Не само заради войната в Украйна и нажежения до червено конфликт в Близкия изток Министерството на външните работи не биваше да се оставя на счетоводител одитор, бил той и служебният премиер Димитър Главчев – председател на Сметната палата.
Днес той се срещна отново с президента Румен Радев, за да се стигне до развръзка на ситуацията в МВнР, ръководено от министър Стефан Димитров, от когото Главчев свали доверието си на седмия ден. След като Радев отказа да издаде указ за новото му предложение – Даниел Митов, бивш външен министър, депутат от ГЕРБ и заместник-председател на партията, Главчев заяви, че “в сегашния състав с министър Димитров, цялата политическа отговорност я поема президентът Радев”. Би могло да се тълкува и като посочване на “кадровика”. С назначението си за външен министър сега Главчев носи тази отговорност.
Държавният глава вече изрази скептицизъм относно “авангардното”, по определението му, предложение на Главчев да поеме и поста на министър на външните работи. Движена от амбиции за кариера в европейските институции, вицепремиерът и министър на външните работи в кабинета “Денков” – Мария Габриел (ГЕРБ), също беше поискала да съвместява двата поста в (несъстоялото се) правителство след ротацията.
В ущърб на държавата
Неуместно е Главчев да изпълнява и функциите на външен министър, защото това е дейност, която е неприсъща за досегашното му професионално развитие. Подобен ангажимент няма да носи и никакви ползи за държавата. Излиза, че в България не може да се намери професионален дипломат за високия пост. Освен това никак не е сигурно колко дълго държавата ще е управлявана от служебно правителство, ако преговорите за съставяне на редовен кабинет след изборите ударят на камък и последват нови предсрочни избори. Такъв вариант не може да бъде лесно изключен с оглед на факта, че вече се е случвал.
България е в ключов етап по изпълнение на критерии за членство в еврозоната и в Шенген, което означава, че министрите на външните и на вътрешните работи, на финансите, както и премиерът ще са натоварени. С кого ще съгласува външната си политика служебният кабинет на Димитър Главчев – с президента, с парламента, който е в отпуск до изборите – или с председателя на Комисията по външна политика в 49-ото НС и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов? Дали наистина се чувства толкова уверен в опита си, че да е наясно какви насоки би дал на българската дипломация при промени във външната среда и нови геополитически предизвикателства…
Твърде важна работа
Дипломацията е твърде важна работа, за да се върши от аматьори или хора, попаднали в нея през “грешната врата” (по Нобеловия лауреат Иво Андрич, самият той дипломат от кариерата с над 20 години опит). Макар политиците самодоволно и самонадеяно да вярват, че са годни за всяка властова позиция, която им се предложи, провалите в дипломацията пряко засягат държавата, чиито интереси представляват. А и често превръщат в комични фигури провалилите се. Главчев, който четеше написани предварително слова́ от папка при приемането-предаването на властта от акад. Николай Денков в Министерски съвет, не е известен с експертиза и владеене на езици, присъщи за един дипломат.
В своето есе “Кои са дипломати” Андрич пише за вредите от това дипломат да стане човек, който не е на мястото си в тази професия. “[…] В други сфери на живота такъв „изгубен“ човек е незабелязан, той пее в хора, на който не помага, но и не вреди, така че гласът и слухът му не могат да бъдат оценени. В дипломатическата служба обстоятелствата задължават повечето хора рано или късно да действат самостоятелно, да покажат кои са и какво могат”.
В най-новата история на България начело на МВнР са били много политици, които дотогава не са били професионални дипломати, но някои от тях развиха кариерата си в тази посока. Бившият министър на външните работа в правителството на тройната коалиция Ивайло Калфин продължи своята кариера в европейски институции, макар и с някои прекъсвания. А Николай Младенов, който беше външен министър в първия кабинет на ГЕРБ, по-късно беше назначен за специален представител на генералния секретар на ООН за Ирак и за ръководител на мисията на ООН там. На Младенов му се наложи по спешност да поеме през 2010 г. поста на първи дипломат заради един неуспех.
Провалите отекват силно
Провалът на външния министър в първия кабинет на ГЕРБ и кандидат за еврокомисар – Румяна Желева – на изслушването в Европарламента отекна силно и постави България и премиера Борисов в неудобно положение, също и изгряващата му във властта партия ГЕРБ. Въпреки че прати Грузия в Близкия изток, тя имаше публичната подкрепа на председателя на групата на ЕНП в ЕП – Жозеф Дол, после и лидерът на ЕНП Вилфрид Мартенс я подкрепи, а при преизбирането му Желева стана един от 11-те заместник-председатели на европейските десни. И после – прааас. Нейната некомпетентност и неубедително представяне в комбинация с неудобни въпроси за бизнеса на съпруга ѝ сториха своето. А според публикувани по-късно грами в WikiLeaks, след провала ѝ Борисов мислел да поеме и Външно заедно с премиерстването.
Изглежда, че в ГЕРБ отдавна ги тегли към Министерството на външните работи. Но и българските политици изобщо. Законът за дипломатическата служба ограничава тези апетити до 20 на сто – толкова е допустимата квота на ръководителите на задгранични представителства, които не са от състава на дипломатическата служба, към общия брой ръководители на задгранични представителства във всеки момент. Но достатъчно политически “калинки” са пласирани по други позиции в мисиите. Иначе никога нямаше да има “Мисия Лондон”. А точно сега не е моментът за експерименти във Външно министерство. Достатъчно е, че България отива за пореден път на предсрочни избори.
Автор: Емилия Милчева, Дойче Веле