Десетилетието от смъртта на руския олигарх Борис Березовски премина почти незабелязано на фона на руско-украинската война. Междувременно съдбата на човека, чиито решения в крайна сметка доведоха до тази война – и който се опита толкова трескаво да коригира последствията от тези решения, че пожертва и богатство, и живот в усилията си – не трябва да се губи в мъглата на войната.
Биографията на Березовски е ярък пример за лична самоувереност. Неординарен авантюрист, който не беше много добре запознат с политиката, но се занимаваше с апаратни и криминални игри през 90-те години, стана една от първите жертви на създадения от него Голем. Сега знаем какво точно бедствие се случва, когато алчен олигарх, който възприема собствената си страна като склад, а не като родина, доведе на власт амбициозен некомпетентен владетел.
Така се роди Владимир Путин. Разбира се, с усилията не само на Борис Березовски – но не бих подценявал и ролята на олигарха. Именно Березовски чрез контролираните от него медии унищожи основните конкуренти на Путин и „семейството“ на Елцин – Евгений Примаков и Юрий Лужков. Именно Березовски създава буквално от нищото, с подръчни материали, бъдещата управляваща партия „Единство” (първият ѝ номер в листата на парламентарните избори е популярният министър на извънредните ситуации Сергей Шойгу – години по-късно като министър на отбраната на Русия , той ще стане първият номер в „специалната операция“ на Путин). Именно Березовски до голяма степен определя идеологията на този бъдещ режим. Днес на практика е забравено, че той възприемаше не само Русия като олигархично владение, но и цялото постсъветско пространство. Той ефективно се наложи на Елцин като изпълнителен секретар на ОНД и след това обиколи столиците на бившите съветски републики, преговаряйки с техните феодални и полуфеодални управници. Леонид Кучма, между другото, беше сред онези, които настояваха за неговата кандидатура.
Подобно на много хора, попаднали в големия бизнес, Березовски подцени силата на системата и външните обстоятелства. Той възприема чекистите като хора, загубили предишното си влияние и готови да служат на новите „господари на живота“. В олигархичната ценностна система всичко е просто – плащаш пари на тези, които те защитават, забавляват или пишат „правилни“ статии. И защо да не назначите някой от тази служба на обществена длъжност, ако властта в буквалния смисъл на думата е в краката ви, а хората са глупави и са готови да гласуват за всякакъв мошеник?
Березовски никога не осъзнава, че тези, които той възприема като слуги, всъщност са сплотена мафия, която използва авантюристи, за да се върне най-накрая на власт. Той не видя, че в Русия, а и не само в Русия, президентската позиция е път към абсолютната власт и към манията на величието. Загина. Погуби Русия. Сега Русия иска да погуби Украйна.
Имаше и такива, които никога не поглеждаха назад, не можеха да направят изводи от миналото и просто повтаряха грешката на Березовски в собствените си житейски обстоятелства. Тази история още не е приключила, но съм сигурен, че и тя ще завърши с олигархичен крах.
Източник: Виталий Портников специално за zbruc eu
Бесарабски фронт