„Оскар”-ите отдавна загубиха стойност – вероятно някъде от онзи момент, от който политкоректността взе превес. Както вече редица се шегуват – наградата вече не се дава за стойностен филм, а за тази продукция, която най-умело и категорично се доближава до тренда. Всъщност няма никаква шега в това, а само точна констатация. Трендът, както отлично знаем, от доста години е ясен. Миграция, сексуална и политическа ориентация и дамгосване на всичко с клеймото „расизъм”.
Накратко – във „Всичко навсякъде наведнъж” главната актриса е китайска имигрантка, собственичка на обществена пералня. Докато е на одит при нейната старомодна счетоводителка, разбира, че съществуват мултивселени, а във всяка от тях има различна нейна версия, които версии трябва да спрат една злодейка, създала черна дупка – геврек, който ще погълне всичко.
А зад всички дебилизми, през които трябва да мине зрителят, като сцената с двата говорещи камъка, безбройните ритници, пръстите-кренвирши, фантасмагориите и други откровени идиотии, се крие основната задача на това „творение”, плод на нечия болна фантазия – политкоректна ода за различната сексуална ориентация, за добавка – историята на имигранти в САЩ.
Нищо ново всъщност, след като още преди три години стана ясно, че филмите, които искат поне да имат шанс да бъдат номинирани за „Оскар“ за „Най-добър филм“, ще трябва да отговарят на редица критерии, сред които: „в актьорския състав, темите и/или техническия екип на даден филм задължително трябва да присъстват представители на „слабопредставени раси или етноси“ (в това число чернокожи, азиатци и пр.), жени, представители на ЛГБТ+ общността (хомосексуални, бисексуални и пр.) и хора в неравностойно положение. Тоест – дори и най-хубавият филм, притежаващ всички достойнства, няма никакъв шанс да получи наградата, ако е направен само от бели хетеросексуални мъже.
Новите правила влизат официално в сила през 2024 година, но още от миналата година кандидатите за златната статуетка представят конфиденциален доклад за наличието на разнообразие сред актьорите и екипа. И ако допреди десетина години все още можехме да говорим за перфидна и прикрита пропаганда, в момента нещата се поставят ребром на масата – или, или. Друг избор нямаш, в противен случай ще бъдеш анатемосан. Киното отдавна бива брутално изнасилено от неолибералните фантасмагории, противоречащи на здравия разум и на биологията.
Вече почти във всяка реч на награден се говори и за сексуалната ориентация, водещите трябва да са или от малцинствата, или изявени борци за ЛГБТИ права, а номинираните филми отразяват неолибералния наратив, поради което преобладаващата част от заглавията са по-скоро посредствени творби, но задължително поощрени заради идеологическите послания, които съдържат.
Всичко това води до тотално обезличаване и принизяване на наистина качествените филми на фона на умопомрачителни бози от типа на последната, която имахме неудоволствието лично да наблюдаваме. Отдавна вече церемонията не е чакана с нетърпение от обикновения зрител или киноман – не, тя вече има задача да раздаде дежурните квотни награди. Академията се самодетронира, уби престижа и трепетното очакване, които неизменно съпътстваха Оскар-ите.
Холивуд отдавна е изгубил или по-точно – прикрил е критериите си що е то качествен филм, за да може да угоди на гласовитите активисти, прокламиращи различното, аномалията, политкоректността, и всички подобни послания, идващи от тази посока, са нищо повече от изпитание за ума на всеки нормален човек.
Някак спонтанно тази продукция ни пренесе отново и на политическата ни сцена, като дори безпристрастният зрител/гласоподавател, направи неволна препратка към подвизаващите се на родната сцена субекти.
Нима и ние си нямаме сили на доброто, които се коалираха в името на борбата им срещу силите на злото? Нима си нямаме и объркани спасители, самите те излъчващи ухание на нетрадиционност около тях, борещи се с криви релси. Нима си нямаме и родни апологети, вярващи, че колкото по-голяма боза сервираш на избирателя, толкова по-голяма обаче е вероятността да го объркаш и той в пристъп на умопомрачение да гласува именно за теб? Нима си нямаме същите апологети, които ни уверяват, че нямат значение качествата на главните герои, нито лъжите им, нито посланията им, нито болните им умове, а важното е само да са от правилните партии?
Нима родните идеолози не ни бомбардират с посланията си, зад които често се крият единствено шизофреничните им опити на всяка цена да се доберат до заветното депутатско кресло? Или в управлението, без значение от позицията, без значение от ракетата-носител. Нима вече не се толерират предимно послания, идващи от дълбините на някоя необятната и объркана душа, отколкото разумните, макар и не толкова приятни за слушане аргументи?
А нима родни политици, посредством партийните си творения, не се опитват също да посочат и приложат правилната идеология. Е, нямаме си два говорещи камъка, кацнали на една тераса, но си имаме политици, които звучат също толкова неразбираемо. Имаме си и парапети… Нямаме си и пръсти-кренвирши, но си имаме политици, които също толкова умело се гънат според личната си изгода, преминавайки от партия в партия, стига последната да е най-актуалната и перспективна към момента. Имаме си и коалиции, достигнали халюциногенното ниво на главната героиня, които се опитват да ни убедят в правото на изливащата се от тях логорея.
И също както зрителя, който неволно се е подвел да изгледа тази мисловна филмова полюция, и родният избирател се пита защо поне заглавията на тези проекти – било те филмови или политически, които толкова се доближават до тези от един друг жанр, не успяват да му донесат поне краткотрайна наслада, а предизвикват в него единствено чувство на безнадеждност, отвращение и желание окончателно да бие хикса на филми и коалиции, които вероятно след година, две никой даже няма и да си спомня.
Автор: Вектория Георгиева
Източник: Tribune.bg