Страната няма как да разгърне пълния си потенциал, ако има репутацията на най-корумпирана и то на високо политическо ниво. Докато на първия ред в НС са наредени хора от списъка „Магнитски“ и такива, които на косъм не са попаднали в него, няма как сериозни, крупни, стратегически инвеститори да дойдат у нас. Но още по-важно е, че и българският бизнес не е сигурен за собствените си пари и ресурси и не може да прави дългосрочни планове.
7. Загуба за държавата от половин милиард в хазарта, с една трета по-тънки магистрали и скоростни тангенти… Всичко това са все неща, които изискват поемане на политическа отговорност.
Съдебната система решава въпросите за това дали има престъпление, дали някой е взел подкуп и т.н. Когато в редица сектори има загуба за страната в размер на стотици милиони, на милиарди левове (хазарт, пътища, зелени квоти и т.н.), този, който е управлявал, трябва да поеме политическа отговорност. Това става, като се раздели с фигурите, участвали или поне проспали подобни далавери. Иначе политическият процес в страната става токсичен и не може да се състави стабилно управление поради корупционния багаж на някои от участниците.
8. България не може да е богата европейска страна, ако е с Джини кoeфициент над 40%.
Този коефициент измерва неравенството и за ЕС е средно около 30%. Има егалитарни държави като Чехия например със стойности около 25%. България в момента е на около 40% и е единствената страна в ЕС с такива стойности, подобни на тези за Турция и Мексико. Това означава, че общото забогатяване на обществото е оставило големи групи в неизгодно положение: те са получили далеч по-малко от останалите. Очевидни такива групи са пенсионерите, малцинствата, живеещите в определени провинциални региони и т.н. Наличието на такива големи групи стимулира политическата апатия и гласуването за (радикални) популистки формации, което прави управлението на страната трудно и неравномерно.
9. Демокрацията е изкуство на компромиса в името на общия интерес, но не и жертване на общия интерес заради този на няколко индивида.
В последните няколко години България е станала заложник на интереса на един-двама души, които нито могат да изчистят името си от корупционни съмнения, нито искат да се разделят с властта. В развита европейска държава няма как управляващи да са в такова висящо положение години наред. Да бъдат своеобразни котараци на Шрьодингер, за които хората да се чудят дали са държавници или престъпници. Подобно Шрьодингерово състояние на суперпозиция не може да е приемлив компромис за една богата и уважавана европейска държава.
Към този списък сигурно може да се добави и десета, та и още десет точки. Но и това е едно добро начало за образователната програма на партиите, които претендират, че се борят за богата, европейска и развита България.
Автор: Даниел Смилов
Източник: „Дойче веле“