Компанията „Нексо“ (Nexo) е завела дело срещу България в международен арбитражен съд в САЩ, съобщи „Бърд“ във Фейсбук и публикува линк към сайта на американската институция.
Наскоро българската прокуратура съобщи, че е прекратила разследването срещу компанията за финансови услуги и продукти на базата на криптовалути, защото не е намерила достатъчно доказателства за извършено престъпление.
От съобщението на сайта на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) не се разбира какъв е предметът на спора, вижда се само, че искът е заведен на 18 януари. Не са публикувани все още документи към него.
Като ищци са посочени още българските дружества „Мирастар“ и НДС (според публикации в медиите част от групата „Нексо“), а като ответници – Министерството на финансите и Прокуратурата на Република България.
ICSID е част от групата на Световната банка и представлява независима и деполитизирана институция за уреждане на спорове чрез помирение, арбитраж или установяване на факти при спорове между инвеститор и държава.
През декември 2023 г. – близо година след шумната акция на държавното обвинение, ДАНС и Националната следствена служба, се оказа, че разследването няма да стигне до съд. То обаче може да струва на държавата милиони, тъй като малко след обиските един от основателите на компанията – Антони Тренчев, предупреди, че най-добрите фирми на глобално ниво оценяват щетите, които прокуратурата е нанесла, за над 1 млрд. долара. Той предупреди и че обмисля да заведе дело срещу България, но тогава възнамеряваше да се обърне към Европейския съд по правата на човека в Страсбург, припомня „Дневник“.
Тренчев и съдружникът му Коста Кънчев бяха привлечени като обвиняеми и за това, че в периода от юни 2018 г. до януари 2023 г. без съответно разрешение по Закона за кредитните институции (ЗКИ) са извършвали по занятие банкови сделки чрез онлайн платформата Nexo, а именно кредитиране и влогонабиране, като предоставяли парични кредити (заеми) в щатски долари, британски паундове и евро на физически лица и търговски дружества срещу получаване на лихва, както и влогове срещу изплащане на лихва.
След като са разпитали свидетели, включително един таен, и са направили нужните експертизи и справки, получени по европейски заповеди за разследване, наблюдаващите прокурори стигнаха до извода, че няма доказателства за извършено престъпление.