф на Софийския градски съд Калоян Топалов, който поиска нейното уволнение. Те дойдоха само два месеца, след като СК на ВСС я беше наказала с намаляване на заплатата с 20% за една година. Третото предложение е от 2018 г. и е на председателя на Софийския районен съд Александър Ангелов.
В предложението си Топалов беше посочил, че към януари 2017 г. Ваклева е имала над 240 дела с просрочени решения, като по някои от тях забавянето е близо 5 години. Извършената от ИВСС проверка по срочната книга на съдия Ваклева установи и несъответствие в датите на съдебните актове, което предизвикало съмнение за антидатиране при обявяването им. Като в предложението си ИВСС подчерта, че така се създават и неясноти за действителната дата на съдебния акт и за сроковете за оспорването му.
Предложението на Ангелов също беше заради забавени дела.
Съдийската колегия обедини трите в едно производство. На 28 януари 2020 г. СК на ВСС го прекрати частично по отношение на една част от забавените дела, но за другата наказа Ваклева с уволнение, заради системно неспазване на сроковете и действия и бездействия, които неоправдано забавят производството по делата.
Съдийката обжалва пред ВАС, но тричленен състав с председател Румяна Папазова и членове Николай Гунчев и Десислава Стоева (докладчик) потвърди решението на кадровиците, като един по един отхвърли всички аргументи на Ваклева.
Върховните магистрати не са съгласни с твърденията на съдийката, че не са събрани достатъчно доказателства за вината ѝ. Напротив, изискани са всякакви справки от СРС, уважени са всички нейни искания, а дисциплинарният състав правилно е определил вида, мястото и периода на извършените нарушения, изтъква ВАС.
Съдът отбелязва, че прекратяването на част от производството по отношение на една група дела, забавени до 24 юни 2017 г.. предвид факта, че за тях има друга образувана дисциплинарка, с оглед спазване на принципа за еднократност на наложеното наказание за извършено нарушение, „не означава автоматичното изключване на делата от предмета на дисциплинарното производство, предвид възможността нарушенията при постановяване на съдебни актове по всяко едно от тях да продължават и след посочената дата“.
„Всеки период на бездействие по конкретно съдебно дело е самостоятелно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата. Неправилни са изложените в тази насока от жалбоподателката съждения за намаляване на броя на делата, по които са реализирани забавяния, основания за ангажиране на дисциплинарната ѝ отговорност. Събирането на гласни доказателства и назначаването на експертиза е предвидено единствено като възможност за дисциплинарния състав, видно от разпоредбата на чл. 318, ал. 3 от ЗСВ, с оглед постигането на преследваната цел – изясняването на фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение. В случая тази цел е постигната с представените и приложени многобройни писмени доказателства. Събраните писмени доказателства кореспондират помежду си и се отличават с висока степен на достоверност и фактическа автентичност“, изтъква тричленният състав.
И продължава: „Административните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ са формални. За да е осъществен фактическият им състав е достатъчно да е налице формално неспазване на срока, като не е необходимо настъпването на противоправен резултат. Поради обстоятелството, че става въпрос не за едно, а за стотици дела, налице е и другият елемент на фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ, респ. по чл. 308, ал. 3, т. 1 ЗСВ – системност, т.е. наличие на три и повече нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 309 ЗСВ, в относимата редакция, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. В случая всички тези обстоятелства са преценени от дисциплинарнонаказващия орган. Дисциплинарното наказание е наложено за деяние, което в дисциплинарното производство е квалифицирано като изпълняващо едновременно съставите на две нарушения, но е определено едно наказание“.
Нататък ВАС изброява множество забавени дела, като някои са с продължителност четири години и половина. Върховните съдии посочват, че при определянето на наказанието са взети предвид данните за натовареност, отпуски, болнични, дежурства, преразпределението на част от делата на Ваклева на нейни колеги и т.н.: „Взето е предвид и обстоятелството, че за периода 1 февруари 2017 г. – 30 юни 2018 г. постановените от нейна страна решения по искови дела са 24 броя. Посочено е, че по показателя „свършени дела“ има много ниска натовареност от 16% спрямо общия брой свършени дела. Направен е извод, че тези данни не разкриват такава натовареност, която да доведе до обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа. Посочените данни не са оборени по надлежния ред нито в дисциплинарното производство, нито пред настоящата съдебна инстанция“.
ВАС отхвърля като неоснователно и твърдението на Ваклева за невиновно поведение от нейна страна. „Като се имат предвид данните, съдържащи се в събраните по дисциплинарното дело доказателства, ненаписването на съдебните актове е резултат на собственото й поведение, при презюмирана от самата нея невъзможност през значителен период от време и в нарушение на задълженията й като съдия. С оглед събраните данни по дисциплинарното дело, натовареността на съдия Ваклева не разкрива висока степен за целия процесен период, която би могла да води до обективна невъзможност за изпълнение на възложената ѝ работа“, посочват върховните магистрати.
