Седим на брега и си мрънкаме (това го можем най-добре). Мрънкаме си, че мостът е много далеч, а и не е в цвят, който искаме, а и ту ни е жега, ту ни е студено, а и какво пà толкова има от другата страна, че да се пънем да ходим там, въобще… мрънкаме си. И изведнъж идва златната рибка и ни пита какво искаме, че да ни изпълни три желания. И ние викаме: „Ква си пà ти, ма! Кви са тия златни люспи, нещо на много интересна ли се правиш! Ей сà ше видиш кво искаме ние!“ И я изяждаме. Вместо да ни изпълни желания, я хапнахме панирана с бира и картофки. Странно племе – всичко си има, но не може да се научи да го използва, супата с вилица все се опитва да яде; и като не успее, търси „спасители“ да му помагат, вместо да хване лъжицата. Всичко си имаме – природа, условия за земеделие, някакви залежи, условия за индустрия, идеално стратегическо разположение (от геополитическа гледна точка), влязохме в най-силния военен съюз и имаме сигурност, влязохме в най-богатия съюз и ни предлагат да станем част от единната валута, но ние се дърпаме, че и за „излизане“ заговорихме. Всичко наопаки правим, но после някой друг ни е виновен. Емигрантите ни и те… отишли в Америка да живеят – за путинска партия гласуват… а, де!?
Може би нещо не ни е съвсем наред, а?
Има един феномен напоследък – масово негласуващите. Според мен има за кого да гласуват, но те си имат друга гледна точка. Няма лошо. Да я видим тая гледна точка. „Няма за кого да гласувам“.
Като кажеш „няма за кого да гласувам“, представяш ли си целия механизъм, който стои зад това? Как се е стигнало дотук? Какво означава това? Означава ли, че няма политици, за които да гласуваш? Нещо такова излиза, нали?
Че българският народ не е произвел и предложил политици, за които да гласуваш, нали така? И какво излиза? Че българският народ някак си си е виновен за случващото се, защото политиците, нали знаете, не са извънземни, не са швейцарци и не са от Томбукту – те са едни от нас, ние не сме произвели добър материал.
И сега какво излиза? Че сами сме си виновни? Не е хубаво така, не се връзва добре с митологията за малкия, гениален народ, който е вечно спиран от световния заговор, за да не стане господар на всички земни кълбета.
И преди съм писал, не смятам да се потретвам в детайли за това как дори викащите „Съсипаха я тая държава“—като им падне—краднат и въртят далаверки и влизат в обувките на същите, срещу които са викали; нито ще се впускам пак в това, че на корупцията тук не се гледа с отвращение, а се гледа със завист (демек: не ме е яд, че има корупция, а че не мога да се облажа от нея). Това са фактори за затъване, но не са само те. Пак се връщам на златната рибка.
Според мен на последните няколко избори има за кого да се гласува, но племето избира да си гласува за старите муцуни, все едно не ги знае какви са.
Как все успяват да го придумат пак да им се довери? Това прилича на една от ония връзки, дето мъжът бие жената всяка седмица и тя, като тръгне да си ходи, той я спира и почва да ѝ се моли и да ѝ обещава, че ще се промени. Тя остава и на следващия ден пак е пребита. И другите я гледат и ѝ се чудят що го търпи, а тя лъже, че ѝ е добре.
Странно, защото това е същият народ, който – като види новина за домашно насилие – вика: „сама си е виновна, що го е търпяла“. А де…?
Демократичните партии (като ДБ и ПП), които изглеждат единствените не-ДС-кадри и могат да сложат България на масата на европейското семейство, са винаги оставени с някакъв санитарен минимум от гласове, така че да не могат да управляват самостоятелно, а да трябва да се коалират с метастазите на старото БКП. Те пробваха веднъж и видяха, че това е отровна формула, защото зомбитата на кремъл са непредсказуеми… или по-скоро са ДОСТА предсказуеми и нищо добро не се очаква от тях.
Има шанс, има за кого да се гласува, но се налива вода в старата мелница, защото „тия не ме кефят, много са умнокрасиви и жълтопаветни“. А де…? Дойде златната рибка, да ги пита какво искат, а те я изядоха. И пак, и пак. На следващите избори, след има-няма половин година, ще е същото.
А между негласуващите също е пълно с демократи и „демократи“. Чакащи напълно съвършения кандидат, за когото да гласуват. И все не идва рицарят с белите доспехи, и те все не гласуват, а междувременно руското прокси Израждане и лидерът им Копейкин пълзят все по-нагоре. А вие си стоите у вас и тропайте с краче, че демократите не са перфектни, той и първи ще стане, ще гони журналисти от пресконференции и за Белене ще се размечтае. И междувременно служебните гълъби все по-явно ще ни тикат в ръцете на москва.
Седете си на зад*иците още и мрънкайте, те златните рибки са безкрайни, да знаете, все ще имате втори шансове до безкрай, и децата ви – и те. Седете си и вижте кога ще се наиграете.
Източник: Novini.bg
*Заглавието е на „Гледна точка“
