Извършването на психически тормоз е възможно да се случва вкъщи, на работното място, на улицата – от съседи, от познати или от непознати. Всъщност психическият тормоз е един от най-често срещаните видове тормоз. Неговите последици могат да бъдат много сериозни, макар и често да са подценявани. Сред тях са чувството на страх, безсилие, притеснение, нервно напрежение, тъга и др. под. Тези последици в правото се наричат неимуществени вреди и подлежат на обезщетяване по справедливост по преценка на съдилищата. От друга страна, не е важно само обезщетяването на жертвите на психически тормоз, но и неговото фактическо прекратяване.
Така например, психическият тормоз може да бъде извършен от съсед, който непрекъснато подава сигнали до домоуправителя за несъществуващи нарушения. Или пък постоянно звъни на вратата ни с обиди, претенции, заплахи, скандали и др. Психическият тормоз може да бъде осъществен от (не)познат по телефон или по интернет. Той може да се изразява в заплахи за разпространение на (интимни/голи) снимки, на опозоряващи обстоятелства, на споделени тайни и др.
В зависимост от характера, обема, интензитета и целта на действията, представляващи психически тормоз, той може да бъде квалифициран и като престъпление. Това се отнася за случаите, когато е осъществена заплаха с престъпление (убийство, телесна повреда, накърняване на имущество и др.). Това ще се отнася и за случаите, когато психическият тормоз се осъществява с цел пострадалият да се разпореди със свое право, напр. да даде определена сума пари, да продаде имот и др. или да извърши нещо против волята си.
Как да се защитим
В зависимост от това дали осъщественият психически тормоз съставлява престъпление или не съществуват две възможности за защита – гражданскоправна и наказателноправна.
ВАЖНО!!! При липсата на изрична правна уредба, квалификацията на осъществените актове, представляващи психически тормоз, ще се прави за всеки конкретен случай. Съобразно тази квалификация се определя и подходящият правен ред за предприемане на действия по защита.
Гражданскоправна защита
Гражданскоправната защита срещу действия, представляващи психически тормоз, се осъществява в случаите, в които те не съставляват престъпление. Тя се реализира по реда на търсене на отговорност за непозволено увреждане.
ВАЖНО!!! По същия ред се търси и заплащането на неимуществените вреди при установяване на тормоз на работното място и в домашна среда.
Според закона, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
За разлика от постановките на наказателното право, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Това означава, че извършителят на психическия тормоз ще трябва да докаже, че вредите, които са възникнали, заради действията му, не са причинени виновно.
ВАЖНО!!! За да е налице подлежащ на обезщетение психически тормоз, необходимо е извършените действия да са „непозволени“, т.е. да противоречат на закона. Не е задължително те да съставляват престъпление или административно нарушение. Така например, няма да бъде налице психически тормоз, а оттам и непозволено увреждане, когато съсед подава сигнали до домоуправителя за действителни нарушения от страна на друг живущ в етажната собственост. Напротив, психически тормоз, а оттам и непозволено увреждане ще бъде налице, когато сигналите са подадени при ясното съзнание от страна на съседа, че нарушения не съществуват, но пък желанието му е да навреди на пострадалите, като стане причина да бъдат викани регулярно от домоуправителя за даване на обяснения. Същото се отнася и за случаите, в които сигналите са до държавни и общински органи.
Непозволено увреждане ще има, например и тогава, когато се осъществяват заплахи за разпространение на снимки/опозоряващи обстоятелства с цел да се създаде психически дискомфорт за пострадалия.
Кои вреди подлежат на обезщетяване
Извършителят на психическия тормоз ще бъде длъжен да обезщети всички преки и непосредствени вреди, които са възникнали от неговите действия. Тези вреди могат да бъдат имуществени. Сред тях ще бъдат, например, платените такси и хонорари за правна помощ и защита. На обезщетение подлежат и пропуснатите ползи. Така, например, вследствие на упражнения тормоз, у пострадалия може да е възникнал страх за излизане от дома му. По този начин той е пропуснал свои професионални ангажименти, които са щели да му донесат финансови изгоди. Тези пропуснати изгоди следва да бъдат заплатени от извършителя на тормоза. За целта е важно, обаче, да се докаже, че пропускът се намира в пряка и непосредствена връзка с осъществените незаконосъобразни действия.
Подлежащите на обезщетение вреди могат да бъдат и неимуществени. Те се състоят в преживените страх, стрес, нервно напрежение, притеснение, както и във всякакви други отрицателни емоции. Обезщетението за тези вреди се определя от съда по справедливост. Преценката зависи от характера, степента, обема, честотата и интензитета на действията, които представляват психически тормоз.
Например колкото по-дълго и често във времето са отправяни заплахи за разпространение на снимки/позорящи обстоятелства, толкова по-голям ще бъде размерът на присъденото обезщетение.
Как да потърсим обезщетение
Търсенето на обезщетение става чрез подаване на искова молба до съответния компетентен съд. В нея следва да се посочат подробно обстоятелствата, при които е извършен психическия тормоз.
