Миналата седмица руският президент Владимир Путин замрази участието на Русия в договора за съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия „Нов СТАРТ“, който представлява и единственото останало споразумение със САЩ за регулиране на ядрените оръжия.
Това действие идва за капак на завоалираните заплахи на Кремъл от последната година и откровените призиви на лица като Дмитрий Медведев и Рамзан Кадиров за вкарването в употреба срещу Украйна на част от ядрения арсенал на руската армия.
Логично се повдигат немалко въпроси и някои от тях със сигурност са с какъв брой атомни оръжия разполагат САЩ и Русия и всъщност колко от тях изобщо могат да работят.
Първият въпрос има сравнително ясен отговор, тъй като „Нов СТАРТ“ задава конкретни и ясни параметри за стратегическия арсенал на двете държави. Според тях двете сили трябва да имат общ максимум от 3100 ядрени бойни глави, които биха могли да бъдат използвани чрез междуконтинентални балистични ракети, подводници и стратегически бомбардировачи.
Поне за момента Москва все още твърди, че спазва ангажимента си за придържане към тази уговорка.
Към началото на септември официалните данни показват, че Русия разполага с общо 1549 ядрени бойни глави от подобен тип, както и 540 носители под формата на ракети, ядрени подводници и бомбардировачи. За САЩ същите цифри са съответно 1420 и 659.
Това са данните, които се отнасят към така наречената „ядрена триада“ или стратегическите ядрени оръжия.
Що се отнася до тактическите, то нещата там са доста по-мъгляви, тъй като няма рамков договор по подобие на „СТАРТ“. Според груби оценки на Федерацията на американските учени и „Nuclear Information Project“ Русия разполага с арсенал от около 1900-2000 тактически ядрени оръжия с ограничен обхват и мощност от няколко десетки мегатона до няколко десетки килотона.
САЩ вероятно разполагат със сходен брой , макар и да твърдят, че той не е по-голям от 200.
Дали обаче наистина работят?
Този въпрос може да звучи странно, но всъщност е съвсем логичен, ако вземем предвид факта, че според ООН има регистрирани над 2000 теста на ядрени бойни глави, но далеч, далеч по-малко тестове на тяхното взаимодействие с носителите им.
Единственото официално изпитание на САЩ е от 1962 г. Тогава в рамките на мащабната операция „Доминик“ от подводница е изстреляна балистична ракета с напълно активна ядрена бойна глава, която е била детонирана. Съветският съюз извършва подобен тест предходната година, а Китай ги последва през 1966 г.
Никоя държава все още не е тествала ядрена бойна глава, доставена от междуконтинентална балистична ракета, а от години няма информации за изпитания на други оръжия заради Всеобщият договор за забрана на ядрени тестове.
Той приет от Общото събрание на ООН през 1996 г., но така и не влиза в сила официално, тъй като Китай, Египет, Индия, Иран, Израел, Пакистан, САЩ и Северна Корея не го ратифицират.
Именно Северна Корея е последната държава, извършила успешен тест на ядрено оръжие през 2017 г. Оттогава насам страната провежда единствено и само опити с ракети-носители, но не и интеграция на цялостна система.
Всеки един мащабен тест при всички положения би бил забелязан. Не са изключени обаче тайни изпитания на тактически ядрени оръжия с малък заряд, които могат да бъдат използвани от почти всякакъв носител, включително оръдия.
Така че това е един от малкото начини на ядрените сили поне донякъде да проверят в практиката до каква степен са ефективни техните атомни оръжия, като прибавим към него и различните симулации и експерименти в контролирана среда.
Затова в реалността никой не може да каже със сигурност, че определена балистична ракета, заредена и подготвена с атомна бойна глава, ще изпълни с точност мисията си. Точно такова е мнението на Алекс Уеленстийн, който е специализирал в областта на история на ядрените оръжия в технологичния институт „Стивънс“ в Ню Джърси.
Според него има много неща, които биха могли да се объркат, отвъд простия факт, че става въпрос за оръжия, които не са преминавали тестове.
Лоша поддръжка, остарели технологии и компоненти, човешки фактор и саботаж са само част от основните проблеми, които могат да направят така, че една ракета да не излети изобщо или пък да се взриви не където трябва.
И Русия, и САЩ имат история, свързана с подобни моменти, включително създаване на термоядрени бойни глави с дефекти – в случая американската W47, използвана в опита от 1962 г.
Неслучайно към средата на 60-те над две трети от количествата W47 на въоръжение е трябвало да бъдат заменени заради корозия и други технически проблеми.
Разбира се, най-добрите ядрени оръжия са тези, които не се налага да се взривяват изобщо, а самата идея за съществуването им е да служат по-скоро като средство за сплашване и възпиране на всеки един потенциален противник.
Автор:Webcafe
Източник: Webcafe