Някъде между битката при Вердюн и цифровата революция, високите технологии, граждански и военни, играят решаваща роля в конфликт с много поуки, какъвто е този между Русия и Украйна. Това пише в свой материал френското списание L“Express.
Веднъж отворено, петнадесеткилограмовото черно куфарче с двата си екрана напомня за джаджите, предоставени на Джеймс Бонд от агент“Q“. Но за украинците това не е филмов реквизит. Тяхната армия използва на полето десетки, може би дори стотици (информацията е секретна) от тези куфари Skykit, проектирани от Palantir, американската компания, която предоставя шпионски и военни системи за управление на Съединените щати и на други западни нации. На форума в Давос украинският вицепремиер Михайло Федоров разкри, че тази технология позволява „да се проследи развитието на войната в реално време“. Шефът на Palantir, Алекс Карп, каза, че компанията му дори е „отговорна за повечето от набелязаните цели в Украйна“.
Със своя дрон, малката си антена, насочена към небето, и програмите си от най-ново поколение – включително Gotham, закупена от френската Генерална дирекция за вътрешна сигурност, и Foundry, използвана от Airbus за управление на индустриалните вериги – Skykit действа като център за мобилно разузнаване. Благодарение на вътрешния софтуер, наречен Meta-Constellation, украинският войник може да се свърже с един от 40-те търговски сателита, които летят над Украйна на всеки двадесет и четири часа, да анализира данните, събрани от различни модули с изкуствен интелект, и по този начин да „види“ врага, по-малко от два часа след прелитане на сателит. В зависимост от междуправителствените споразумения Skykit може да има достъп и до „суверенни“ военни сателити като тези на Пентагона.
Капитализирайки силната си технологична култура, Украйна успя да се възползва от широк набор от дигитални инструменти, чуждестранни или национални. Те играят жизненоважна роля за нейната устойчивост срещу по-мощните, но по-малко гъвкави руски сили. За армиите по света войната в Украйна предлага много уроци. Тя напомня как този тип симетрична конфронтация, е дълбоко разрушителна в материален и житейски план. Но също така разкрива колко незаменими са станали цифровите инструменти, по-специално тези, използвани за събиране и обработка на информация.
Украинското правителство разбра това от първите месеци на нахлуването. За да преодолее недостатъците си в разузнавателната система, то бързо се зае с търсене на доставчик, като първо обиколи правителствата по света, разказва „вътрешен човек“ пред L’Express, докато няколко души не посъветваха Михайло Федоров – също отговарящ за цифровата трансформация на страната – да се свърже с Palantir. Сделката беше сключена: след посещението на Алекс Карп в Киев на 2 юни, компанията от Денвър, решена да демонстрира възможностите си в най-разрушителния европейски конфликт след Втората световна война, отвори офис там.
Съдбоносната роля на дроновете
Оттогава Palantir повдигна завесата на своя Skykit с очевидна търговска цел. Той може лесно да намери клиенти, тъй като тази система подчертава един от основните уроци от войната в Украйна: бойното поле, наблюдавано непрекъснато, генерира колосално количество данни, които трябва да бъдат обработени и споделени след събирането им. Докато сателитите и безпилотните летателни апарати са играли важна роля в предишни конфликти (Сирия, Нагорни Карабах, Либия), по-специално въоръжените тактически дронове, като турския TB2 Bayraktar, и патрулиращите боеприпаси, то в Украйна те се използват в безпрецедентен масов мащаб.
Парадоксално, дроновете с най-силно въздействие на бойното поле са тези, които могат да бъдат намерени на пазара, за просто разузнаване – а понякога и за пускане на граната, оборудвана със стабилизатор, върху вражеска единица чрез 3D принтер. В украинското небе, където те бръмчат с хиляди, тяхната роля „е още по-решаваща, тъй като използването на авиация и хеликоптери е ограничено“ от ефективна противовъздушна защита, както се отбелязва в неотдавнашен доклад на сенатор Седрик Перин.
За този специалист по въпросите на отбраната урокът, който трябва да се научи, е очевиден: „В този тип конфликт, за да оцелеят, всички сухопътни части трябва да бъдат оборудвани с безпилотни превозни средства.“ Джак Уотлинг от Rusi Analysis Center в Лондон споделя същото наблюдение: „Имате нужда от дронове на всички нива, до пехотната част, за да знаете какво има зад хълма, да коригирате изстрел от минохвъргачка и да направите оръжие, което иначе не е точно“, настоя той по време на скорошен семинар, организиран от френската армия.
Проблемът, както показва продължаващият конфликт, е, че са необходими големи количества, тъй като техният живот е толкова кратък. Доклад на Rusi Analysis Center за хода на боевете от февруари до юли показва, че 90% от безпилотните самолети, използвани от украинците, са загубени. Те рядко правят повече от три до шест полета, и стават жертви на повече или по-малко мощни заглушители, като електромагнитни пушки. За Джак Уотлинг западните сили трябва да намерят „нови индустриални решения“, за да имат „маса“ от евтини дронове в случай на бъдещи конфликти.
