Има две възможности за съставяне на правителство. Ето ги
В новия парламент има поне две реални възможности за съставяне на правителство, наред с други по-малко вероятни варианти. Ако България отиде на нови избори, то ще е заради решението основно на един човек – лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.
Възможните варианти
Ако той иска да управлява с ПП-ДБ – нещо, което не е лесно обяснимо с оглед на множеството критики на ГЕРБ към тях, има вариант такова управление да бъде съставено с втория мандат. Вярно е, че правителството в този случай няма да бъде подбрано от ГЕРБ, но за сметка на това пък Борисов може да запази критична дистанция спрямо него. Едновременно с това едно такова правителство на малцинството ще зависи изцяло от неговата подкрепа. Не е ясно какво биха спечелили ПП-ДБ от едно такова управление – те ще консумират евентуални негативи от него и същевременно ще трябва да се обясняват защо си взаимодействат с ГЕРБ. Няма да има коалиция, но пък в парламентаризма е определящ съставът на управляващото мнозинство, а не етикетът на взаимодействието между партиите в него.
Ако Борисов не иска такъв вариант, а реши да поеме директно управленската отговорност на първата по големина парламентарна партия, той би могъл да опита съставянето на мнозинство зад „експертно“ правителство от рода на проектокабинета „Габровски“. Вярно е, че едно такова мнозинство ще включва БСП и ДПС, с които ГЕРБ не искат открито да се асоциират. Но пък такова мнозинство може да бъде оправдано с оглед на военната ситуация и други трудности пред страната. Основен препъни камък при съставянето на такова правителство биха били БСП, които трябва да проведат вътрешно-партийно допитване и вероятно ще настояват на позиция по отношение на Украйна, подобна на тази на позицията на Нинова в кабинета „Петков“: на думи (и документи) нито един патрон няма да отива в Украйна, но на практика ще продължи да бъде точно обратното.
Друг риск пред този вариант е амбивалентността на БСП по отношение на еврото. По този въпрос, както и по други, правителственото мнозинство (ГЕРБ-ДПС-БСП) може да се разбере да не се разбира, а ГЕРБ и ДПС спокойно могат да разчитат на подкрепа от ПП-ДБ. Такава подкрепа вече им е обещана по отношение на над 30 законопроекта, които до голяма степен ще гарантират евроинтеграцията на страната и курса ѝ към еврозоната.
Всъщност и двата описани варианта изглеждат изгодни за Борисов и неговата партия – и ако някой от тях не се реализира, явно преценката ще е, че избори са още по-изгодни за ГЕРБ. И при двата варианта ГЕРБ би трябвало да направят компромиси, но е ясно, че и в следващи парламенти такива компромиси ще се налагат. А може да бъдат дори и по-тежки.
Позицията на ПП-ДБ
В позиционирането на ПП-ДБ в настоящата ситуация има едно съществено противоречие. От една страна те правилно искат да се дистанцират от ГЕРБ – дотолкова, доколкото ГЕРБ очевидно се стремят да реабилитират Борисов. В крайна сметка българското общество не е аквариум с рибки, които на две години забравят всичко и започват отначало.
Вярно е, че ГЕРБ успяха да се стабилизират електорално, но този факт не отменя политическата отговорност на Борисов за множеството корупционни скандали и практики: от даването на 500 млн. публични средства на Васил Божков (най-вероятно срещу подкупи) до очевидно компрометирания начин на строене на пътища без публични конкурси и последващ контрол. Докато няма поемане на отговорност от страна на ГЕРБ за тези проблеми, не е ясно как ПП-ДБ могат да се коалират с тях.
Същевременно обаче ПП-ДБ очевидно допускат такъв вариант: тяхно правителство на малцинството с подкрепа основно от ГЕРБ. Тук наистина се запазва по-голяма дистанция спрямо партията на Борисов, но взаимодействието с нея пак би било налице. Ако това е допустимо, възниква въпросът защо ПП-ДБ не са склонни да дадат възможност на ГЕРБ да състави малцинствено управление с ДПС (може би и ИТН), като просто излязат при гласуването на правителството в зала. Така те ще са в силната позиция правителството да зависи от тях, ще могат да поставят редица условия за политики и същевременно няма да са пряко отговорни за управлението.
Време е за поемане на политическа отговорност
Така или иначе изводът е, че в този парламент има множество възможности за съставяне на кабинет, които не биха били катастрофални за политическите партии – дори биха им донесли потенциални изгоди. С плашилото „Възраждане“ също не бива да се злоупотребява. Вярно е, че това е антисистемна партия, която, ако дойде на власт, ще направи България да прилича на Русия, което ще я изкара от европейското семейство. Но също така е вярно, че нейните ресурси са основно в поведението на други политически играчи. Президентът Румен Радев легитимира много от политиките и реториката на „Възраждане“. Евроатлантическият ГЕРБ е в неразбираемо приятелски отношения с най-отявлените путинофили в НС. Корнелия Нинова пък превърна БСП в ерзац „Възраждане“. Ако всичко това се промени, ще се окаже, че „Възраждане“ е това, което е – радикализирана, но маргинална политическа формация, която е удобна за другите в един или друг контекст.
България няма нужда от нови парламентарни избори. Тя нямаше нужда и от тези на 2-ри април. Време е за поемане на политическа отговорност и съставяне на редовно правителство. То няма да се хареса почти на никого, но пък, парадоксално, това може да се окаже ресурс за неговата стабилност: то ще е възможният баланс в една сложна, но далеч не безнадеждна ситуация.
