Социолозите започват да се превръщат в емблема на провалени прогнози, разклатени доверия и съмнителни методологии. Докато техният образ дълго време бе свързван с научност и обективност, събитията от последните месеци, изборите в Румъния преди дни, и редица други примери, показват, че социологията е в процес на срив, който може да доведе до крах на нейната роля като авторитетна обществена дисциплина.
Резултатите от президентските избори в Румъния разтърсиха политическия пейзаж, но още повече дискредитираха социологическите проучвания. В навечерието на изборите социолозите почти единодушно поставяха социалдемократа Марчел Чолаку на челно място, следван от националиста Джордже Симион. В тази подредба изненадващо нямаше място за независимия Калин Джорджеску, който в крайна сметка поведе с 22%. Подобна драстична грешка не може да бъде оправдана с обикновени „методологически пропуски“ – тя свидетелства за систематична некомпетентност и откъснатост на социолозите от реалността.
Изкривена зависимост от елита – социологическите агенции в много страни, включително Румъния и България, често са тясно свързани с определени политически и корпоративни интереси. Те не работят за обективност, а за манипулация на общественото мнение. Вместо да измерват реалната подкрепа за даден кандидат или партия, те се опитват да я „произведат“. В случая с Джорджеску, неговият пробив се оказа невъзможен за игнориране, но бе напълно пренебрегнат до последния момент.
Липса на адаптация към новите социални реалности – с нарастването на алтернативни медии, социални мрежи и нови комуникационни канали, традиционните методологии на социолозите изглеждат безнадеждно остарели. Много от тях все още разчитат на телефонни анкети или извадки, които не обхващат ключови електорални сегменти – младите, дигитално активните, социално маргинализираните.
Проблемът със „скрития вот“ – във времена на нарастващо недоверие към институциите, много избиратели съзнателно крият своите предпочитания. Този феномен бе ясно видим в Румъния, където гласоподавателите на Джорджеску останаха „невидими“ за социологическите проучвания.
Институционална арогантност – чного социолози изглежда вярват в непогрешимостта на своите прогнози, пренебрегвайки сигналите, идващи от терена. Тази арогантност само увеличава пропастта между тях и обществото.
Подобен провал наблюдаваме и в България с формацията „ДПС – Ново начало“. Прогнозите на водещите агенции отреждаха на партията слабо представяне, дори я маргинализираха в началото на кампанията. Резултатът обаче беше неочакван – Движението не само премина прага за влизане в парламента, но и привлече значителна подкрепа от традиционния електорат на ДПС и изключително много млади избиратели. Каква беше реакцията на социолозите? Извинения и оправдания за „скрита динамика“, вместо честно признание за грешка.
Докато отделни грешки са неизбежни, систематичното подценяване на новите политически сили и неспособността да се улови промяната в обществените нагласи сочат за дълбока криза в социологията. Настъпва време, когато обществото трябва да постави под въпрос полезността и обективността на тези „експерти“, чиито прогнози все по-често се разминават с реалността.
Когато социолозите не могат да предвидят фундаментални тенденции, доверието в тях се разпада. Хората започват да възприемат проучванията като инструмент за пропаганда, а не като наука. Изборите в Румъния и България показват, че бъдещето принадлежи на нови методи за анализ на общественото мнение – базирани на големи данни, социални медии и изкуствен интелект. Традиционната социология, ако не се адаптира, ще изчезне като релевантна дисциплина. Политиците, които са жертви на подвеждащи прогнози, все по-често ще търсят отговорност от социологическите агенции.