Огнен потоп
В Украйна тази прозрачност на бойното поле, съчетана с използването на прецизни оръжия като американските ракетни установки Himars или някои ракети, също налага постоянното преразглеждане на местоположението на средствата. „Ако прегрупирате щабквартирите си на едно място, те ще бъдат унищожени; ако направите същото за вашите логистични възли, за определено време, те ще бъдат унищожени, отбеляза Джак Уотлинг по време на своите изследователски престои в Украйна. Това са проблеми, които западните армии не са взели предвид достатъчно, трябва да знаете как да се разпръснете, за да останете оперативни.“
Защото изтощението на силите в Украйна достига нива, невиждани на европейския континент след Втората световна война. Русия е загубила хиляди танкове, включително половината от предполагаемия си флот от основни бойни танкове. Докато Франция има едва повече от 200 Leclercs, танковете се оказват „консумативи“, така че е необходимо количество, което да издържи шока от „високия интензитет“. Граничейки с Русия – през анклава Калининград – и нейния беларуски съюзник, Полша извлече ползите, като направи поръчка през последните месеци за 366 американски танка Abrams и 1000 южнокорейски K2.
Без подкрепата на европейците и най-вече на американците, които им предоставят по-голямата част от военната помощ, украинците бързо щяха да се окажат без средства за борба. В допълнение към стотици артилерийски оръдия, Съединените щати вече са доставили повече от един милион 155 мм снаряди на Киев. Но потреблението на украинската армия е по-бързо от производството на заводите на НАТО. За да преодолее това, Пентагонът обяви, че темпът на производство ще се увеличи за две години от 15 000 снаряда на месец – количеството, консумирано за една седмица от Украйна – до 90 000. Европейците също обявяват увеличение на темпа, като германската Rheinmetall, която току-що положи първия камък на нов завод за боеприпаси в Унгария.
Изправени пред този огнен потоп, войниците нямаха друг избор, освен да копаят в земята, като войниците в битката при Вердюн, за да се скрият. „Въпреки свързаността, сателитите, безпилотните самолети, най-добрият начин пехотинецът да се защити от артилерийски огън е да направи окоп, връщане към основите, които никога няма да се променят. Именно това преживяват руснаци и украинци, при всякакви метеорологични условия, в кал и сняг, трябва да лежиш със седмици, без душ, когато униформата ти вони, а обувките ти са разкъсани на парчета“, отбелязва Марк Шасилан, военен инженер и консултант по отбраната.
Всички погледи са обърнати към Азия
„Украйна е урок по грубост и за обучението на армиите може би ще е необходимо войниците да бъдат научени отново да бъдат простодушни и да ги извадим от оперативен комфорт, какъвто е случаят с американската армия, чиито бази включват „McDo“, пицарията, салона, и най-леко ранените се евакуират с хеликоптер, преди да бъдат върнати обратно в Съединените щати; и дори френската армия, с бази, предлагащи правилни условия при външни операции, продължава този добър познавач на сухопътните сили. Защото този тип война има неблагоприятната тенденция да осуети вашите амбиции: логистиката и боеприпасите не пристигат, нито помощта, нито лекарите, оставяйки ранените без грижи…“
Украинците бяха подготвени за това, те, които от 2014 г. водят окопна война в източната си територия, в Донбас. Но те също знаеха как да се възползват максимално от процедурите и съветите, предоставени от НАТО. „Мисля, че се биеха добре от самото начало благодарение на обучението, което им дадохме, […] видяхме подофицери да поемат инициатива на бойното поле“, каза американският министър на отбраната Лойд Остин. Това наблюдение няма как да е убягнало на щабовете: руските части, сдържани от вертикална операция, типична за съветския модел, губят време и животи в очакване на техните заповеди.
Без да знаем колко, войната в Украйна също размества картите в Азия, където държавите се страхуват от предстоящ голям конфликт заради очакваното нахлуване на Китай в Тайван. Военното предимство на Пекин както технологично, така и количествено, не гарантира победа.
„Има уроци, които научаваме, има уроци, които европейските страни научават, и има уроци, които научават президентът Си Дзинпин и китайските военни“, каза председателят на комитета на началник-щабовете на САЩ генерал Марк Мили. „В битката има много търкания, мъгла и смърт“, продължи той, прогнозирайки, че китайската армия, без скорошен боен опит, ще има проблеми в случай на офанзива срещу Тайван.
Година след руската инвазия ситуацията в Украйна ни напомня още един очевиден факт: знаем кога започва една война, но никога не можем да предвидим кога ще свърши.
Автор: L′Express
Източник: News.bg