Съдът не е съгласен и с твърдението, че са изтекли давностните срокове за образуване на дисциплинарка срещу Ваклева. Според чл. 310 от ЗСВ производството се образува до 6 месеца от откриването и не по-късно от 3 години от извършване на нарушението.
Ваклева твърди, че председателят на СРС е разбрал за забавените дела през април и май 2016 г., когато е издал две заповеди. Първата е за отработването на граждански дела по заявления за издаване на заповед за изпълнение и за искове за съществуване на вземане (чл. 422 от ГПК), образувани през 2014 г. и 2015 г., като урежда и задължение за изготвяне на доклади при констатиране на нарушения. Втората е за създаване на нов състав, който да бъде поет от Ваклева като ѝ е разпоредено да довърши делата на предишния си състав.
Дисциплинарният състав и впоследствие и Съдийската колегия обаче приемат, че срокът започва да тече от февруари 2017 г., когато шефът на СРС е получил пълен доклад за забавите на Ваклева.
„Видно от съдържанието на писмо от 12 януари 2017 г. от председателя на СРС до ИВСС, в същото е налице относимата за случая подробна информация досежно причините за допуснатите просрочия. Едва към този момент компетентният орган е получил необходимата детайлна и пълна информация, относно признаците на нарушението (присъстваща в най-завършен вид в посочения акт за резултати от извършена проверка от 16 февруари 2017г.), затова той следва да бъде приет за начален момент при броенето на срока по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ“, казва ВАС и уточнява, че по делото са представени доказателства за ползван отпуск от Ваклева в периода юли-декември 2016 г. и април-юни 2017 г., когато сроковете са спрели да текат. Затова върховните магистрати заключават, че давностните срокове за образуване на дисциплинарка не са изтекли.
Те не приемат и аргумента, че една от причините за забавените дела е влошеното ѝ здравословно състояние. ВАС изтъква, че нито по време на дисциплинарката, нито пред съда са представени доказателства за това. Представен е бил само болничен лист за две седмици през юни 2018 г.
„Целта на закона ще е постигната, ако наказаното лице се е поправило и не е допускало извършването на други нарушения след налагането на дисциплинарното наказание. Безспорно тази цел не е постигната нито с образуваните предходни дисциплинарни производства, нито с наложеното и оставено в сила със съдебно решение на 5-членен състав на ВАС наказание, нито с възлагането на съдия Ваклева на председателстването на различни състави, преразпределянето на част от възложените ѝ заповедни дела на други съдии, предоставянето на продължителен отпуск през периода 4 юли-31 декември 2016 г., както и с образуването на д.д. 28/2017 г. Тези обстоятелства са детайлно обсъдени от наказващия орган. Видно от молба от 27 февруари 2019 г. от председателя на СРС и приложените към него доклад и описи, към 13 февруари 2019 г. забавянето при изготвянето на съдебните актове от страна на жалбоподателката е продължило.
Съдът отчита и обстоятелството, че в резултат на нарушенията съществува възможност за настъпване на вреди за държавата, предвид изложените в писмени бележки и в съдебно заседание по делото твърдения от процесуалния представител на ответника за заведените искове по ЗОДОВ, категоричен е ВАС.
Върховните съдии посочват още, че забавянията по делата са били разгледани в контекста на всички смекчаващи вината обстоятелства като заболяването на Ваклева и натовареността в СРС. Но те не могат да повлияят на крайния извод за законосъобразност на решението за уволнение, продължава ВАС, защото липсват доказателства за активност и воля от страна на Ваклева да промени поведението си и да не допуска нарушения на служебните си задължения и да отстрани последиците от вече извършените такива.
„Видно от представените писмени доказателства, нарушенията започват още през 2011 г. и продължават дори и след процесния период, включително и към 2019 г., съгласно представените от председателя на СРС справки. Както бе отбелязано по- горе, на съдия Ваклева многократно са предоставяни възможности за извършване на промяна по отношение изпълнението на служебните ѝ задължения. Следва да се отчете изключително важният факт, че забавянето на съдебното производство лишава гражданите от своевременно правосъдие и с това създава правна несигурност в обществото. Бавната правораздавателна дейност е негативно явление, за което българската съдебна система е многократно критикувана (вкл. от страна на Европейската комисия). Премахването и ограничаването на прекомерните процесуални забавяния в рамките на съдебните производства има за цел да защити страните и да гарантира общественото доверие в правораздаването. Налагането на дисциплинарни наказания за системно неспазване на сроковете или за неоправдано забавяне при постановяване на съдебните актове същевременно изпълнява функциите на гаранция за повишаване на ефективността на правораздаването“, заключава ВАС.
Решението може да бъде обжалвано пред петчленен състав на съда.