Владеят ли ПП-ДБ квантова механика – хем да са с Бойко, хем не
Доста явления в политическия ни живот не могат да имат изцяло политическо обяснение. Необясними са например стръвта и дори яростта, с която вождът на ИТН Слави Трифонов обругава „Продължаваме промяната“, без да продума и дума срещу Бойко Борисов, след като заявеното му съвсем доскоро намерение беше именно „изчегъртването“ на ГЕРБ.
Обяснение от сферата на психоанализата
Това поведение няма политическо обяснение. Но пък може доста убедително да бъде обяснено с известните още от времето на Фройд явления от областта на психоанализата и психопатологията. Какъвто и да е Слави Трифонов, и каквито и да са хората му, те все пак не могат да не си дават сметка, че носят вина за сегашната политическа безизходица. Защото задействаха свалянето на едно правителство, което, въпреки изобилните лъжи и клевети на користни политици и техните обкръжения, беше изненадващо успешно.
Осъзнаването и признаването на тази вина би накърнило самочувствието на вожда и хората му и би предизвикало един непосилен за самолюбието им личностен срив. Така че полуосъзнатите вини биват незабавно изтласквани в подсъзнанието им и затискани с постоянното натрапчиво, вече досадно и до голяма степен детинско: „Ама ние не сме виновни, ние нищо не сме направили, те са лоши и затова стана всичко, затова разтурихме правителството, но не сами“. (Заедно с ГЕРБ и ДПС, все пак, нали).
Спецификата на ГЕРБ дава на Борисов едно предимство
При партия ГЕРБ обаче, поради липса на особена психология, психоаналитичните партийни разбори биха имали само частичен смисъл. И то доколкото ГЕРБ все пак са партия, а не сдружение за усвояване на български и европейски средства – това е една иначе укорима особеност, която обаче дава на ГЕРБ и най-вече на вожда ѝ едно огромно предимство: ГЕРБ могат да сключат управленчески съюз с всеки и с всичко, без особена опасност от загуба на привърженици.
Това предимство дава също възможност на Борисов да си начертае не само план Б, но и план В, Г… и така до Я (като план Я би могъл да бъде и съюз с „Възраждане“, например). Важното тук е властта, а не политиката. Защото ГЕРБ са „безразборна и аморфна група от хора, очакващи да влязат във властта“. И това не е мое мнение, а цитат. И то цитат не от кого да е, а от сегашния заместник-председател на партията Даниел Митов и от не толкова далечната 2007 година.
Опрощаване на Борисов и неговото управление?
Що се отнася все пак до психологията или нейните зачатъци, трогателните и дори вълнуващи донякъде призиви на Борисов за разум, смирение, опрощение и разбирателство („ама ние с Петков си простихме“) означават само едно. Тези призиви, изказани все в името на едни възвишени цели, като се започне с бюджета, мине се през парите по Програмата за възстановяване и устойчивост и се стигне до евроатлантизма и доброто на България целят да има примирение с начина, по който Бойко Борисов управляваше България и отказ от търсене на наказателна отговорност за това управление.
Което значи, че ако ГЕРБ подкрепи преобразования в областта на правосъдието, то те ще бъдат достатъчно повърхностни, за да не го засегнат лично. Бойко Борисов има и друго предимство – винаги може да разчита на своите почитатели и съпартийци. Защото също като партия ИТН, която не би съществувала без Трифонов, така и ГЕРБ не биха съществували без Борисов. Докато при новата коалиция „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ е обратното – там водачите отразяват едно обществено движение за коренна промяна, с което не могат да не се съобразяват.
Трудностите на задачата
Така че ПП и ДБ са изправени пред една задача, която напомня чудатостите на квантовата механика – как да влязат в съглашение с Бойко Борисов, без да влизат в съглашение с него.
Последните „водачески“ разговори имаха някакъв успех в това отношение: водачите на коалицията постигнаха договорки за някакъв вид общо управление или поне парламентарно взаимодействие, без да се стига до „опрощаване“ на бившия премиер и без отказ от истинска съдебна реформа – стъпки, които несъмнено биха довели до огромна загуба на гласове и поддръжници.
По-нататък обаче тази двойствена политика ще става все по-трудна и сложна, защото ПП и ДБ вече ще имат един несъмнено стръвен враг в лицето на Слави Трифонов и един съмнителен (или най-малкото колеблив) съмишленик в лицето на БСП.
Освен това Коалицията на промяната ще срещне упоритото и доста често стигащо до нелепици охулване не само от страна на президента, но и от страна на тумбата обслужващи ГЕРБ и Бойко Борисов социолози, политолози, антрополози, журналисти и всякакъв вид анализатори. Въобще, истинската промяна явно ще продължи не само тази, а вероятно и следващата година. Но пък, както каза Кристиан Таков: „Българският народ се събужда ужасно бавно, но слънцето вече е изгряло… Ще се става“.
