„Корупцията, противодействието на корупцията и завладяната държава не са крайна точка, това е пътешествие и няма да свърши“. Това заяви пред БНР Руслан Стефанов – главен икономист от Центъра за изследване на демокрацията, преди конференцията „Антикорупция и национална сигурност“.
„Докато има власт и докато има стремеж за власт, концентрация на власт, ще има и корупция. Тя е проблем, с който се сблъскват всички властови позиции в света. Не е нещо, което се решава веднъж завинаги. Напротив – може да има влошаваме, може да има и подобряване. Опитваме се да използваме всеки инструмент, с който да подтикнем, подпомогнем българските институции и гражданското общество, за да придвижат това противодействие по-напред“, коментира той в интервю за предаването „Преди всички“.
Той обясни, че уязвимостта на завладяната държава може да се използва от други държави чрез бизнес интереси или политически връзки. По думите му Балканите са един от най-уязвимите региони в Европа. Два са основните канала, по които се осъществява това:
„Единият е нелегалните финансови потоци, които на Балканите общо са около два пъти по-големи в сравнение със средното за света. Вторият канал – влиянието върху медиите, т.нар. завладяване на медиите. Тук не говорим само за финансово такова, а говорим за контрол през правителството и т.нар. когнитивен контрол, т.е. взаимодействието с чуждестранни сили“.
Руслан Стефанов даде пример с посолството на Русия в България, което има повече взаимодействие от потребители в страната в сравнение с всички останали страни на Балканите, взети заедно:
„Това означава харесвания на постове, реакция на пост, коментар на пост. Тук говорим за много сериозно влияние, което се превръща и в политическо през съответните механизми на демокрацията„.
Според него завладяната държава има много различни проявления.
„Когато говорим за правителство – имаме предвид и трите власти – законодателна, съдебна и изпълнителна власт. Всяка от тези функции би могла да бъде завладяна. Тя е предмет на съответното влияние. Може да говорим за завладяване, когато в случая в поредния доклад на САЩ се говори за липса на действия, което показва невъзможност, неспособност или завладяване“, коментира Стефанов.
По думите му класически пример за това беше т.нар. апартаментгейт. По същия начин се говори често за чадър над определени интереси, каза той, като добави и случая с фалита на КТБ, 9 години след който няма виновен.
„В повечето случаи в България започваме да търсим непременно и само тесния юридически поглед, а това, което е ясно, е, че при всички случаи става дума за една сравнително черно-бяла картина, в която българските институциите не са реагирали адекватно„.
Обикновено на завладяната държава е трудно да се противодейства, отбеляза Руслан Стефанов и добави обаче, че в комбинация между институции, неправителствени организации, гражданско общество и международни пратньори може да се намери начин да се взаимодейства.
Той посочи, че днес ще направят и преглед на някои позитивни развития. Изградените институции в определена степен действат, смята той. Според него не трябва бланкетно да отписваме всички институции и начина, по който те работят.
По думите му главният прокурор и вътрешният министър трябва да работят заедно, за да има ефективно противодействие на престъпността и завладяването на държавата:
„Очевидно вътрешният министър не споделя притесненията на главния прокурор. Това ни навежда на мисълта, че може би не всичко, което главният прокурор казва, е точно така. Това ни дава възможност да търсим баланса, каква точно е истината. Разчита се и на активността на гражданското общество и помощта от нашите международни партньори“.
Последните 2 години не са прекрасен пример за нещо добро, което се е случило, изказа мнението си Руслан Стефанов. Той подчерта, че институциите, които бяха „използвани за бухалка“ в много случаи, бяха закрити, като например специализираното правосъдие. По думите му другите инструменти, като КПКОНПИ, инспекторарите, в последните 2 години на практика не функционират. Там могат да се търсят промените, смята той.