„Левицата“ не е проект на Румен Радев, категорично заявява пред bTV д-р Цветеслава Гълъбова, която в събота участва в представянето на тaзи новa политическa формация.
И според мен е напълно права.
Сякаш Радев ако тръгва да играе с пореден политически проект, ще заложи именно на тази сбирка от изтъркани политически персонажи – Мая Манолова, Румен Петков, Костадин Паскалев, Валери Жаблянов и компания.
Президентът все пак не е некромант, тръгнал да съживява политически кариери, потънали в графата „Други“.
Вярно, че в някои отношения политическото развитие на България се бави с години, но подобни проекти в Европа изникнаха преди близо десетилетие, а сега малко по малко залязват – вижте Германия, вижте Швеция…
Но дори и да не беше такава ситуацията, подобни движения за възраждане на левите идеи в Европа винаги са били инициирани по-скоро от разочаровани млади хора, търсещи алтернатива на традиционната левица, а не от отлюспени стари кадри, които помнят колко силно беше БСП в началото на века.
Факт е, че България има нужда от нов и свеж играч в лявото политическо пространство. БСП от години насам е жалка сянка на себе си – инертна, реакционна партия, която освен да обещава някакви безплатни неща, няма особено развити идеи за лявото.
Партията на Корнелия Нинова се лута някъде между апелите на национализма и собствената си представа за това как би трябвало да изглежда социализмът. Все по-лошият резултат на червените показва доколко адекватна е тази политическа визия, която в момента е зададена от „Позитано“ 20.
Така че, да, има нужда от нов, свеж ляв проект в България, който да служи за баланс на дясното. Но нима някой може да нарече Румен Петков или Мая Манолова „нови“ и „свежи“ за българската политика?
Политическият живот у нас има сериозна нужда от смяна на поколенията, от това да допусне нова вълна на лидери, които да оставят зад гърба си стария начин на водене, старите сделки и обичайните зависимости.
Не може най-отличителната черта за левите у нас да са споменът за времето на БКП и ясните проруски сантименти.
Уви, към момента не виждаме това да се случва – нито в лявото пространство, нито по принцип в политиката. А представянето на „Левицата“ през уикенда беше само болезнено напомняне за това.
Докато новата коалиция се представяше пред медиите, бяха казани много неща и бяха огласени много претенции, но това, което липсваше, беше именно този ляв идеен гръбнак. Да, всички присъстващи политици говореха за това как ще възраждат лявото, но това пак остават само голи думи.
На преден план се виждат хора, а не идеи, не водещи предложения, които да носят платформата.
Затова и във всеки един друг момент бих обявил този проект за една безнадеждна коалиция, породена от нуждата и интереса за влизане в 49-ото Народно събрание, отколкото от идеята да се даде алтернатива на съществуващото в момента статукво.
Причината да не отписваме „Левицата“ съвсем е фактът, че БСП в момента продължава да се самоизяжда, а ръководството около Корнелия Нинова продължава да гони членове, несъгласни с управлението ѝ.
С други думи – една опция от типа на „БСП за хора, които не харесват БСП“ може и да има някакви шансове.
Едва ли обаче можем да наречем подобен модел жизнеспособен или смислен в един по-общ план.
Автор:Александър Петров
Източник: webcafe.bg