Има моменти, в който усещаш, че нещата някак не могат и не бива да продължават така. Лятото на 2020 беше такъв един момент — тогава лъсна голия гръб на Борисов в комбинация с пачки, кюлчета и пистолет, тогава в Росенец видяхме частното пристанище и сараите на Доган, а българския трибагреник бе небрежно метнат зад някаква барака, тогава един хазартен бос-беглец в Дубай правеше видео-самопризнания как е манипулирал данъчната система на цяла една държава и е давал в найлонови торбички милиони на финансовия министър Влади Горанов, тогава излязохме на площада да протестираме срещу цялата тази гнилоч и ТОГАВА един президент излезе пред президентството с вдигнат юмрук. Този юмрук тогава беше толкова неестествено вдигнат – не като на концерт на Rage Against The Machine през 90-те, не като чернокожите атлети от 1968 на олимпийските игри в Мексико, не като немските и испанските анти-нацисти през 30-те… Не.
Имаше нещо неестествено в издигането на този юмрук, който хем беше реплика на юмрука на партизанин на 9-ти септември с нашивка ОФ, хем пък се подаваше от ръкава на костюм с бяла риза. Не се връзваха нещата. И мога със сигурност да кажа, че никой от нас, които бяхме там в този момент на този площад, никой от тези, които познавам и за миг не е имал нужда да вярва на този юмрук. Опорката, че протестите били дирижирани от юмручето на Радев е нелепа и хронологически абсурдна. Юмрукът не е повел протеста на площада. Ние БЯХМЕ на площада, когато юмрука слезе при нас, а после си се качи обратно. Но тази опорка продължава да е устойчива и работи в полза на… Радев и на Борисов, които в много отношения са си ортаци (партньори).
Нека припомня, чe президентския пост на Радев беше еднолично предоставен от Борисов на президентските избори през 2016. Как? Много просто. От 7-8 милиона българи, от всички интелигентни и подходящи хора с българско гражданство, Борисов избра да издигне кандидатурата на практически неизбираемата Цецка Цачева, за да подари президентския пост на Румен Радев (избраника на БСП.) Затова и в най-прекият смисъл на думата Румен Радев не е решение на Решетников, а на Бойко Борисов. Радев дължи поста си на Борисов, затова и виждаме как тези последни месеци връща услугата по най-различни начини.
Но нека кажа и нещо за всички, които са гласували за Радев на последните избори и които сега са укорявани за този техен избор. Всеки разумен и свободен човек прави избор, базиран единствено на информацията, с която разполага и реалностите в дадения момент. В оправдание на гласувалите за Радев, вместо за Герджиков мога да кажа — кой очакваше ужасяващата война в Украйна? А и дотогава Радев се държеше сдържано, не обикаляше като цар Европейския Съюз, не говореше за ембарго на санкциите срещу Кремъл, не се занимаваше с енергетика, не ни наричаше “войнолюбци” и “шарлатани”, нямаше гълъби и катамарани, не ни отвличаше с такава последователност от Европа.
Докато това, което се случва сега в Президентството ми изглежда като систематизирана операция за откъсване на България от цивилизования свят, за преразглеждане на решителен цивилизационния избор, направен от едни други български политици, сега очернени и изтласкани настрани от полит-криминалния елемент поел управлението след тях. Това, което се случва сега в Президентството изглежда като операция на активиран по план sleeper cell от агенти, чието ръководство е в Кремъл. А най-важният asset e самия президент. Нямам никакво съмнение, че най-решителната битка за откъсване на България от Европейския съюз върви сега. Защо ѝ е на Русия да “откача” България от ЕС обаче?
Защото една успешна България е трън в очите на Русия.
Но какъв трън може да е, след като България е най-неуспешната от новите демокрации на ЕС?
Да, неуспешна е, защото е просмукана от руски шпионаж и криминален елемент от 90-те и до управлението ѝ се домогват само зависими от едно, или друго хора: Радев, Борисов, Доган, Нинова, Трифонов — все рожби и на тоталитаризма, и после на 90-те…
Всички те от едно поколение, което не иска и не иска да отстъпи на по-млади, на външни, дори на своите си вътрешни и по-различни кадри.
Изходът от тази история е приоризиране на опасностите. И най-голямата е самооткачането на България от Европейски съюз.
Държавността в момента е на режим “фрагментиране на обществото” чрез:
— дезинформация от всякакъв вид;
— осигуряване на терен за политически копейки и техните мероприятия;
— отвличане на вниманието от войната в Украйна;
— про-руски провокации от всякакъв вид (напр. конференция за мир във Варна?!);
— осигуряване на енергийна зависимост от Русия;
— всякакви предизборни мурафети и следизборни дослуци, които да осигурят рахата на всички по веригата…
— и т.н… и т.н…
В заключение, президентът Радев, руските партии и политическото безразличие на огромна част от електората са на път да вкарат именно политически безразличните в една най-обикновена бедност, от която няма да има измъкване поколения наред. Това трябва да се обяснява на винаги, когато има възможност. Защото за нормалния човек, няма по-силен аргумент от обедняването.
Има и един възможен положителен сценарий, който обаче включва силни, независими личности (не тясно-партийни папагали), които да поемат отговорност след изборите. Те могат да влязат в надпартийни споразумения, които да осигурят откъсването ни веднъж-завинаги от Кремъл, да осъществят импийчмънт на президента, да се продължи с евро, Шенген и т.н… А след това вече да продължат да си вадят очите по другите много важни теми. Да, корупцията е свързана с руското влияние. Но… едно по едно.
Правено е неведнъж в световната история. Какво обаче трябва да се случи, за да имаме този вариант? Възможен ли е въобще? Или се размечтах?
Източник: Debati.bg