Тази седмица целият фокус на международното внимание бе насочен към посещението на китайския лидер Си Дзинпин в Русия и срещата му с Владимир Путин на фона на едно помпозно посрещане и взаимни демонстрации на солидарност и подкрепа.
Президентът на Китай може и да заяви своята „неутрална“ позиция по отношение на войната в Украйна с обичайните общи приказки за „мир и диалог“, но така и не остави след себе си действително впечатление за неутралитет.
Всъщност в рамките на близо 3-дневното посещение не стана дума за Украйна с изключение на споменаването на предложения от Пекин мирен план за войната от 12 точки. Путин смята, че този план може да служи като подходяща основа за евентуални преговори, „когато Западът и Киев са готови.“
Нищо чудно, че главата на Кремъл харесва китайското предложение, защото то до голяма степен не предлага никаква конкретика, а там, където има такава – съвпада с руската позиция.
Най-големият акцент обаче бе поставен върху двустранното сътрудничество, което явно ще се задълбочи още повече в областта на икономиката и търговията. Русия ще доставя на Китай поне 98 милиарда кубически метра природен газ годишно до 2030 г., като двете страни са договорили всички параметри на тръбопровода „Силата на Сибир-2“.
В замяна китайският бизнес ще инвестира в Русия с идеята да бъдат заменени западните компании, напуснали страната след началото на войната.
„Сега има промени, които не са се случвали от 100 години. Когато сме заедно, ние движим тези промени“, заяви Си, докато здрависва ръката на Путин, а на сбогуване му каза „Моля те, пази се, скъпи приятелю.“
Всичко това се случва само няколко дни, след като Международния наказателен съд (МНС) в Хага издаде заповед за арест на Путин по обвинение във военни престъпления и в частност незаконното депортиране на деца от Украйна в Русия.
Действието свежда руския президент до нивото на доказани военнопрестъпници и второстепенни диктатори като Кадафи, Милошевич и Омар ал Башир.
В същото време превръща Путин в парий, тъй като 123 държави от цял свят ще трябва да го екстрадират в Хага, ако той посети някоя от тях.
Китай не е сред тях и не признава юрисдикцията на МНС. Все пак визитата на Си в Москва го поставя в леко неловката позиция да общува с някого, нарочен за военнопрестъпник.
Лидерът на Китай обаче не изглежда притеснен от подобно нещо и дори определи военнопрестъпника свой приятел. При това скъп.
Дотук беше „неутралитета“. Колкото и Си Дзинпин да говори за мир, подобен вариант няма как да стои на дневен ред.
Путин засега би се огънал единствено след категорична намеса на Пекин. Тук не става дума за пожелателни фрази за мир и диалог, а за конкретни и ясни действия.
Всъщност мирът не изглежда да е в интерес на Пекин поне към настоящия момент, доколкото войната в Украйна ангажира ресурси и внимание на Запада, а в същото време президентът Си прокарва активно свои интереси на други места по света на фона на съперничеството си със САЩ.
Паралелно с това руската икономика става все по-зависима от сътрудничеството с Китай, не само за да може да поддържа военната кампания и да устоява на наложените санкции, а за да може изобщо да функционира.
В този смисъл двустранното сътрудничество между Китай и Русия, най-вече неговото постепенно задълбочаване в политически, икономически и търговски аспект, има много по-голяма значимост за Кремъл, отколкото за Пекин.
Самият Путин често обича да казва пред своята вътрешна публика, че войната в Украйна представлява въпрос на чисто физическо оцеляване за Русия, изправена пред екзистенциалната заплаха на НАТО.
За Китай обаче нещата стоят малко по-различно.
Войната в Украйна представлява един от ходовете на глобалната шахматна дъска в своята партия срещу САЩ, а Русия служи като една от фигурите.
Ако, отново по думите на Путин, Украйна се използва за „пушечно месо“ и „инструмент“ срещу Русия, то същото може да се каже и с обратен знак за отношенията на Пекин спрямо Москва.
Те са толкова приятелски, доколкото Русия е разглеждана като инструмент срещу Запада и източник на евтини ресурси за изпълнение на глобалните китайски амбиции.
Докато изпълнява тази си цел Путин ще бъде считан за приятел.
А дали скъп? Това вече зависи от успеха, с който изпълнява предназначението си.
Автор:Венцислав Божев
Източник: webcafe.bg