Когато Абдел Фатах ал-Сиси и Нарендра Моди си стиснаха ръцете пред камерите в Ню Делхи, то това изглеждаше като среща между началото и края на човешкия опит на земята. Египет, казват, е „Майка на света“ (Umm al-Dunyа), a Индия, която тази година ще измести Китай като най-многолюдната държава, е единствената стояща в чакалнята за световни сили. Но и двете страни споделят дефиницията за „държави-цивилизации“: това са субекти на международните отношенията, чиито ядра – и в миналото, и в бъдещето – формират процеси, които далеч надскачат собствените им граници. Невъзможно е да си представим или обясним процеси в арабския свят или такива в Южна Азия без съответното влияние на Кайро и Ню Делхи.
Именно като държави-цивилизации, разбирайте, страни с дълго CV и определени възможности за проекция на влияние, Египет и Индия не могат да играят обезателно поддържаща роля в международните отношения. Това е една от причините, заради които по време на Студената война Ню Делхи и Кайро формират Движението на необвързаните държави, NAM, а днес нито една от двете страни не би приела да бъде просто транзистор на чужди интереси, било американски или китайски.
Интензивността на сътрудничеството между Кайро и Ню Делхи не винаги е успявало да издържа тестовете на времето. Проамериканският завой на Египет през късните 70-те години на миналия век е пример в тази посока. Но в условията на засилваща се биполярна поляризация на света, която неминуемо ограничава възможностите за външно-политическа мобилност, Индия и Египет показват, че са готови отново да тръгнат по иначе добре познатите и отъпкани пътеки от миналото. Още повече, че ако предизвикателствата на днешното време като COVID-19 и войната в Украйна успяха да развалят нечии партньорства, то те постигнаха тъкмо обратния ефект спрямо Ню Делхи и Кайро, които укрепиха двустранните си отношения. За това спомогна помощта, която двете държави си предоставиха: Египет изпрати тонове медицинска помощ на Индия покрай кризисната пандемична ситуация в южноазиатската страна, а сетне втората осигури доставки на житни култури за първата, с оглед на недостига на такива покрай възпрепятствания от войната внос (още повече, че Ню Делхи, покрай лошата си реколта, бе въвел забрана за износ на жито, но все пак бе направено изключение за Кайро).
Дори отвъд текущите проблеми пред двете държави, техните интереси, разположени в стратегически хоризонт, предполагат засилване на сътрудничеството между тях. Така например Египет е важен не само заради собствено големия пазар, който притежава, но и покрай сключените свободни търговски споразумения с ЕС и с различни африкански и арабски формати. Именно тези договорености превръщат страната на фараоните в допълнителен търговски „вход“ към Европа, Африка и Западна Азия за индийския бизнес (разбира се, тук трябва да отчетем характерната резервираност на правителството на Нарендра Моди към свободните търговски споразумения). Военно-промишленият сектор на Ню Делхи пък представлява все по-голям интерес за Кайро (става дума за лекия боен самолет Тejas и ракетите земя-въздух Akash).
Успоредно на икономическите връзки и възможните такива в отбранителния сектор, между властимащите от двете държави са налице и политически конвергенции: хинду-националистическият синтез на индийския министър-председател вижда в лицето на санкциониращия секуларизъм на египетския президент съюзник срещу политическия ислям. Ню Делхи и Кайро имат и сходни предпочитания в подбора на външно-политически партньори като Париж (и Москва). Френският антагонизъм срещу Турция и нарастваща резервираност спрямо Китай обслужва щедро настроенията на Египет и Индия съответно. Париж пък оценява както това, че другите две столици са ключови клиенти на френския военно-промишлен сектор (апропо, и на руския), така и че Египет и Индия могат да имат важна роля в процесите в т.нар. Глобален юг.
Но не всичко между тях е гладко и обещаващо оптимистично. Така например, Китай е основен партньор на Египет в Суецката икономическа зона, припозната от Пекин като сегмент от координатата ос на китайския проект „Един пояс, един път“. Индия обаче участва в създаването на проекта за Арабско-средиземноморски коридор, който да минава през ОАЕ, Саудитска Арабия, Йордания и Израел (оттук и обуславянето на регионални формати като I2U2, състоящ се от Индия, Израел, ОАЕ и САЩ). По този начин въпросният проект, един път, заобикаля именно Египет и Суецкия канал и, втори път, е конкурентен на морската артерия на „Един пояс, един път“. Това идва да покаже, че по отношение на геополитическите проекти Египет и Индия имат и сериозни разминавания на интересите. В допълнение, търговските обороти между Кайро и Пекин, както и инвестициите на Поднебесната империя в страната на фараоните, са традиционно по-големи и сериозни от тези, идващи от Индия.
И ако преди десетилетия САЩ успяват да повлияят в негативен аспект на отношенията между Египет и Индия, то днес това може да направи Китай. Просто третият във отношенията между Ню Делхи и Кайро винаги пречи.
Източник: Fakti.bg