Проучване показа: 53% от българите са религиозни, скептици сме за рай и ад

Най-четени

Loading

Обществото ни е сред умерено религиозните. Българите са по-скоро скептици, но в последните години в някои отношения у нас има и известна динамика. Това са част от изводите за България от специално изследване, проведено от Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ (GIA) в 61 държави, покриващо две трети от глобалното население (и над 90% от държавите, в които свободно се провеждат и публикуват изследвания на общественото мнение). Изследването е част от специалната изследователска програма за 75-ата годишнина на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“

У нас 53% заявяват, че са религиозни. Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на сто не могат да преценят как да отговорят. Страната ни е по-скоро в средата (или дори малко под нея) на „класацията“ по декларирана религиозност – под средните нива в глобален мащаб, но далеч от крайно ниските нива, които са наблюдават в други държави. България е близка по нагласи до другите източни държави от Европейския съюз. Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските държави.

Тези нагласи и у нас се запазват по-скоро стабилни през последните години – делът на определилите се като религиозни остава същият, но атеизмът като че ли расте. Минимален спад има сред дела на заявилите, че не са вярващи. През 2014 г. отново една втора (52%) от българите се определят като религиозни. 36% тогава казват, че не са вярващи, а 3% са атеисти. Няколко години по-късно, през 2016 г., нагласите са на практика същите – 51% се определят като религиозни хора, 36% – като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят.

И у нас, както и в повечето държави по света, вярващите в съществуването на Бог (58%) изглежда са повече от определящите се като вярващи изобщо. Близо една четвърт смятат, че Бог няма, а 15% не са съвсем сигурни. Малцина не знаят как да отговорят. Отговорите на българите отново се доближават до средните, регистрирани за ЕС – по-близко до тези на респондентите от източните държави на Съюза. Вярата в съществуването на Бог у нас се запазва на същите декларирани нива през последните години.

Българите сякаш са скептици за живота след смъртта. 34% у нас вярват, че има, но 39% не вярват, че нещо се случва след като животът ни приключи. 20 на сто не са сигурни, а малцина не могат да отговорят. По този показател регистрираните у нас нагласи са под средните за ЕС – както за държавите от западната част на Съюза, така и от източната. Въпреки това делът на деклариралите, че вярват, че има живот след смъртта у нас, е повече от регистрирания през 2016 г – 29%.

Обществото ни е по-скоро сред скептичните и за съществуването на рай (32% казват, че има, но 42% – че няма) и ад (29% вярват, а 43% – не). Декларираните от българите нагласи съвпадат с регистрираните средно за Съюза, който също се оказва сред най-скептичните региони по отношение на вярата в ад и рай. И по този показател обаче декларираната сега вяра у нас е по-висока от тази през 2016 г. Тогава 23%  вярват в ада и 25% – в рая.

Религиозна принадлежност по света

Две трети (62%) от анкетираните по света казват, че са религиозни, а всеки четвърти казва, че не е религиозен. Заевените атеисти са 10%. Останалите не са сигурни в отговора си. Преди няколко години (2016 г.) Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ зададе същия въпрос. Като цяло нагласите към религията изглеждат относително стабилни –  през 2016 г. отново две трети (62%) заявяват, че са религиозни, а 25% – че не са. Атеистите тогава са 9%. Подобен е и моделът на обществените нагласи по света към същите въпроси, зададени и през 2014 г. Текущата вълна на проучването допълнително потвърждава, че възрастта, доходите и образованието са сред най-важните демографски показатели, свързани с нивото на религиозност. Колкото по-високи са доходите и образованието, толкова по-малка е вероятността човек да се самоопредели като религиозен. Колкото по-ниска е възрастта – толкова по-висока е декларираната религиозност. Хората в ЕС и Източна Азия и Океания изглежда са в най-малка степен вярващи – с дялове от около 40%, потвърждаващи, че са религиозни. Хората от Субсахарска Африка, Южна Азия и европейските държави извън ЕС, от друга страна, споделят в много по-голяма степен, че са религиозни (до 90% в някои държави). Тези нагласи в различните региони по света също се запазват стабилни през годините. И през 2014, и през 2016 г. Африка и Близкият изток се открояват като най-религиозни региони, според декларираните от респондентите отговори. Западна Европа, Азия, Океания пък са сред регионите, където хората се определят много по-рядко като религиозни. Азия отново е регионът с най-голям брой определили се като атеисти. В някои големи държави като САЩ и Русия се наблюдава лека промяна в религиозните нагласи през последните години. Например 56% в САЩ и 70% в Русия казват, че са религиозни през 2014 г. Две години по-късно нагласите в САЩ остават същите, докато в Русия декларираният дял на вярващите пада до 61%. Днес делът на самоопределилите се като религиозни е почти равен – 60% в Щатите и 62% в Русия. Най-религиозни страни по света в проучването сега са Кения, Сенегал, Пакистан, Етиопия и Косово. Най-малко религиозни според собственото им самоопределение са хората в Япония, Чехия, Швеция и Виетнам.

За Бог и живота след смъртта

Повечето хора вярват, че все пак има Бог. Макар че 62% се самоопределят като религиозни, 72% са тези, които казват, че има Бог. 16 на сто не вярват, че Бог съществува. 10% не са сигурни.

Тези нагласи изглеждат до голяма степен стабилни през последните години, а има индикации, че вярата в Бог може би дори леко се е повишила от 71% през 2016 г. Близкият изток и Северна Африка, Субсахарска Африка и Южна Азия са сред регионите, където значително голям дял от хората потвърждават съществуването на Бог. В значително по-голяма степен в съществуването на Бог се съмняват гражданите на Европейския съюз, Източна Азия и Океания. В Северна Америка се наблюдава по-голямо разделение в мненията за съществуването на Бог, докато Европейските държави извън ЕС и Латинска Америка отбелязват значително по-висока позиция по скалата, потвърждаваща съществуването на Бог.

Повечето респонденти по света (57%) смятат, че има живот след смъртта. Почти всеки четвърти (23%) обаче не вярва, че нещо се случва след като животът ни приключи. 15% не могат да кажат.

Региони като Близкия изток и Северна Африка, Южна Азия и Субсахарска Африка са сред местата, където хората са най-склонни да вярват в задгробния живот. Европейският съюз отново се откроява като мястото, където хората са най-малко убедени, че нещо се случва, след края на живота ни. Европейските държави извън Съюза, Източна Азия и Океания и Северна Америка са някъде в средата.

Хората в страни като Пакистан, Сиера Леоне, Либия, Сенегал и Индонезия са по-склонни да вярват в живота след смъртта. Япония, Виетнам и повечето страни от ЕС изглеждат най-скептични.

Ад и рай 

59% вярват, че има рай, а всеки четвърти отрича съществуването му. По-малко хора (но все пак мнозинство – 53%) вярват, че съществува и ад.

Религиозните вярвания се оказват силно устойчиви и стабилни през годините и следователно по-малко податливи на краткосрочна промяна. И все пак и този показател изглежда доказва, че има леко, почти незабележимо изместване по света към повече религия. Може би по време на криза хората са по-склонни да се обръщат към религията и трансцеденталните обяснения?

Размер на извадката и метод на регистрация:

Общо 57 768 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.

В България изследването е финансирано и проведено от „Галъп интернешънъл болкан“ за световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.

 

Източник: „Банкеръ“

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Провалът на века: Защо никой вече не вярва на социологическите агенции

Социолозите започват да се превръщат в емблема на провалени прогнози, разклатени доверия и съмнителни методологии. Докато техният образ дълго...

Вижте още