„Завладяната държава“ – или как САЩ и „Магнитски“ се опитват да изчегъртат ГЕРБ

Мрачно ми изглежда една хипотеза, която с времето става все по-вероятна и придобива отчетливи контури. Тук ми иде наум да спомена „Завладяната държава“ и борбата на вътрешни и външни спасители да я отвоюват.     И точно тук идва въпросът: „А кой ще ни спасява от спасителите“? Процесите са далеч по-дълбоки, но в последно време се разиграха някои публични (и не съвсем) действия. Въпросът е да се проследят и да се сглоби цялата картина, която да бъде най-завършена и логична. Ето и фактите. Първо – т.нар. изчегъртване на ГЕРБ не успя, а партията на Борисов след близо две години „във фризера“ се върна в мача. След победата им на парламентарните избори през април 2021 година въпреки протестите, последва тотална изолация на партията на Борисов. От това се родиха два последователни парламента, които от сегашна гледна точка загубиха огромен парламентарен ресурс и възможността да се приемат култовите закони за главния прокурор и КПКОНПИ. Но те показаха и друго – че т.нар. сили на протеста знаят как да протестират, но не знаят какво да правят с властта след това. Което си е брилянтен пример за революция „отдолу“.     И второ – след като всичко против ГЕРБ за същите две години беше казано и хиперболизирано до неузнаваемост (мафия, крадци, 10 милиарда, пачки и кюлчета, къща в Барселона, руски подлоги, корупционери, кой уби Мишо Бирата и Ало, Ваньо, чували с милиони и т.н.), изборният кръг се завъртя и само след година и половина ГЕРБ отново беше първа политическа сила.

Сега, като обръщам поглед назад разбирам, че точно този период съвпада с активната част от мандата на посланика на САЩ Херо Мустафа у нас. Както и за нескритата й подкрепа за силите на промяната и засилените контакти на посолството с техни активисти и неправителствени организации като Антикорупционния фонд. Забележително в това отношение е едно изтървано предупреждение на Кирил Петков към ДПС още по времето на тяхното управление от 25 май 2022 г.: „Аз вас ще ви оправя. Джеймс О’Брайън е човекът, до три седмици очаквайте новини“.     Никой не обърна внимание на това изказване, вероятно защото хората бяха свикнали с непремерените до глупост изказвания на Петков, но това звучеше като политическа заплаха към българска партия с чуждестранна намеса. А Джеймс O’Брайън наистина дойде, но 9 месеца по-късно и както ми изглежда да спасява положението. Последва падането на правителството на Петков-Василев и нови избори, спечелени отново от ГЕРБ. Очевидно проектът на задокеанските ни партньори силно се пропукваше. Тук е мястото да кажа, че ПП никога не са били проект на Радев. Президентът е бос и неопитен в политическия живот и едни свежи, умни и най-вече жадни за власт момчета с марката „Харвард“ бяха добре дошли за служебното му правителство, стига да са отявлени противници на ГЕРБ. Но Радев си въобразяваше, че са честни и почтени и може да ги държи под контрол. Фактът, че след това започна да ги атакува, когато възприеха независимо поведение и започнаха да правят брутални управленски грешки, доказва тази теза. След което нашите задокеански партньори се оказаха с един президент-путинофил и едно паднало правителство. В последните месеци се появиха уж дребни политически сигнали, които виждах, но нито един от тях поотделно не рисуваше общата картина. До един момент.     Първият от тях е решението на ПП и ДБ да се явят обединени като предизборна коалиция. Самото решение показва ясно, че ПП официално признават, че на избори не могат да разчитат на победа над ГЕРБ. Вторият, уж дребен факт е признанието на лидерите на ПП и ДБ, че стремежът им е да спечелят изборите като политическа формация, за да получат първия мандат за съставяне на правителство. Третият показателен факт в последния месец допълва втория, но е изключително важен. И той, според лидерите на реформата е, че целта е да станат първи и да получат първия мандат, за да не могат ГЕРБ да откажат подкрепа и да бъде „необходимия грешник“, ако пак не се състави правителство. Всичко дотук отделно взето би се приело като нещо известно. Онова, което „слепи“ изброеното по-горе беше едно признание на депутат от ГЕРБ, според когото натискът „отвън“ да подкрепят мандат на ПП/ДБ след като не мина кабинетът „Габровски“ е бил много силен. Натискът е „отвсякъде“, допълни той.     Какво последва? Херо Мустафа в края на януари изнесе пред бизнеса безпрецедентна обвинителна лекция за корупцията у нас, после излезе изследване на „Екзакта“, според което ГЕРБ води на ПП с 10%, последва обявяването на втората порцция по Магнитски с Владисав Горанов начело, а само преди дни шефът на Антикорупционния фонд Бойко Станкушев заяви по бТВ, че ако не се оправим, да чакаме до седмици и поредни новини около нови списъци по Магнитски. Свържете изказването му със заканите на Кирил Петков отпреди година към ДПС и O’Брайън, и кажете, че е световна конспирация. Не, не е. Всичко е връзва и логически, и фактологически с онова, което се случи през последните дни. И то е недопустим натиск върху политическите процеси у нас, удобно съчетани с призиви, стигащи до ултимативни нареждания за работата на българския парламент (Джеймс О’Брайън по БНР и не само там).     Какво излиза? Ако ГЕРБ спечелят предстоящите избори, реформаторските сили, поне по досегашните им твърдения, категорично ще им откажат подкрепа и така ще принудят Борисов да търси партньорство с ДПС и БСП, което автоматично ги превръща в коалиция на ретроградното статукво. Нещо неприемливо за западните ни партньори, макар и да не могат да обяснят защо. Ако ГЕРБ не подкрепят правителство на промяната при тяхна победа, ще има като наказание „Магнитски 3“. Но пък ако Борисов подкрепи Кирил и Асен, ще има магнитна буря сред електората им. Параграф 22, или перфектната политическа буря.     По всичко личи, че това е добре обмислен брутален политически шантаж. Да, Борисов ще бъде изправен пред много труден избор. И очевидно е, че след провала на местните партии в изчегъртването на ГЕРБ с тази задача се заеха отвъдокеанските ни приятели. Само се питам дали ЕС ще гледа благосклонно и безучастно на подобно демонстративно вмешателство в политическите процеси на една страна-членка, пък било то и най-бедната. Аз не съм сигурен.   Автор: Евгени Петров Източник: „24 часа“