„България не става за бизнес“ – или как по велик(ов)ите магистрали тече високо напрежение

„В България бизнес не може да се прави. Колкото по-рано избягаш, толкова по-добре. Аз затова отворих офиси в Дубай, в Саудитска Арабия, в Македония и Румъния“. Думите са на Велико Желев, едър строителен магнат, който прекара 72 часа в ареста, след като негов бивш служител се оплакал от изнудване и побой.     Желев не е сред най-известните български бизнесмени (поне до ареста), но е сред най-мощните и напълно оправдава името си (велик е синоним на голям). През годините се наложи като основен играч в строителството с обществени поръчки за стотици милиони.  Затова е странно точно той да се оплаква, че „в България бизнес не може да се прави“ – неговите компании цъфтят и процъфтяват.  Достатъчно е да се разходим  в сайтовете на трите „кита“ в строителната му империя начело с  „Хидрострой“. Има главозамайващо много проекти в каквато сфера се сетите –  лотове на магистрала „Хемус“, Северната тангента, нова писта на Летище София, оградата на границата с Турция, варненският Аспарухов мост, газозопреносна, ВиК и жп инфраструкура, пристанища, реставрация на крепости и т.н.  Ако Велико Желев е толкова недоволен от бизнесклимата в България, защо миналото лято се „нагърби“ да строи и тунела под Шипка – тежък обект за над 300 млн. лева? На интернет страницата на „Хидрострой“     без излишна скромност е посочено, че компанията е „национален лидер в областта на проектирането, изпълнението, поддържането и реконструкцията на жилищни, обществени, промишлени и инфраструктурни обекти“. Впечатлява и „визитката“ на друга фирма от империята на Велико Желев –  ВДХ (с предишно име „Водстрой 98“): „Пазарният дял на дружеството в жп строителството надвишава 35%, а в изграждането на обекти от националната газопреносна и газоразпределителна мрежа е над 50%. Компанията е национален лидер в строителството на благоустройствена, енергийна, транспортна и ВиК инфраструктура, жилищни и обществени сгради, спортно-развлекателни комплекси, мащабно хидротехническото строителство и реконструкция, ремонт и поддръжка на паметници на културата. „Пътстрой ВДХ“ (бившата „Пътстрой Бургас“) пък е представена като един от лидерите в Югоизточна България, специализиран в строителство, текущи ремонти и поддържане на сгради, пътища и елементи на техническата инфраструктура, хидротехнически съоръжения, ВиК мрежи и др. Изпълнява текущи ремонти и поддържане на улици на територията на общините Бургас, Карнобат, Айтос, Сунгурларе и Руен, както и на пътища от републиканската пътна мрежа на територията на Бургаска и Шуменска област. Очевидно е, че специално за групата „Хидрострой“ бизнес средата у нас не е била враждебна.     Съмнения, скандали, дела  Строителният магнат и друг път е попадал във фокуса на медиите, при това по далеч по-значими теми от ареста отпреди дни, който според думите на адвоката му е „семпла битова история“. В зората на кариерата си той е от другата страна на „барикадата“ – шеф на пътно управление – Варна, началник на пътната агенция, съветник на двама строителни министри – при правителствата на НДСВ и на Тройната коалиция.  После преминава в бизнеса, развивайки групата „Хидрострой“. През 2006 г. прокуратурата образува дело по сигнал, че докато Велико Желев е бил началник в пътната агенция, са били сключени договори за 500 млн. лева с 4 свързани с него фирми, вкл. „Хидрострой“, управлявана по онова време от съпругата му Мая. Делото е срещу неизвестен извършител. Случаят отдавна е забравен. Желев влиза в съвета на директорите на „Магистрала Тракия“ АД – онзи консорциум с участието на португалски фирми, който щеше да дострои едноименната автомагистрала без конкурс, на концесия. Консорциумът,  създаден при кабинета на Сакскобургготски, приключи при Станишев безславно сред много скандали и съмнения за корупционни схеми.     