Иван Михайлов е герой, продължил революционната борба на ВМРО, дал последния исторически отпор срещу сръбското нашествие в Македония. Да се нарича фашист е тотално изопачаване на историята с типичния белградски почерк. Всичко българско е фашистко. Титовите агенти и коминтерновските послушковци са положителни герои. В Белград са изработили концепцията за очернянето на българските герои, а в Скопие са я реализирали. И ето го днес резултатът – братята край Вардаро искат да заличат името на Иван Михайлов.
В Република Северна Македония, нарекла се по този начин заради гръцкия натиск, много искат да изтрият историята. Само че няма как. Тя е написана отдавна. И е добре съхранявана. Омразата им към Иван Михайлов е жалка, защото той отиваше на смърт заради този същия народ, който днес не иска да го чуе, пали и заличава името му.
„Като съм българин, не съм ли македонец“ е негова статия, която трябва да се гравира по цялата граница между България и Македония. Когато родната му земя е под германска власт, му предлагат да поеме управлението на независима македонска държава със столица Скопие. Той обаче далновидно отказва, защото прогнозира „вероятни кръвопролития заради дебнещия комунизъм“.
Същият този комунизъм прогонва македонските българи от родината им, където царува – явно е така и до днес. Със сегашното си решение македонската държава предава делото на ВМРО, на проливалите кръвта си герои, предава собствения си народ и го поставя в унизителното положение да играе по свирката на Белград.
„Со това си решение те зачеркват живота и борбата на хилядите македонци загинали в името на идеята дала темелите на тази държава – ВМРО и неговите лидери Даме Груев, Гоце Делчев, Тодор Александров и Иван Михайлов, хора които явно са се изявили като македонски българи. Ако се замислим до преди години само думата българин беше табу в нашата държава, а сега вече ние се борим за човешки права“, написа във Фейсбук председателят на клуба Люпчо Георгиевски. И още: „Иван Михайлов и нашия Културен център именуван во негова чест не е записано в централните регистри, а во сърцата на хората во Македония“.
Скопие трябва да направи две неща.
Първото е да си спомни как натискът към албанското население след 1992 г. доведе до бунт от негова страна през 2000 г. Последва Охридският мир, а днес това население е 25%, държи половината министерски кресла и други ключови държавни позиции. Сега, като палят, бият и закриват български чисто културни проявления, дали няма да доведат до българи министри след десетина години? Българите не са по-долу от албанците, когато трябва да се бият за свободите си. Те ще потърсят своите права още по-настоятелно, защото всяко насилие ражда равен по сила отговор. Вписването им в Конституцията като малцинство е въпрос на време и на подкрепа от цяла България.
Втората задача от домашното на скопските умни глави е веднъж и завинаги да вземат съдбовното решение – в Европейския съюз ли искат да влязат или предпочитат да си останат белградска провинция. Съдейки по последните им действия, май клонят към второто.
Автор: Стефан Стефанов
Actualno.com