България е страната на парадоксите, които в здравеопазването означават загуба на живот. Един от тези парадокси е, че броят на лекарите в страната ни е по-голям от този на медицинските сестри. Това става ясно от данни, изпратени от Министерството на здравеопазването (МЗ) в отговор на запитване на Euractiv.
В българското здравеопазване този парадокс съжителства с други – болниците надхвърлят 340 и страната е в топ 3 с осигуреност на населението с болнични легла, от друга изпитва остър недостиг на медици, а от трета е с най-висока смъртност в ЕС за 2021 г. от 21.7‰.
Възрастни, уморени, нископлатени
Лекарите в България наброяват 29 604, докато медицинските сестри са 28 816 (статистическите данни са към 31 декември 2021 г.). И Евростат регистрира дефицита в България, където съотношението медицински сестри към население е най-ниското в Съюза – 6.9 на 100 хиляди население (за 2020 г.). В същото време Ирландия съобщава, че 1.6% от населението са медсестри, лицензирани да практикуват, а в 10 други членки на ЕС този дял е най-малко 1%.
През 90-те, в началото на демократичните промени в България, лекарите са били 28 хиляди, а медицинските сестри – 53 хиляди. Съпоставени с днешните данни означава, че по време на прехода медицинските сестри са намалели почти двойно. Само за последните десет години спадът е с 9% – според МЗ, докато при лекарите през годините се наблюдава слаб, но стабилен ръст на фона на намаляло с 11.5% население за същия период. Част от тези работещи 28 816 медицински сестри са на пенсионна и над пенсионна възраст – според синдикати една трета са на възраст над 65 г.
Спадът на медицинските специалисти по здравни грижи е особено рязък след 2013 г., когато отпадат ограниченията за достъп до трудовите пазари на Общността за гражданите на България и Румъния и много от тях заминават на работа в чужбина. Преди това е надхвърлял 31 хиляди. Изследване на Института по пазарна икономика (ИПИ) отбелязва и 2020 г., когато също има рязък спад в броя на медицинските специалисти по здравни грижи с 1850 души. Причината е пандемията от Covid-19, застаряването на специалистите и тежките условия на работа при ниски съотношения лекари спрямо сестри, посочват от ИПИ. За оптимално функциониране на здравната система в България се приема съотношението сестри-лекари да е поне 2 към 1. Средно за ЕС още през 2018 г. е имало повече от две сестри за лекар, по данни на ОИСР. А във Финландия, Люксембург, Ирландия, Швейцария, Исландия и Норвегия е достигнало четири и повече.
Намаляващият брой пречи да се осигурят по две сестри на смяна, а това води дотам една сестра да се грижи за три пъти повече от 7-8 пациента. В Австралия например по методика една сестра се грижи за четирима пациенти през деня и за шестима – през нощта.
Риск за здравната сигурност
Освен медицински сестри, България изпитва дефицит и на общопрактикуващи лекари и специалисти в няколко направления. В отговор на запитването на Euractiv от МЗ съобщиха, че най-големият недостиг е в спешната медицина, вътрешни болести, обща и клинична патология, инфекциозни болести, педиатрия, епидемиология на инфекциозните болести, обща медицина, ушно-носно-гърлени болести. Съдебните медици са по-малко от 70 човека, не са много повече и патолозите. А броят на лекарите-специализанти е 4758.
От общо 29 604 лекари джипитата са 3945, по данни на МЗ, при това неравномерно разпределени. В областите Кърджали, Разград и Търговище са най-малко, а много селища в България не са обхванати в практика на общопрактикуващ лекар. Броят им намалява, натовареността се увеличава. От началото на 2023 г. те настояват да се увеличи потребителската такса от 2.90 лева, която не е мръднала от 2013 г. и от която са освободени деца, инвалиди, бременни, родилки и др. В същото време и въпреки увеличените бюджети на НЗОК, доплащането в българското здравеопазване достига 40%, почти два пъти повече от средното за ЕС.
“Кадровото обезпечаване в структурите на общественото здравеопазване продължава да е в тежко състояние” и създава рискове за здравната сигурност, се казва в последния годишен доклад (за 2020 г.) на Националния център по обществено здраве и анализи към МЗ.
