Служебната власт заложи скрити мини в земеделието, които може да костват милиарди евро загуба на европейско финансиране.
Бившият служебен министър Явор Гечев предпочиташе да прехвърля вината върху фермерите, които се бавели с кандидатстването за евросубсидиите, защото им трябвало повече време, вместо да признае, че не направи основното – изграждането на системата за кандидатстване. Изпратеният от екипа му и одобрен от ЕК нов стратегически план, по който в периода 2023 – 2027 г. трябва да се усвоят нови 8 млрд. евро за земеделие, се оказа пробит от лобистки вратички, които сега някой трябва да затваря.
Буксува кандидатстването за над 1.5 млрд. лв. от ЕС
Всъщност, в мандата на служебната власт се случи немислимото. Фермерите от месеци насам не могат да приключат кандидатстването за най-популярните евросубсидии – тези за обработване на земята. Това са т.нар. директни плащания, които за 2023 г. възлизат на над 1.5 млрд. лв. Парадоксът е, че откакто България е в ЕС, тези субсидии се усвояваха над 95%, т.е. с лекота. Благодарение на тях десетки зърнопроизводители станаха милионери и започнаха да арендоват, (а някои и да заграбват) все повече и повече земя, за да получават по-голямо подпомагане. Наред с тях обаче кандидатстват и редица дребни земеделци, общият брой на всички кандидати е около 60 000 души, и оцеляването на бизнеса им зависи от тези пари. Зависят и рентите на хората, живеещи на село.
Бездействието на президентската власт може да струва скъпо и на самите фермери, защото ЕК не само предлага субсидии, но и реже процент от тях за всеки ден забавяне. Всяка година това кандидатстване стартира на 15 март и тече до 15 май. След тази дата Брюксел започва да наказва, намалявайки подпомагането с 1% за всеки ден закъснение. Ако това правило действаше, то субсидиите на всеки фермер щяха да са орязани поне с 15%, колкото са работните дни от 15 март насам.
Досегашното ръководство на земеделското министерство твърди, че е извоювало удължаване на сроковете. Първо, бившият министър Явор Гечев обяви, че удължаването е до 5 юни, в който срок можеше да се кандидатства без санкция, а самото официалното стартиране на системата бе обявено едва на 12 май, т.е. с 2 месеца закъснение.
Оказа се обаче, че и тогава системата пак не работеше – фермерите можеха да очертават нивите си на картите на чиновниците, но системата не им позволяваше да приключат кандидатстването. Чиновниците не бяха и в момента не са написали и всички наредби.
В неволята си служебната власт обяви, че удължава до 30 юни кандидатстването за тези плащания и че санкции няма да има. За целта българските власти допълниха наредба, публикувана в Държавен вестник на 10 март. И уточниха: „С публикуваните промени се предвижда намалението на плащанията с 1% за всеки работен ден, при подаването на заявление след 5 юни, да не се прилага за Кампания 2023. Целта е да се предостави повече време на земеделските стопани да се запознаят с възможностите за подпомагане и да вземат решение за интервенциите, по които да кандидатстват„, съобщи пресцентърът на министерството. Именно така с благовидното „предоставяне на повече време на земеделските стопани да се запознаят с възможностите за подпомагане“, служебната власт в земеделието прикрива гафовете, немощта и тотално си бездействие.
А защо цъкат мини? Защото остава отворен въпросът дали кандидатстването ще приключи до 30 юни или тези евросредства ще изгорят. Това е направо бомба за над милиард лева, която служебната власт оставя в наследство на редовната. Дори и кандидатстването да приключи до 30 юни, не е ясно дали тези удължавания на сроковете са съгласувани с ЕК и дали тя наистина е дала позволение за тях.
Какво точно е положението, ще разбере в близките седмици редовната власт.
От слабо, по-слабо усвояване на парите за развитие на селата
От слабо по-слабо върви усвояването на програмата, която отпуска субсидии за развитие на селските райони във времето от 2014 да 2020 г. Това подпомагане е различно от споменатите евросубсидии за земя. Проверка на Mediapool показа, че в средата на 2023 година България е усвоила по ПРСС едва 60% от парите. От предвидените за страната ни 3 764 057 416 евро, разплатените са едва – 1 903 739 212 евро! Дори и тези пари нямаше да бъдат разплатени, ако българските власти не използваха различни фокуси – част от парите бяха давани на калпак като субсидии за преодоляване на последиците от пандемията, а в последните 2 години пак на калпак се изсипват за преодоляване на лошите последствия за фермерите от войната на Русия в Украйна. Така европари, с които трябваше да се инвестира в проекти за развитие на селата и връщане на хората в тях, пак бяха изсипани като субсидии за оцеляване.
