Може ли да има ротация и в Столичния общински съвет?
Васил Терзиев положи клетва като кмет на София, но новият Столичен общински съвет (СОС) е на път да повтори родилните мъки на предишния парламент с избора по неволя на Вежди Рашидов за председател. А ГЕРБ вече се постави в тогавашната роля на „Продължаваме промяната“, заявявайки, че ще е в опозиция, и че ПП-ДБ-СС носят отговорността да съставят мнозинство и да си намерят председател. Но и останалите партии, влезли в местния парламент, предизборно и дори следизборно даваха твърди заявки, че в сглобки няма да участват. Дали всички стъпки на националния парламент трябва да се извървят и от местния, без да се почерпи никакъв опит?
Разбира се, проблемът „сглобка“ няма как да не се пренесе и по места, особено в столицата. ПП-ДБ-СС атакуваха преди изборите модела „ГЕРБ“, модела „Фандъкова“, модела „ремонт на ремонта“. Това правиха и левите, и русофилите-националисти, и ИТН. ГЕРБ пък защитаваха своето управленско наследство. И въпреки че се появи възможност за евроатлантическо обединение срещу Ваня Григорова на балотажа, електорална сглобка между избирателите на ПП-ДБ-СС и ГЕРБ не се случи. Още по-трудно може да се случи такава между ПП-ДБ-СС и БСП.
Не евроатлантизмът, а законът е ръжен за сглобка
Ролята на евроатлантически ръжен за сглобка тук играе самият Закон за местното самоуправление и местната администрация, който налага някакво съглашателство. Просто защото местният парламент не е като националния, а кметът не е като министър-председател. Местният парламент е бетониран за 4 години и не може да бъде разпуснат предсрочно, за разлика от Народното събрание.
При него няма първи, втори и трети мандат за съставяне на изпълнителна власт, защото кметът е директно избран като общинарите и също не може да бъде сменен. Той наподобява президент в полупрезидентска република, но е с вързани ръце, ако общинският съвет не работи. А съветът не може изобщо да заработи, без да бъде избран негов председател. И докато не бъде избран такъв, все ще се събира на първо заседание, председателствано от най-възрастния общинар. Точно както 48-ото Народно събрание до компромиса с Вежди Рашидов.
Ротационно председателство на СОС
Може ли тогава да се приложи опитът на 49-ото Народно събрание с ротационно председателство? Може, разбира се, но и тук това ще означава джентълменска договорка. И реинкарнация на подигравките за джентълмените. Само че в случая тя трябва да обхваща повече вектори, не само защото всеки е срещу всеки – всички са срещу ПП-ДБ-СС, всички са срещу ГЕРБ, всички (или почти) са срещу БСП. А и за да не носи познатите вече негативи на „сглобка“, подобна договорка е добре да включва всички големи парламентарни групи – ПП-ДБ-СС, ГЕРБ, БСП, „Възраждане“.
Те могат да си поделят 4-годишния мандат на СОС с ротационно председателство според големината на групите си: ПП-ДБ-СС (23 съветници) – 2 години, ГЕРБ (14 съветници) – година и половина, БСП (9 съветници) и „Възраждане“ (8) – по половин година. За по-справедливо тази ротация може да се извършва на половин година, определяйки чрез жребий поредността, като се започне с победилата в изборите формация, която да има шанс заедно със своя кмет да стартира управлението.
Подобна договорка е джентълменска дотолкова, доколкото изисква оставката на всеки председател след изтичането на неговите 6 месеца и гласуване на последващия, но това може да бъде гарантирано чрез писмено споразумение между четирите формации. Гражданите биха разбрали този подход не като голяма коалиция, а като безпристрастен и удовлетворителен за всички шанс за работа на местния парламент – иначе следва блокаж, защото тук няма служебни правителства и предсрочни избори.
Председател от малките партии
Втори вариант е да се излъчи председател на някоя от малките формации, които са с по трима съветници – от КОД или ИТН. Вили Лилков от КОД не само е един от най-опитните общинари, но би могъл да бъде мост между избирателите на ПП-ДБ-СС и ГЕРБ, доколкото е смятан за ренегат от първите и близък до вторите, но според екзитполовете от изборите 2/3 от привържениците му гласуваха на балотажа за Васил Терзиев (въпреки че не е ясно колко изобщо от тях са излезли на втория тур).
Пламен Данаилов от ИТН пък (който вече бе предложен при първото гласуване в СОС) не е част от ироничния кръг на сценаристите на Слави Трифонов, а сериозен финансист, и макар да е начинаещ в политиката, би могъл да бъде приемлив за едно временно ротационно председателство.
Третият, и най-екстравагантен, вариант е за председател на СОС да бъде избран единственият депутат на ВМРО Карлос Контрера. Макар вече да има опит като общински съветник, той не изглежда много диалогичен, за да бъде посредник в едно пъстро политическо представителство, а и се е заявявал като твърд противник на победителите на изборите. Въпреки че подобен пост ще е трамплин за съживяването на една позалязла партия, липсата на собствени партийни поддръжници в местния парламент е шанс за него да блесне със собствена светлина. Но пък ако не разполага с качества за това, лесно може да се превърне в инструмент за външни влияния и да се превърне сам във фактор на нестабилност.
Тематични мнозинства
Общинските съвети в страната, в повечето от които никой няма мнозинство, така работят от десетилетия – с тематични мнозинства или с прикрити постоянни мнозинства, както досегашният СОС. Затова партиите в местния парламент ще трябва да отстояват идентичността си с политиките, които подкрепят, а не с това с кой противник гласуват заедно.
Автор: Веселин Стойнев, Дойче Веле