Извън стандартите
“Изход от ситуацията на индивидуално ниво е спасяване поединично с два варианта. Първият е да се сменя работно място – т.нар. професионален туризъм, или допълнителни смени, или второ и трето работно място, което влошава качеството на живот и на работа. За да си докарат допълнителни средства, колегите го правят, при това без да се спазва задължителната почивка след 12 часа дежурство. Втория вариант е вземане на житейско решение да се напусне професията или да се емигрира”, коментира за Euractiv медицинската сестра Надежда Маргенова от Сливен от Синдиката на българските медицински специалисти (СБМС).
Маргенова е участник във всички протести на медицинските сестри за по-добри условия на труд и заплащане. Тя обяснява, че в момента основните заплати на сестрите и на професионалистите по здравни грижи са много различни и варират от 800 лева до 2000 лева и при договарянето им синдикатите не участват.
“Опитът на последното редовно правителство да увеличи цената на клиничните пътеки срещу задължението на болниците да увеличат основните заплати в размера, посочен в отрасловия Колективен трудов договор за 2022 г., а именно 1500 лева основна заплата за сестра, беше обжалван от частните болници и спрян от съда”, казва Маргенова.
В крайна сметка клиничните пътеки се увеличиха с до 35%, но от всички 182 държавни и общински болници едва 16 са повишили основните заплати за сестрите, съобщи преди време Mediapool.bg. Надежда Маргенова обяснява, че в частните болници заплатите са различни – “както си я договориш”. “Първенец по основна заплата за медицинска сестра са центровете за спешна медицинска помощ – там тя е 1800 лева, а след тях са психиатричните болници, също финансирани от държавата”.
Надежда Маргенова подчертава това “от държавата”, защото според нея тя се оказва най-надеждният работодател. “В частните болници няма регулатор, общинските и областните болници зависят от приходите и ръководствата си. Тук има две хипотези. Първата – ръководството има желание за увеличение за заплатите, но няма финансовите показатели. Втората е, че има нужните приходи, но няма желание да увеличи основните заплати на всички и залага на допълнителното материално стимулиране, което противопоставя едно съсловие на друго”.
Маргенова обяснява и друг парадокс – медицинските сестри, които работят в детски ясли, градини и училища получават по-високи основни заплати от колегите си в болниците. Причината е, че общините плащат тези заплати. “При тях след постановление се актуализира бюджетът и още с влизане на новия КТД за 2022 г., основните заплати бяха увеличени на 1450 лева. Това доведе до увеличение на интереса на мед. сестри от болниците към тези работни места, което още повече задълбочи кадровата криза в болничната помощ”, казва Маргенова. В родния ѝ Сливен основната заплата на сестра в областната болница е 1200 лева.
За Euractiv д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването и бивш здравен министър коментира, че решението на проблемите в сектора е ограничаване на държавната намеса, довела до много дефицити, в т.ч. на лекари и сестри. “Страните, които имат пазарно организирани здравни системи, реагираха по-добре на пандемията от Covid-19”, казва той. “Държавата разпределя парите, регулира почти всичко и така е ограничила конкуренцията. Определя лимити на болниците, което на практика са си бюджети и болниците се стремят да ги усвоят, а никой не се интерeсува нито от качеството, нито дали реално са лекувани хора в тях”.
Според д-р Кацаров опитите държавата да въведе някакво базово заплащане за медиците са безрезултатни, защото това не е нейна работа – заплатите са пазарна величина. Няма система за кариерно развитие на лекарите, нито на медицинските сестри, сестринската грижа е оставена на близките, а парите се разпределят между лекарите, заяви той.
Липсата на система за кариерно развитие отбеляза и д-р Ваньо Шарков, бивш заместник-министър на здравеопазването. Пред Euractiv д-р Шарков заяви, че е необходимо разграничаване на финансирането, като повече средства трябва да има за онези лечебни заведения, които оказват качествена медицинска помощ, също и спешна. “В момента Спешна помощ в София транспортира пациенти в две-три лечебни заведения, които получават по-малко финансиране от лечебни заведения, които нямат спешно отделение, а щом всички болници – и държавни, и частни, се финансират на еднакъв принцип, значи трябва да имат и спешни отделения”, каза той.
До момента нито една политическа сила не е предложила решения за проблемите в здравната система, в т.ч. и за дефицита на кадри.
Автор: Емилия Милчева, euractiv.bg