Има и такива възнаграждения: Над 10 000 лв. стана във ВСС основната заплата

Най-четени

Д-р Аспарух Илиев съветва: Който кашля повече от седмица, да се изследва за коклюш

Регистрираните случаи от коклюш в страната вече обхващат 21 области. Според здравните власти България вече е в условия на...

Днес празнуваме Лазаровден!

В миналото на днешния празник момците от селото са искали ръката на своята избраница   Днешния ден християните посвещават на Лазар,...

Кунчев каза ще обявят ли извънредна епидемична обстановка заради коклюш

Няма да се въвежда извънредна епидемична обстановка в страната заради разпространението на коклюш, защото не е необходимо,  съобщи главният...

Според данните на Националния статистически институт (НСИ) за средната брутна месечна заплата през последното тримесечие на 2022 г. основната заплата на членовете на Висшия съдебен съвет вече е 10 194 лева.

Възнаграждение в този размер получава и главният инспектор, макар и с изтекъл мандат. Същата сума получават и председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС), главният прокурор и директорът на Националната следствена служба (НСлС).

След добавяне на процента за прослужено време възнагражденията им нарастват до 14 272 лева.

Според Закона за съдебната власт (ЗСВ) членовете на ВСС, шефовете на ВКС и ВАС, главният прокурор и директорът на НСлС получават 90% от заплатата на председателя на Конституционния съд. Пак по силата на ЗСВ главният инспектор получава колкото член на съвета.

Възнаграждението на председателя на Конституционния съд се формира като средноаритметично от заплатите на президента и председателя на Народното събрание.

Възнаграждението на държавния глава се равнява на две депутатски заплати, а на председателя на Народното събрание е с 55% по-голямо от заплатата на народния представител.

Депутатите получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Така е записано в чл. 5 от финансовите правила по бюджета на парламента към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Според данните от НСИ през декември 2022 г. средната работна заплата в обществения сектор е била 2127 лева. Това означава, че ако имаше действащ парламент, депутатите биха получавали като основно възнаграждение 6381 лева, а председателят на Народното събрание – 9891 лева.

Заплатата на президента съответно става 12 762 лева, а на председателя на Конституционния съд – 11 327 лева.

 

Предвид съобразяването с принципа възнаграждението да е 90% от заплатата на председателя на Конституционния съд излиза, че членовете на ВСС, тримата големи в съдебната система, председателят на НСлС и главният инспектор ще получават основна заплата в размер на 10 194 лева. В момента тя е 8 915 лева.

По правило председателят на Конституционния съд информира съдебния съвет за новия размер на възнаграждението си, а след това се извършва актуализацията на заплащането на главния инспектор и на тримата големи в съдебната система.

Инспекторите на свой ред получават 90% от заплатата на главния инспектор, т.е. техните основни възнаграждения ще станат 9 175 лева.

Като се отчете, че магистратите и инспекторите получават и допълнително заплащане за прослужено време – по 2% от заплатата за всяка година трудов стаж, но не повече от 40%, то възнагражденията им ще се увеличат допълнително.

Така онези от тях, които имат над 20 години стаж в системата, ще получават по 14 272 лева.

 

Същевременно най-ниската заплата в съдебната система – тази на младшите магистрати, от 1 януари 2022 г. ще е 2992 лева.

Размерът на тяхното възнаграждение се определя по силата на чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт, който предвижда, че основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност е равно по размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт.

Тъй като Националният статистически институт все още не е обявил какъв е бил размерът на средната заплата в бюджетната сфера за четвъртото тримесечие, от lex.bg посочват, че правят изчисленията си на база третото от 2022 година.

Така, отчитайки, че през третото тримесечие средната заплата в бюджетната сфера е била 1750 лева, то младшите магистрати трябва да получават поне 3500 лв., а не 2992 лева.

През септември 2022 г. при изготвянето на бюджетните прогнози за следващите три години, ВСС заложи ръст на възнагражденията на магистратите с 20% заради високата инфлация.

Засега обаче заплатите на младшите магистрати и на съдиите, прокурорите и следователите не може да бъдат увеличени, защото няма приет бюджет за 2023 г., а се разходват средства месец за месец на базата на бюджета за 2022 година. Едва когато Народното събрание приеме държавния бюджет за 2023 година, ще стане възможно възнагражденията на всички магистрати и служители да бъдат актуализирани. Добрата новина за магистратите е, че досега практиката на ВСС е да увеличава заплатите със задна дата.

 

Източник: „Банкеръ“

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Д-р Аспарух Илиев съветва: Който кашля повече от седмица, да се изследва за коклюш

Регистрираните случаи от коклюш в страната вече обхващат 21 области. Според здравните власти България вече е в условия на...

Днес празнуваме Лазаровден!

В миналото на днешния празник момците от селото са искали ръката на своята избраница   Днешния ден християните посвещават на Лазар, когото Исус възкресява. Лазаровден се празнува...

Кунчев каза ще обявят ли извънредна епидемична обстановка заради коклюш

Няма да се въвежда извънредна епидемична обстановка в страната заради разпространението на коклюш, защото не е необходимо,  съобщи главният държавен здравен инспектор доц. Ангел...

Надежда Йорданова: НС е във ваканция, но винаги може да се върне на работа

"Не сме в ситуация, при която два месеца да няма парламент. Това, че Народното събрание е във ваканция, не означава, че при определени ситуации...

Ангел Кунчев: При епидемията от коклюш мерките няма да са толкова строги

Дори да се обяви епидемия от коклюш, няма да се наложат толкова строги противоепидемични мерки, каквито имаше по време на COVID пандемията, каза в...

Вижте още