България отбелязва 148 години от гибелта на поета и революционер Христо Ботев и подвига на Ботевата чета.
Снощи в Калофер се проведе заря-проверка с участието на представителните роти на 61-ва Стрямска механизирана бригада. Хора от цялата страна отидоха в родния град на поета, за да се преклонят пред делото на революционера и войвода, отдал живота си за свободата на родината.
Във Враца стотици жители и гости изпълниха централния площад, където отдадоха почит пред геройски загиналите за свободата на България. В тържествения ритуал взеха участие военнослужещи от 10-ти механизиран батальон. В знак на почит пред паметника на поета бяха поднесени венци.
Сред гостите бяха президентът Румен Радев и служебният премиер Димитър Главчев. „Всяко време ражда своите неповторими личност“, каза държавният глава в словото си и описа Ботев като огнения дух на българската революция.
„Когато в тъмнината на робството българите най-силно копнееха за свобода и достойнство, именно тогава провидението създаде неподражаемия Христо Ботев. Той беше огненият дух на българската революция, стихия, чиято непримиримост увлича и вълнува, предизвиква и стряска. Вулкан от слово и дело, който разтърси съзнанието на своите съвременници“, каза Радев в словото си.
„Героичните жертвени поколения извоюват свободата, щастливите поколения я наследяват, слабите поколения я разпиляват“, отбеляза той. „Днес ние съвременните българи сме длъжници към онези безсребърници, които изгладуваха и изстрадаха мечтата си за свободна и независима България, към онези немили-недраги, които гниеха по зандани или в емиграция, отхвърлени често и от своите, но стопляни винаги от блянове за свободна България. Длъжници сме и към нас самите, когато и днес нерядко избираме пътя към емиграцията, независимо дали далеч от родината или вътре в нас, смутени от недъзите на днешна България“, посочи държавният глава.
„Ден като днешния не е повод за патос, а повод за смирение и размисъл над думите на поета, които продължават да предизвикват поколенията – още ли свестните у нас считат за луди, още ли глупецът вредом всеки почита, още ли народът го смучат наши и чужди гости, още ли българи в тежка чужбина се скитат немили-недраги. Отговорите ги знаем, но аз вярвам, че няма българска обреченост, има българска воля, българска дързост, български талант и Ботев е тяхното въплъщение, но вярвам, че всеки от нас днешните българи носи част от тях в себе си“, каза още в словото си Радев. И завърши с думите:
„И когато днес се прекланяме пред силата на Ботев, трябва да си даваме сметка, че именно неговите завети ни сплотяват като нация, неговият огнен дух ни дава вярата в бъдещето.“
В навечерието на 2 юни и в Кърджали отдадоха почит към делото на революционера и загиналите за свободата и независимостта на България с тържествена заря-проверка. Традицията бе възстановена след петгодишно прекъсване от областния управител Никола Чанев. Тържествената заря-проверка на площад „Освобождение“ в града бе с участието на представителни роти от Съвместното командване на специалните операции с командир ген. Явор Матеев.
В строя бяха и възпитаниците на Първи ученически гвардейски отряд при Езикова гимназия „Христо Ботев“, както и представителните блокове на учебните заведения в родопския град. Сред гостите на събитието бяха ген. Явор Матеев, кметът Ерол Мюмюн и председателят на Общински съвет Мухаррем Мухаррем, директорът на Областната дирекция на МВР комисар Щерьо Милчев, окръжният прокурор Желязко Стефанов, началникът на военно окръжие в Кърджали подп. Николай Александров.
На 2 юни 1876 (21 май ст. ст.) четата на Христо Ботев води сражения в района на Рашов дол край Лютиброд, където загиват повече от 10 четници. Командваната от неговия заместник Никола Войновски група четници успява да се изтегли към село Зверино.
Четата на Христо Ботев завзема австрийския параход „Радецки“ на 29 май 1876 г. (17 май ст. ст.) и при Козлодуй слиза на българския бряг на река Дунав, откъдето се отправя към Стара планина. След двудневни сражения с редовната турска войска, черкези и башибозуци на 1 юни 1876 г. (20 май ст. ст.) четниците достигат Врачанския балкан и заемат позиции южно от връх Вола по върховете Камарата, Купена и Околчица.
Обградени от три страни, четниците водят сражения през целия ден. Преди залез слънце боят е прекратен. Щабът на четата се събира, за да обсъди по-нататъшните си действия. По време на обсъждането Христо Ботев е убит. За негов заместник е определен Никола Войновски, след което четата тръгва на югоизток.
За първи път денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е честван през 1884 г. във Враца и Пловдив. Паметникът на Ботев във Враца пък е открит преди точно 60 г.
Всяка година на този ден точно в 12:00 ч. – още 1948 г. насам – се отдава почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България с едноминутно мълчание, вой на сирени и звън на камбани.
Днес служебният премиер Димитър Главчев ще участва във всенародното поклонение на връх Околчица от 11:00 часа. Той ще приеме почетния караул в подножието на върха, след което ще произнесе слово и ще поднесе венец пред паметника на героите. До връх Околчица служебният премиер ще се изкачи пеша заедно с група от Българския туристически съюз и ученици, които участват в 76-ия Национален поход „По стъпките на Ботевата чета“.
В честването на върха ще участват военнослужещи от състава на Бригадното командване в Благоевград и Представителният духов оркестър на Сухопътните войски.
Военнослужещи от състава на Българската армия ще участват и в тържествени проверки в Казанлък, Павел Баня, в с. Скравена, Дупница, Елин Пелин и Първомай. Военнослужещи от Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, Командването за логистична поддръжка, Националната гвардейска част и висшите военни училища ще се включат в тържествените ритуали по полагане на венци и цветя София, Пловдив, Варна, Бургас, Асеновград, Благоевград, Калофер, Свищов, Белене, Русе, Сливен, Горна Оряховица, Смолян, Шумен, Плевен и др.