Дано тези, които очакваха, че като европейски главен прокурор Лаура Кьовеши ще разчисти българските корупционни обори, да не са залагали пари за това. Защото щяха да ги загубят.
Европейската прокуратурата започна да функционира на 1 юни 2021 г. Още преди това към тази институция бяха насочени много очаквания да удари високата корупция в България. Самата Кьовеши остави впечатлението, че това е целта ѝ. След като се оплака, че получава само дребни сигнали от прокуратурата, ръководена от Иван Гешев, служебното правителство направи така, че и други институции освен прокуратурата да могат да я сезират. И уж сигналите потекоха. Но дела не се виждат.
Вероятно Кьовеши изобщо не обръща внимание какво точно се случва в България. Вярно е, че по евроделата тук работят местни магистрати, т.нар. делегирани прокурори, ползва се ресурса на българското МВР. Делегираните прокурори, макар и финално избрани от Кьовеши, се предлагат от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Тоест изначално моделът на делегираните прокурори повтаря модела на българската прокуратура. Това е една метастаза на нашата прокуратура, опакована под друг етикет. Но всъщност имаме франчайз на Гешев и Сотир Цацаров. Ако някой свестен се е промъкнал, той е изолиран и не получава дела.
Освен всичко
европейската прокуратура реално е по-безотчетна от българската
Не знаем, например, как се разпределят разследванията сред българските делегирани прокурори. Дали това става на случаен принцип или някои получават определени дела. А и Кьовеши не насочи фокуса си към България, въпреки първоначалните обещания, а подхожда чиновнически.
Да ръководи колегите си европрокурори беше избран Димитър Беличев. Със законови промени те получиха независимост от главния прокурор, даде им се отделна сграда, служители, деловодство. Но дела в съда няма. В колегиума на европейската прокуратура пък е Теодора Георгиева, която също има власт да дърпа конците в българския офис на ЕППО.
През февруари Кьовеши прати одит в България, защото няколко делегирани прокурори напуснаха, без да е изтекъл мандатът им. Проблемите явно са сериозни, защото и напливът за свободните места на делегирани прокурори не беше голям, на моменти дори беше нулев. За поредната, пета, процедура сега се появиха повече желаещи, сред които и районният прокурор на София Невена Зартова. Кандидатурата й съвпада с това, че беше погната от и.д. главния прокурор Борислав Сарафов заради разследванията на убийствата в с. Лозен. Тя беше и сред приближените на Гешев, така че вероятно опитва да се спаси като делегиран прокурор.
Какво са установили одиторите от Люксембург, и досега не е ясно. Последната информация, предоставена от офиса на Кьовещи, беше, че ревизията не е разгледана от колегиума на европейската прокуратура. А още през март от Люксембург казаха, че одитът се финализира. Защо резултатите му се крият, можем само да гадаем.
България би трябвало да има 15 делегирани прокурори,
а в момента има само 8.
2 години след старта на европрокуратурата тя проведе няколко знакови акции в България, но не може да се похвали с големи успехи. Защото акциите са едно, но присъдите, с които се мерят успехите – съвсем друго. А за да има присъда, все някое дело трябва да стигне до съда.
Първата присъда, при това постигната със споразумение, е 1 година условно. Тя е на управител на винарска фирма от Пловдив, признал се за виновен за опит за измама, свързана с еврофондове. Осъденият е представил фалшиви документи при кандидатстване за финансиране, съобщи европрокуратурата. „Бяха предотвратени щети за бюджета на ЕС на стойност почти 400 000 евро. Това е първата присъда по разследване на Европейската прокуратура (ЕППО) в България“, гласеше още съобщението на Кьовеши.
Друго дело на европрокуратурата – за подкуп, пък наскоро приключи и на втора инстанция, също с условна присъда. Траян Делиагов бе осъден условно на 6 месеца затвор с 3-годишен изпитателен срок, че като служител на фонд „Земеделие“ е поискал и получил подкуп от 5000 лева. Той беше оправдан за друг подкуп от 5000 лв., поискан и получен от същата „жертва“ преди това.
Засега малко, и то дребни риби, се хващат в мрежата на Кьовеши. А първият арестуван под ръководството на европейската прокуратура се оказа
кметът на Генерал Тошево. Не е виц.
През февруари беше съобщено, че ЕППО разследва измами за милиони евро, свързани с търговията с емисии на парникови газове в България.
През март дойде новината за възможна корупция и злоупотреба със средства на ЕС за възстановяване на историческия център на София, включително емблематичните жълти павета. Възможната корупция се изчисляваше на поне 3 милиона евро. А ЕППО обясни, че работи по делото от есента на 2022 г.
През август беше арестът на кмета на Генерал Тошево Валентин Димитров, който на следващия ден беше пуснат под гаранция от 10 000 лв. В този случай се разследва безвъзмездна финансова помощ, получена от общината по европроект за повишаване на енергийната ефективност в многофамилни жилищни сгради в размер на 169 000 евро (около 330 000 лв.). Според доказателствата длъжностни лица, участващи в проекта, включително и кметът, са представили невярна информация за изпълнението на строително-монтажни работи, които не са приключили в установения срок. Засега само кметът има обвинение.
Ден по-късно евпрокуратурата съобщи за нови двама задържани за злоупотреба по два европроекта за модернизация на железопътната инфраструктура на стойност над 241 милиона евро.
В акциите всеки път участват стотина 100 полицаи и агенти ДАНС, претърсват се много адреси, разпитват се десетки свидетели. И после сякаш всичко потъва. Засега е много шум за нищо.
Автор: Доротея Дачков, Сега