Именно с извинения като пандемията, войната и инфлацията българските власти успяха да си издействат от ЕК удължаване на изпълнението на част от проектите по тази програма. Така например последният срок за изпълнение на проектите за хранителната индустрия бе удължен от 15 септември 2023 г. на 30 септември 2024 г.
Най-голямо удължаване на сроковете е заложено за изграждане на т.нар. големи проекти – селски пътища и водопроводи. Крайният срок за изпълнението е удължен от 15 септември 2023 г. до 15 септември 2025 г. Тепърва предстои да видим дали и той ще бъде спазен или пари ще изгорят.
Т.нар. „пътни проекти“ в селата, които са удължени почти до края на септември 2025 г., стояха на трупчета повече от година. През това време служебното правителство пишеше методика за актуализиране на цените на строителните материали в договорите с фирмите-изпълнители заради инфлацията. Тази методика не бе завършена при служебното правителство на Стефан Янев, нито при редовното правителство на Кирил Петков и стана факт едва в средата на мандата на последното служебно правителство. Притеснителното е, че именно в момента консултанти споделят, че фонд „Земеделие“ доста тромаво актуализира тези проекти.
Съмненията са, че служебната власт умишлено ги е бавила. Скритият ѝ мотив бил да не се позволи на партиите да извлекат дивиденти чрез тези проекти на предстоящите местни избори. Ако това е вярно, протакането тепърва ще излезе солено на бъдещата редовна власт.
Тотална каша със Стратегическия план за нови 8 млрд. евро
Служебното правителство успя да забърка тотална каша с парите за земеделие по Стратегическия план, който ще се прилага в периода 2023 – 2028 г. и по който трябва да се усвоят 8 млрд. евро. Безпрецедентно, депутати от всички партии в 48-ото НС изобличиха редица лобистки поправки в него.
Като в театър на абсурда, служебното ръководство на земеделското министерство се изненада от откритието, все едно самото то не бе заложило потенциално лобистките промени във въпросния документ. Впоследствие обеща да ги поправи, но нищо такова не направи.
А най-фрапантните от тях облагодетелстват неслучаен бизнес.
Оказа се, че служебното правителство е изпратило в Европейската комисия, а тя е одобрила схема ловните концесионери да получават субсидии за поддържане на дивечовъдни ниви. Т.е. само за косене на тревата в площите за паша на дивеча. Планираната помощ за това е поне 215 евро на хектар!
И за да е ясно потенциално кой би се облагодетелствал, анализ на неправителствената организация „Зелени закони“ показа, че 170 фирми властват в 7 млн. дка гори в България и са придобити именно чрез ловни концесии. Сред най-големите концесионери, посочени от организацията, са фирмите Етрополски бук ЕООД и Експрес-Турс ЕООД на Емил Димитров (над 140 000 дка в Етрополе, Шерба и Несебър), Гимел АД на Гео Дундаров (близо 120 хил. дка в Еленския Балкан), Асарел-Медет АД на Цоцоркови (близо 120 хил. дка в Панагюрище), Ви Ай хънтинг ООД, свързана с Христо Ковачки (над 80 хил. дка в Странджа и Рила), Ловен комплекс Бялка ЕАД на Гриша Ганчев (близо 70 хил. дка в Ловеч), и др.
Вероятно заради лобито на някои от големите компании, предлагащи препарати за растителна защита, в същия този документ са заложени нереалистично ниски субсидии, които да стимулират намаляване на използването на торове и препарати в градините за плодове, спрямо останалата обработваема земя.
Оказва се, че в изпратения от служебната власт и одобрен от Брюксел стратегически план са заложени специални субсидии за отглеждане на картофи за нишесте. „Дребната подробност“ е, че в България няма мощности за производство на нишесте. Схема, която едва ли е попаднала случайно там, а подозренията са, че с твърдения, че се преработват в Румъния е щяло вероятно да се източват евросубсидии.
Земеделското министерство не коригира нито една от тези забележки, а този горещ картоф остава за новия редовен министър на земеделието.
Автор: Драгомир Николов, Медиапул