Наказателноправна защита
Както споменахме, някои действия, представляващи психически тормоз, могат да осъществяват признаците на престъпление. В зависимост от тяхното естество, ще се прецени дали може да се прибегне до наказателноправна защита. В тези случаи се подава подробна и аргументирана жалба до съответната прокуратура.
ВАЖНО!!! В случаите, в които осъщественият психически тормоз съставлява престъпление, искането за обезщетение може да се направи в съдебната фаза на наказателния процес. Това става чрез подаване на граждански иск. Подробно ще говорим за него в следващите ни теми.
ПРИМЕР
1. Г-н А. заплашва г-жа Б., че ще разпространи нейни интимни снимки, ако не му даде 5 000 лв. Налице е изнудване.
2. Г-н В. системно изпраща текстови съобщения до г-н Г., че ще запали колата му, ако продължи да я паркира на „неговото“ паркомясто. Налице е заплаха с престъпление.
Психическият тормоз може да предприеме множество форми – от много леки и безобидни до много тежки, съпроводени със сериозни последици. Ето защо този вид тормоз не бива да се подценява. В зависимост от това дали е осъществен в рамките на работното място, домашната среда или където и да било другаде, правните средства за защита се различават. Във всички случаи, обаче, извършителят ще има задължение да обезщети пострадалия за причинените вреди.
Търсенето на отговорност за осъществен психически тормоз има двуяка функция. От една страна, пострадалият ще получи определена парична сума, която да го възмезди за претърпените негативни емоции. От друга страна е налице и предупредителната роля на тази отговорност към извършителя, който ще трябва да поправи поведението си към спазването на законите. Поради това е изключително важно психическият тормоз да бъде своевременно разпознат, а пострадалият да потърси адекватна и ефективна защита на правата си.
Едно спечелено дело
Осъществяването на психически тормоз от съседи чрез вдигане на шум, несъобразяване с правилата за съблюдаване на обществения ред и чрез прояви на неуважение към правилата на етажната собственост е една от най-често срещаните причини клиенти да се обръщат към нас за помощ.
Именно за един такъв случай ще ви разкажем днес, в който с наша помощ, съдът осъди съседи – нарушители, да платят обезщетение на пострадал от множеството нарушения на обществения ред, извършени от тях.
Казусът
Млад мъж и неговото семейство са подложени на непрестанен психически тормоз от съседи, живеещи на долния етаж, които регулярно нарушават обществения ред в етажната собственост чрез шумни скандали и бой, включително и след 22:00 ч.
Мъжът се опитва, в продължение на почти две години да води конструктивен диалог със съседите си, но без резултат. Виковете, скандалите, ругатните, удрянето на врати, хвърлянето на предмети и боят между въпросните съседи не спира. Както той, така и останалите живущи многократно са подавали сигнали в полицията за нарушаване на обществения ред, а самите нарушители са били многократно предупреждавани да спазват реда в сградата от страна на полицейските служители.
В крайна сметка мъжът, който има и две малки деца, отказва да търпи повече така упражнявания над него и семейството му психически тормоз от съседи, като завежда дело за обезщетение срещу своите съседи по реда на Закона за задълженията и договорите.
Ответниците по делото завеждат срещу него насрещен иск, също за упражнен от негова страна психически тормоз, като се обосновават с това, че той непрекъснато ги следял и непрекъснато им правил забележки, без да има причина за това. Твърдят, че вследствие на упражнения от мъжа психически тормоз по отношение на нарушителите, един от тях е развил психическо заболяване.
Решението на съда
Съдът уважава искането на младия мъж за присъждане на обезщетение в негова полза за осъществен психически тормоз от съседи, като обръща внимание, че ответниците, нарушавайки обществения ред в сградата са осъществили противоправно поведение, което се намира в пряка причинно – следствена връзка с настъпилите за мъжа вреди, а именно безсъние, нервно напрежение, загуба на време за подаване на сигнали и за опити за водене на конструктивен диалог, загуба на работоспособност и др.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства поведението, което съдът приема като осъществен психически тормоз от съседи, е безспорно доказано.
Също така, съдът отхвърля исковете на нарушителите, с които те претендират обезщетение от пострадалия под претекст, че неговите постоянни забележки, насочени към спазване на реда в сградата, са довели до чувство на преследване, поради което единият от нарушителите е развил психическо заболяване, за което по делото бяха приложени съответните документи.
Съдът не прие тези аргументи на първо място, поради факта, че както се оказа от приложените по делото материали, че въпросното психическо заболяване датира далеч преди изобщо между страните да възникне някакъв конфликт.
На второ място, подобен иск е неоснователен, тъй като обезщетение може да се търси само за осъществено противоправно поведение, което да може да бъде квалифицирано като психически тормоз от съседи. В случая желанието на младия мъж нарушаването на реда в етажната собственост да бъде прекратено, изразено чрез регулярно правене на забележки към нарушителите да спазват правилата, по никакъв начин не може да се възприеме като противоправно поведение. Напротив. То е насочено именно към защита на неговите лични права, както и на правата на семейството му, а и на останалите живущи в сградата.
Нарушителите бяха осъдени да платят на мъжа и направените по делото разноски за държавни такси и адвокатски хонорари, съобразно уважената част от иска.
Автор: Силвия Петкова, petkovalegal.com
Източник: „Дневник“