Петнадесет години след като Косово обяви независимостта си, 50 000 косовски сърби в северната част, граничеща със Сърбия, отказват да признаят държавните институции, получават заплати и социални плащания от бюджета на Сърбия и не плащат данъци нито на Прищина, нито на Белград, пише Ройтерс.
Наскоро напрежението се покачи още повече, след като косовските сърби напуснаха постовете си в регионалните институции, включително в съдебната система и правораздавателните органи, и след като властта затегна мерките срещу трансграничната контрабанда, започна изграждането на база на граничната полиция и настоя за смяна на сръбските регистрационни номера с косовски.
Ройтерс посочва няколко факта за продължаващите противоречия, които разпалват нестабилността на Западните Балкани и които трябва да се решат, за да бъдат изпълнени условията за влизането на Косово в Европейския съюз.
Какви са корените на напрежението?
Независимостта на Косово, в което етническите албанци са мнозинство, е обявена на 17 февруари 2008 г. – почти десетилетие след въоръжената борба срещу репресивното сръбско управление. Независимостта на Косово е призната от над 100 държави.
Сърбия обаче все още счита Косово за част от своите територии и отрича твърденията, че разпалва раздори в границите на своята съседка. Белград обвинява Прищина в погазване на правата на косовските сърби.
Етническите сърби представляват 5 процента от 1,8-милионното население на Косово, докато етническите албанци са около 90 процента. Сърбите в Северно Косово изразяват недоволството си, като отказват да плащат на държавата за тока, който използват и често нападат полицаите, които се опитват да извършват арести.
Какво предизвиква влошаването на напрежението?
На 10 декември сърбите в Северно Косово издигнаха няколко барикади по пътищата и влязоха в престрелки с полицията, след като бивш сръбски полицай беше арестуван по обвинения, че е нападнал полицаи по време на предишен протест.
Напрежението се повишаваше в продължение на месеци и заради спора относно регистрационните номера на автомобилите. От години, още преди обявяването на независимостта, Косово иска от сърбите в северната част на страната да сменят сръбските си регистрационни номера с такива, издадени в Прищина, като част от политиката си за установяване на властта над цялата територия на Косово.
На 31 юли Прищина обяви двумесечен срок, в който косовските сърби да сменят сръбските си регистрационни номера, което предизвика безредици, но след кризисното посредничество на ЕС Прищина се съгласи да удължи срока до края на 2023 година.
Кметове, регионални съдии и 600 полицаи от сръбски произход подадоха оставки през ноември в знак на протест срещу задаващото се налагане на смяната на регистрационните табели, което задълбочи кризисната ситуация и неспазването на законите в региона.
Какво точно искат сърбите?
Сърбите в Косово искат да създадат съюз на общини със сръбско мнозинство, който да има значителна автономия и да ръководи институциите в региона. Прищина отхвърля това като рецепта за мини държава в рамките на Косово, което ще раздели държавата по етнически принцип. Сърбия и Косово отбелязаха малък напредък по този и други въпроси, след като приеха посредничеството на ЕС през 2013 г. с цел нормализиране на отношенията, което е условие и за двете държави за прием в ЕС.
Каква е ролята на НАТО и ЕС?
НАТО поддържа 3700 войници в рамките на мироопазващите си сили в Косово. През 1999 г. в някогашната сръбска област НАТО разположи 50 000 войници. Алиансът казва, че ще се намеси в съответствие с мандата си, ако има риск от подновяване на конфликта в Косово. Мисията на ЕС ЕУЛЕКС започна през 2008 г. да обучава местната полиция и да налага мерки срещу корупцията и престъпните групи. Мисията се състои 200 спецполицаи в Косово.
Какъв е последният план за мир на ЕС?
Посредниците от САЩ и ЕС притискат Сърбия и Косово да приемат план, представен в средата на 2022 г., според който Белград няма да пречи на приема на Косово в международни организации, включително и в ООН, а Косово ще формира Съюз на сръбските общини. И двете страни ще отворят представителства в столицата на другата държава, за да подпомогнат разрешаването на настоящите спорове.
Какво Сърбия и Косово мислят за плана?
Президентът на Сърбия Александър Вучич изглежда готов да приеме плана, предупреждавайки опозиционните националисти в парламента в Белград, че в противен случай Сърбия ще бъде изправена пред изолация в Европа. Министър-председателят на Косово Албин Курти прие плана, определяйки го като „солидна платформа“ за по-нататъшни разговори за стъпки от типа на „международни гаранции“ – обсъждайки възможните условия за локално самоуправелние на косовските сърби. С присъствието обаче на крайни националисти и от двете страни, както и сред сърбите в Северно Косово, на хоризонта все още не се вижда решение.
Какъв е залогът за местното сръбско население?
Регионът на Северно Косово, където сърбите са мнозинство, в доста отношения е фактическо продължение на Сърбия. Местната администрация и държавните служители, учителите, докторите и големите инфраструктурни проекти са финансирани от Белград. Местните сърби се страхуват, че ако се интегрират напълно в Косово, ще изгубят някои права в Сърбия, като правото на безплатно обществено здравеопазване, и ще бъдат принудени да използват частната здравна система на Косово. Страхуват се също, че пенсиите им ще бъдат по-малки, предвид факта, че пенсиите в Косово са 100 евро, а тези в Сърбия са 270 евро.
(БТА, Симона-Алекс Михалева)
Източник: Dnes.bg