През есента на 2008 г. Велико Желев става директор на браншова камара „Пътища“. А в управата на „Хидрострой“ влиза Николай Пашов, общински съветник от ГЕРБ във Варна. Строителната империя крепне и процъфтява при правителствата на Бойко Борисов. През 2016 г. „Хидрострой“ придобива „Водстрой 98“,  бързо развиваща се строителна компания, гравитираща около бизнесмена депутат от ДПС Делян Пеевски. През последните години  групата „Хидрострой“ получава договори за поддръжка и строителство по магистрала „Хемус“ за близо 1,4 млрд. лв. Компанията е сред „помощниците“ на държавната „Автомагистрали“ по скандалната инхаус процедура.  Формално „Автомагистрали“ е изпълнител на строителството, но всъщност тя прехвърли лъвския пай и от работата и от парите на частни фирми.  Междувременно започнаха да гърмят „бомби“ по АМ „Хемус“ – за раздадени аванси и нула свършена работа, за сгрешени трасета, липсващи проекти и т.н.     „Хидрострой“ има подписани договори по инхаус процедурите на ГЕРБ за 330 млн. лева, разкри одит на Сметната палата. Когато Бойко Рашков стана министър, МВР започна голямо разследване за АМ „Хемус“, вкл. с обиски в офиси на едри строителни компании. Рашков в присъщия му иносказателен стил подметна, че „велик и жилав“ строител бил превел в Дубай над 20 млн. лв. от авансовите пари за магистралата. Прокуратурата още преглежда материалите.  Сега очевидно тече   втора част на разследването за „Хемус“, в която отново МВР води, а прокуратурата се ослушва. Служебният министър Иван Демерджиев настоя държавното обвинение да направи връзка между разследването за изнудване срещу Велико Желев и авансите за  „Хемус“. „Подсказах на прокуратурата, че има друго производство, което касае над 48 млн. лв., авансово разплатени за един от лотовете на автомагистрала „Хемус“. Нека прокуратурата направи необходимото и обедини всички материали, които Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ е изработила и предала. Мисля, че тя има капацитета да формулира надлежните обвинения“, обясни вътрешният министър. Прокуратурата не реагира на „подсказването“ му.  Дори подчерта, че се занимава само с „битовата история“ между Желев и оплакалия се бивш служител.  Желев бе пуснат от ареста срещу 20 000 лв. гаранция.     Миналия уикенд строителният министър Иван Шишков провери Северната скоростна тангента и установи, че носещият слой на места е 30% по-малко асфалт. Велико Желев го прие лично: „“Мисля, че Шишков е коректен човек, но е подведен жестоко от някого.  Може би има лоши съветници. Няма как да вземеш една ядка и да кажеш – ето, те са крадци. Как обиждаш компаниите, че крадат? За да се направи този извод, трябва да се мине през лаборатория. Има си правила и ред, по който се правят изследванията.“ Министърът обясни, че не напада никого, просто показва факти.     Впоследствие Велико Желев призна, че стават грешки: „Не казвам, че сме безгрешни, може да има компрометирани участъци и затова си носим гаранциите. Ако има компрометиран участък – добре, отиваме“. Бизнесменът дълги години старателно финтираше медиите, но арестът го направи разговорлив.Сподели, че: няма как едрият бизнес да не е близък със силните на деня; всеки е невинен до доказване на противното;  взимането на аванси не е незаконно. Желев смята, че е станал жертва на предизборната кампания. Като в същото време изтъкна, че не е от ничии партийни обръчи: „Много пъти са ме питали дали съм близък с този или онзи. Кажете ми – по времето на Иван Костов фирмата работеше ли? По времето на НДСВ, по времето на тройната коалиция – фирмата продължава да работи.“     В петък бизнесменът покани на среща медиите, за да отговаря на въпросите им и да ги увери, че се гордее с построеното от фирмите му. Желев каза, че лоши съветници подвеждат строителния министър да говори за лошо качество на пътищата. За изказванията на вътрешния министър Демерджиев обаче не казва нищо. Не коментира и започналата проверка на европрокуратурата, която разследва злоупотреби с европейски средства, вкл. и в пътното строителство. Демерджиев твърди, че скоро ще внесе материали в прокуратурата и ще излязат имена на корумпирани политици.   Да не би това да е част от влошаването на бизнес климата, за което г-н Хидрострой говори? Може би го изнервят „намеците“ на вътрешния министър и проверката на Европейската прокуратура. Предстои да видим има ли за какво да се тревожи.   Автор: ЮЛИАНА БОНЧЕВА Източник: „СЕГА“