Парламентът прие на второ четене промени в Закона за противодействие на корупцията. С измененията в текстовете членовете на новата Антикорупционна комисия ще се избират с обикновено мнозинство.
Промените бяха внесени от Рая Назарян и група народни представители.
Промените в закона са необходими за приемането на процедурните правила за избора на новата Антикорупционна комисия. Последните законодателни текстове, необходими за усвояването на втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост.
Сега мнозинството за избор на новите членове на комисията против корупцията ще бъде обикновено (бел. от ред. – 121 гласа), а не както първоначално бе предвидено – 2/3 (бел. от ред. – 160 гласа).
Припомняме, че през 2024 година Конституционният съд обяви за противоконституционно законодателните промени, които предвиждаха членовете на Антикорупционната комисия да се избере със 160 гласа.
С промените в закона се предлага още номинационната комисия да може да провежда заседания с мнозинство не по-малко от 4-ма членове. Тя се състои от 5-ма членове, но поради неизбран омбудсман, който влиза в състава на органа, ще трябва да работи с намален кворум. Отпаднаха текстовете за обективните обстоятелства.
От приемането на процедурните правила започват да текат сроковете за съставянето на новата комисия.
Предложението за намаляване на мнозинството бе подкрепено със 126 гласа „за“, 61 бяха „против“, нямаше въздържали се.
Предложението за сваляне на кворума за работа на номинационната комисия бе подкрепено със 127 гласа „за“, 91 бяха „против“, нямаше въздържали се.
При дебатите Петър Петров от „Възраждане“ заяви, че промените ще позволят на ГЕРБ-СДС и „ДПС-Ново начало“ да изберат членовете на новата Комисия за противодействие на корупцията. По думите му това означава, че борбата с корупцията няма да продължи.
„Никакви промени за справедливостта и борбата с корупцията няма да бъдат постигнати с този законопроект. Просто ще бъде направено така, че удобните хора, които ще бъдат предложени – това са хора, които са зависими партийно, които са зависими политически, които ще изпълняват поредните политически поръчки, да могат да бъдат избрани отново с гласовете на партиите, които нямат квалифицирано мнозинство – ГЕРБ, „Ново начало“, БСП и ИТН“, заяви Петров.
В дебата се включи министърът на правосъдието Георги Георгиев, който заяви, че промените в закона са необходими заради решението на Конституционния съд, което свали мнозинството от квалифицирано на обикновено за избора на новата Комисия за противодействие на корупцията.
„Конституционният съд ни казва право в очите, че не може парламентът сам да въздига квалифицирани мнозинства, поради което тази норма по същество противоречи на Конституцията, за да преведем закона в съответствие с нея, длъжни сме да я изменим“, заяви правосъдният министър.
Георги Георгиев бе категоричен, че тези законодателни мерки трябва да се предприемат, за да може страната да получи втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост.
„Единственото, което остана неизпълнено, за може България да отчете второ плащане, е необходимо и последната част от задачата да бъде изпълнена. Тя е най-лесната от правнотехническо и политическо гледище. Правилата, които следва да бъдат обсъдени днес на Антикорупционната комисия, довършват процеса по даване на гаранции за прозрачен, независим избор, с изнесена номинационна комисия“, обясни министърът.
Той допълни, че за третото плащане е необходимо да бъде сформирана новата Антикоруционна комисия, което ще се случи с обикновено мнозинство след промените в закона.
Христо Расташки от МЕЧ заяви, че намаляването на кворума на номинационната комисия се прави, защото управляващите не могат да изберат омбудсман. Припомняме, че именно този институт е единият от участниците в номинационния процес. Според депутата невъзможността да се избере омбудсман е признак за „немощ“.
Стою Стоев от ПП-ДБ, че мнозинството трябва да бъде променено от 2/3 на обикновено, но той поясни, че при разговорите си с Европейската комисия е било ясно посочено, че бъдещите членове трябва да бъда политически независими.
„Нямаме комуникация с ЕК. Нямаме яснота дали са се обсъждали допълнителни мерки, такива не ни се предложиха. Ние няма да участваме в гласуването по падането на мнозинството. Макар да разбираме, че то е конституционно съобразно да отпадне, на негово място не ни се предложиха никакви гаранции“, заяви той.
Стоев критикува и свалянето на кворума. По думите му това се дължи на невъзможността управляващите да изберат омбудсман. От ПП-ДБ няма да подкрепят това изменение, стана ясно от изказването му.
Министър Георгиев заяви, че правилата за избора на новата комисия са комуникирани с ЕК от няколко правителства. Той посочи, че критиките на ПП-ДБ са основателни, тъй като втората политическа сила също ги е подкрепяла в миналото.
Станислав Балабанов също се включи в обсъжданията. Той обвини ПП-ДБ, че е искала да превърне Анрикорупционната комисия в бухалка по време на първото правителството на Кирил Петков. Той каза още, че идеята е била Бойко Рашков да оглави органа и попита колко политически неутрална би било подобно назначение.
„Вашето обяснение беше, че трябва да ви пенсионират в КПКОНПИ. Изключително лицемерно е, което излизате от тази трибуна и говорите за политическа неутралност, а пък вашите лидери искаха да си присвояват институциите. Кофти е, когато не сте във властта и ваши хора не са начело на тези институции“, заяви Балабанов.
Стою Стоев репликира Балабанов, казвайки, че „Продължаваме промяната“ не може да прави съдебна реформа с „Има такъв народ“. Той обвини политическата сила, че се опитва да овладее институциите в полза на „ДПС-Ново начало“.
„Всички в обществото знаят много добре защо правителството през 2022 година падна, колкото и да се опитвате да го преиначите. Вие много ясно разбирате какво правите – избирате бухалката, която обаче този път няма да имате контрол така, както изисквахте едно време. Давате бухалката в ръцете на „Ново начало“ и ще гледате отстрани“, каза той.
Балабанов му отвърна, че правителството на Кирил Петков е била свалено резонно: „Стою, пропуснахте исторически шанс. ДБ писаха законодателна програма, която в момента парламентът изпълнява на 80%“, каза той.