– Шест партии ще влязат в новия български парламент, силите между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са изравнени. Накъде води всичко това?
– Резултатът от изборите не е изненадващ, но е разочароващ. ГЕРБ отново има малки преднина, реформаторите отново са на минимална дистанция зад тях. И отново трудно можем да си представим как ще бъде съставено стабилно правителство, защото двете големи коалиции събират по около 25%, а пък им липсват партньори за сглобяване на конструктивно мнозинство. Излиза, че България отново губи време и изостава.
А Москва, която иска да отслаби демокрацията в Европа, сигурно потрива доволно ръце. В същото време екстремистите, които открито се кълнат в Кремъл, събират 15% и се качват на трето място. За България това е много, но ако го гледаме в европейски мащаб, тези числа все пак остават под равнището на онова, което би могло да се очаква.
ДПС, което са държи главно на турското малцинство, очевидно е изгубило част от мобилизационния си капацитет, социалистите станаха едноцифрени. Загадъчен си остава успехът на ИТН: всеки, който днес продължава да гласува за тях, на практика просто се подиграва с демокрацията.
– А дали в този парламент може да се състави правителство? Какво?
– Ако един застой може „да тъпче на място“, тогава в момента се случва тъкмо това: застоят тъпче на място. А „застой“ на практика означава връщане назад. От моя гледна точка е изключено ГЕРБ да сглобят някакво мнозинство в новия парламент. Тоест, очаквам по-скоро ново служебно правителство и още едни избори през тази година. Какъв обаче е проблемът тук? От такъв развой на събитията печели един-единствен човек: президентът Радев. В условията на демокрация страната принадлежи на своите граждани, на всеки един от тях. А тук през повечето време от последните две години страната принадлежеше само на президента – и навярно така ще продължи. Българките и българите пак пропуснаха шанса да си върнат страната.
– А дали наистина фигурата на Бойко Борисов е решаваща в случая? Дали без него би била възможна широка коалиция? И какво ще бъде бъдещето на Борисов при това положение?
– С Бойко Борисов България не може да осъществи действителен пробив към бъдещето. Но дали и без него това ще стане? Резултатите от изборите пораждат съмнение. Ако реформаторското обединение около Кирил Петков и Христо Иванов подкрепи ГЕРБ без Борисов, това ще бъде шамар за голяма част от техните избиратели. Ситуацията е много заплетена, а реформаторите на първо време имат една голяма задача: да запазят целостта на съюза си. Което само по себе си не е лека задача, мисля аз.
Колкото до Борисов, според мен за него най-важното е да не влезе в затвора, да може да остане в страната и да запази реномето и препитанието си. Ако за това се намери някакъв начин, то ще е поне някакъв принос към бъдещето. Ясно е обаче, че реформаторите имат още дълъг път пред себе си и на първо време трябва да погребат надеждите за бързи успехи. Но това поне им дава шанса да започнат да изграждат свои устойчиви партийни структури, за да пуснат истински корени сред населението. Сега е моментът да се положи основният камък, върху който да се изгради бъдещият успех.
– Преди изборите редица германски медии коментираха ситуацията в България по много критичен начин – най-вече заради структурната корупция, заради непрозрачното дългогодишно управление на Борисов, но и заради подкрепата, която той през всичките тези години получава от Мюнхен, Берлин и Брюксел. Справедливи ли бяха тези коментари? На какво българско правителство сега се надяват Берлин и Брюксел?
– Проблем е, когато пред партии, които у дома са изгубили доверие, в чужбина продължават да постилат червения килим – само защото те са европейски полезни. Зейнала е пропаст между ценностите, които Европа проповядва на висок глас, и краткосрочната реална политика, която в крайна сметка се води. Тази пропаст трябва да се затвори и това е задача на Европа, а не толкова на България. За това сбъркано развитие не носят отговорност избирателките и избирателите в България.
– Днес германският канцлер Олаф Шолц е в Букурещ, където ще се срещне и президентката на Молдова Мая Санду. Естествено, всичко това е пряко свързано с нападението на Русия срещу Украйна. Дали след тези избори нещо ще се промени в българските позиции към войната? Каква според Вас е ролята на Радев?
– Проевропейската президентка на Република Молдова Мая Санду се намира в ситуация, в която страната ѝ е обект на масивна руска подривна дейност. Проруски олигарси организират платени протести срещу нея. Румъния подкрепя Молдова, но останалите държави от ЕС прекалено често си затварят очите. Тъкмо поради това е добре, че федералният канцлер Олаф Шолц ще се срещне с президентката, защото епохалният прелом се случва и в Молдова, най-вече в Молдова. Стратегическото значение на тази малка страна за бъдещето на Европа е дори по-голямо, отколкото можем да си представим. А след като Молдова има такова стратегическо значение, тогава България, като член на ЕС, е дори много по-решаваща страна.
Става дума за следното: не бива да се допуска България да се люшне към Русия, тя трябва твърдо да остане на страната на Европа. Не съм сигурен обаче дали това е ясно на всички в Брюксел и в европейските столици. В случая българският президент играе една крайно непрозрачна роля, а многократно доказаната му базисно проруска позиция – след като спечели втория си мандат с проевропейски изказвания, поражда загриженост и ни държи нащрек. Европа ще постъпи умно, ако внимателно гледа Радев в ръцете.
– Понеже споменахме Молдова. Тази страна се намира под огромна заплаха, Русия води там хибридна война, която скоро може да стане и кървава. Приднестровието е под руски контрол, населението е разделено. Мнозина наблюдатели смятат, че и България е в сходно положение. В един американски тв сериал дори видяхме, как Русия унищожава българския Черноморски флот и прави преврат в София. Има ли такава опасност?
– Нека не изпадаме в черногледство. В същото време нека застанем очи в очи с реалността. От 24 февруари 2022 година досега западноевропейските правителства, и особено германското правителство, сякаш се занимават само с анализ на допуснатите грешки, вместо решително да си извадят поуки от тях и да приведат външнополитическите си позиции в съзвучие с действителността. Резултатите от изборите в България дават шанс именно да се извърши такова решително преосмисляне. Защото за да опазим Европа, ние трябва да променим много неща.
Мартин Котее е регионален директор за Югоизточна Европа в германската либерална фондация „Фридрих Науман“. От 2004 до 2010 година Котее беше говорител на германския президент Хорст Кьолер.